Отзиви

Вълшебният ключ

Читателски отзив за романа „Ключовете от Рая” на Нели Лишковска

Вълшебният ключ


Съвременните български автори продължават да ме изненадват. Приятно, разбира се. Трябва да призная,че винаги съм предпочитал „мъжката” литература. Т.е. тази, написана от мъже. Въпреки че тя не съвсем и не винаги е мъжка (защо ли се сетих за симпатягите Коелю и Букай?).

Но да се върна на откритието, което направих наскоро. Романът „
Ключовете от Рая” на Нели Лишковска.

Ключове всякакви – това беше първата ми мисъл, когато взех книгата в ръце. Романи – също. Но тя успя да ме убеди в обратното – че някои книги не са като всички останали. Ключовете – още по-малко.

Прочетох трите кратки блърба (простете за чуждицата, но в момента не се сещам за точната българска дума) на корицата, където беше упоменато, че Нели Лишковска е „майсторка на метафизическия трилър” и се зачудих – ей, ама от кога дамите започнаха да разбират от трилъри? И метафизика. Такова създание няма.

Да, обаче има, драги читателю.

И този метафизически трилър от тази българска писателка направо ме потресе. По мое скромно мнение може да се мери с такива майстори на перото като
Робърт Харис (”Сянката”), Роджър Хобс („Призрак”) и Матю Райли („Турнирът”). Без преувеличение.

След като стигнах последната точка в романа, първото нещо, което направих, беше да застана пред огледалото, за да видя дали на челото ми не свети златна буква.

Не светеше, слава Богу! Поне не забелязах. А може би само тя – авторката – е единствената, която притежава тази дарба и може да ги вижда? Онези, Другите, със златните букви на челата.

Но да започна всичко по ред - в началото си въобразих, че ми е съвсем ясно с какво си имам работа и върху какво точно се е фокусирала Нели Лишковска. Реалният ключ като символ на онова, което човекът не може да достигне. На заключеното познание. На Тайната.

Всеки клиент на описвания хотел Paradise Resort получава своя ключ от стаята с първата буква на името си, висяща на него. Постепенно, в хода на историята, започнах да се разколебавам. Тук изобщо не ставаше въпрос за реалната вещ. Предметът. Дори не и за символа. Ключът като знак. А за нещо далеч по-мащабно. За едни други нереални, невидими измерения. За нещо Отвъд.

Двадесета глава беше преломната, след която изчетох всичко до края на един дъх.

Преди да се задуша окончателно.

След като прехвърлих средата на романа, вече бях убеден, че става въпрос за скритите духовни ключове, оставени на съхранение във всяка човешка душа.

Но в края на романа разбрах, че съм бил едновременно и прав, и не толкова. Защото всяка човешка душа сама по себе си е Тайна. Ако откриеш нейния ключ – формулата й! - и го използваш правилно, си в състояние да отключиш или заключиш Вратите на доброто и на злото. На светлината и на мрака. На безкрая и на мига. На живота. И  смъртта.

Но и това не беше всичко. При Нели Лишковска никога нищо не се оказва такова, каквото изглежда. С нея читателят не може да бъде сигурен в каквото и да било.

Такава беше истината, до която стигнах, но само в първия финал на романа. Вторият край внушава още нещо – Ключът, скрит във всеки човек, е един  единствен. Универсалният ключ, наречен Любов. С него той може да отвори всички изброени врати. За да стигне до онова, най-ценното, което му е дадено още при Сътворението. И което той е изгубил някъде по Пътя.

Но тази тайна не може да бъде разгадана от всеки. Тя всъщност сама избира пред кого да се разкрие. Лично и напълно.

В тишината на четенето.


П.П. Поръчал съм всички други книги, които не съм чел от тази българска писателка. И ги чакам с нетърпение.





Автор: Йоан Славов
15.06.2014 г. 12:37
Посетено: 1126
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19464-valshebniyat-klyuch