Отзиви
Парушев не е за всеки
Читателски отзив за романа „Отвътре”
Не харесвам Радослав Парушев, защото е адвокат. Харесвам Радослав Парушев, защото е писател. Имал съм изключително обтегнати отношения с прависти по разни делови въпроси. Но винаги съм се разбирал чудесно с хората на изкуството.
Ето защо, винаги съм раздвоен, когато чета Парушев. В един момент ми се иска да го застрелям, в следващия – да го потупам по рамото и да му сипя още от „Шато Мудов” или каквото там пие. Аз не пия.
Романът „Отвътре” ми въздейства по същия шизоиден начин. Ту одобрявах нещо, ту се погнусявах от друго. Ту обожавах един герой, ту се озъбвах на друг. Абсолютна шизофрения. Откачено четене. И писане, както се оказва в края на краищата.
Особено ми се понрави, че онази достоевска красота, която ще спаси света, тук е деформирана до неузнаваемост. Има я, разбира се – авторът все пак е естет – но е дълбоко заровена под пластове пошлост, лицемерие и арогантност.
Аз харесвам този тип писане. То не се преструва на нещо, което не е. И не може да бъде.
Чакам всяка следваща негова книга с особена тръпка и чисто любопитство. Ще продължи ли да ме възхищава и омерзява едновременно. Или ще успее да ме запечата – и подпечата – в една от двете крайности. Ще успее ли да ме застопори в едно балансирано, равновесно положение.
Но от друга страна – ако си в такова състояние продължително време, значи си мъртъв. Доказано е.
Изобщо установих, че Радослав Парушев е моят Карлито – „човекът, дето създава проблемите, този, който забърква каши и вред сее големи беди и мънички катастрофки” („Животът не е за всеки”, 2011 г.)
Но ще поживеем, ще видим.
Ето защо, винаги съм раздвоен, когато чета Парушев. В един момент ми се иска да го застрелям, в следващия – да го потупам по рамото и да му сипя още от „Шато Мудов” или каквото там пие. Аз не пия.
Романът „Отвътре” ми въздейства по същия шизоиден начин. Ту одобрявах нещо, ту се погнусявах от друго. Ту обожавах един герой, ту се озъбвах на друг. Абсолютна шизофрения. Откачено четене. И писане, както се оказва в края на краищата.
Особено ми се понрави, че онази достоевска красота, която ще спаси света, тук е деформирана до неузнаваемост. Има я, разбира се – авторът все пак е естет – но е дълбоко заровена под пластове пошлост, лицемерие и арогантност.
Аз харесвам този тип писане. То не се преструва на нещо, което не е. И не може да бъде.
Чакам всяка следваща негова книга с особена тръпка и чисто любопитство. Ще продължи ли да ме възхищава и омерзява едновременно. Или ще успее да ме запечата – и подпечата – в една от двете крайности. Ще успее ли да ме застопори в едно балансирано, равновесно положение.
Но от друга страна – ако си в такова състояние продължително време, значи си мъртъв. Доказано е.
Изобщо установих, че Радослав Парушев е моят Карлито – „човекът, дето създава проблемите, този, който забърква каши и вред сее големи беди и мънички катастрофки” („Животът не е за всеки”, 2011 г.)
Но ще поживеем, ще видим.
Автор:
Йоан Славов
Публикация:
11.07.2014 г. 15:08
Посетено:
1534
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19604-parushev-ne-e-za-vseki