Размисли за изкуството и за една спирала

В литературния живот на Троян се случва нещо истинско

„И ние решихме в литературния живот на Троян най-после да започне да се случва нещо истинско”. Тези думи на водещата Мариела Шошкова зазвучават винаги в главата ми, колчем понеча да си спомня за тази поредица от събития, изградена – засега – от две премиери и от два концерта („Венци Благоев Бенд”), но аз предчувствам, без съмнение, че тяхната устойчивост ще продължи. Кое е истинското обаче? Или, с две думи, за какво става въпрос? За премиерата на Радмила Младенова и романа й „Бялата ни спалня”, състояла се на 26 май в галерия „Серякова къща”, и на Катерина Стойкова-Клемър и стихосбирката й „Как наказва Бог”, на 25 юни, на същото място. Модератор и на двете събития е Мариела Шошкова, критик-репрезентатор – Нели Генкова, издател и на двете книги – Невена Дишлиева-Кръстева, която знаем още от началото на 90-те, като редактор в култовото, неформално списание „Витамин Б” и като преводач на много книги, най-вече от английски. Сега е решила да бъде и издател – и с пълно основание – тъй като онова, което издава, действително заслужа нейното внимание и помощ.

Защо го наричаме „нещо истинско” обаче? Защото е част от националния литературен процес – напълно лишено от извехтелия полъх на провинциализма – и защото книгите, които издава, са естетически подсигурени отвътре – и като литературни стойности, и като обич от издателката, в това малко и бутиково издателство, напомнящо тишината и уюта на дом. С уют ги приюти и галерия „Серякова къща”, на споменатите две дати, така подходящи за гости... Критикът и преподавател Нели Генкова говори за книгите – с онази вещина, аналитичност и интелигентност, на които съм свикнал да се наслаждавам само в София, хората задаваха въпроси, авторите отговаряха и четоха, накрая влязоха лице в лице в още по-непринуден диалог с хората и раздаваха автографи, ала преди това – отвъд това – аз мисля, има нещо принципно, което различава този тип събития от всичко, ставащо в литературния живот на Троян и прилежащата нему географска и малокултурна територия.

Вижте, оформя се нещо като неформален кръг. Единствената елитарност, която не дразни. Хората гледат умно, хората се обличат умно и в погледите им се чете интелигентност, тишина и деликатност, неприсъщи за човека от нашите географски ареали. Ако така вървят нещата, аз може и да остана да живея в Троян. Но това са, разбира се, може би съвсем лични въпроси. Наблюдавал съм и други компании, които мислят себе си като „елитарни” – бизнесменски или политически, в кръчмата „При воеводите” и в механа „Старата къща” – и трябва да ви кажа, че дълбоко съм се огорчавал, възмутен и озлобен, и душата ми сякаш се е сгъвала отвътре. Ако знаеха какво съкровище крият в гърдите си някои от гражданите на Троян, те мигом биха се укрили в миша дупка. Ние специално, от галерия „Серякова къща”, ще продължим да разкриваме това съкровище, а ако вие имате ищах, любов към словото, изкуството и, въобще, потенциал, разкривайте това, което и у вас се е укрило. Все нещо има в тъмната спирала ДНК, та пружиниращ върху нея, да може да се развива човек. То тъкмо там, в гените му, е и навито... „Спиралата ни горе в Рая е опряла. Спиралата ни долу в ада е опряла. И Човека, по възходящата й крива, навивайки пътека, се развива”...

Автор:

Ивайло Иванов

Публикация:

16.07.2014 г. 17:52

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Невена Дишлиева-Кръстева Троян литература Катерина Стойкова-Клемър Радмила Младенова премиери

Нели Генкова

Мариела Шошкова

Посетено:

1520

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19622-razmisli-za-izkustvoto-i-za-edna-spirala