Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
С възрожденски ентусиазъм и вдъхновение
За концерта на оркестъра при Културния дом на Съюза на юристите в България, Стара Загора, 23 май 2014
С възрожденски ентусиазъм и вдъхновение един малък любителски оркестър с една амбициозна програма завладя публиката в Стара Загора. Концертът бе посветен на 24 май – Празник на българската писменост и култура, и на 100-годишнината на Борис Христов – гениалния оперен артист, прославил Родината и разнесъл певческата й слава.
Краткото встъпително слово на проф. Снежана Начева, председател на Дома на културата на СЮБ, напомни за принадлежността на големия бас не само към света на музиката, а и към жреците на Темида. Снимка - портрет на Борис Христов с автограф – за първи път е напуснал сградата на СЮБ, за да застане вляво на сцената и да внесе още празничност и тържественост.
… И да напомни и за други юристи, посветили живота си на оперната сцена. Същата старозагорска сцена, която помни своя пръв Никола (в оп. „Гергана” от Маестро Георги Атанасов – 1925 г.) и пръв Манрико (в оп. „Трубадур” от Верди” – 1927 г.) в изпълнението на адвоката Георги Баталов; която помни своя пръв Марио Каварадоси („Тоска” от Пучини), Ф. Б. Пинкертон („Мадам Бътерфлай” от Пучини), Херцога на Мантуа („Риголето” от Верди), Гроздан („Биляна” от Йоско Йосифов), Д-р Фауст („Фауст” от Гуно), Канио („Палячо” от Леонкавало) – все в изпълнение на Тоско Илиев - юрист, който от 1933 г. е първи тенор на Старозагорската общинска опера, а от одържавяването й на 1 април 1946 г. е и неин пръв директор. Благодарение на него оцелява основното солистично ядро в годините след 9.IX и намират приют и сцена интернираните прими на Софийската опера Елисавета Йовович и Катя Спиридонова, и главният й режисьор Драган Кърджиев.
Но - да оставим историята и да се върнем на концерта!
Започнала със Сарабанда от Панчо Владигеров, програмата продължи с Andante за флейта и оркестър от Моцарт, солист – Румяна Петрова. Флейтистката с увлечение и лекота изпълнява партията си, оркестърът е податлив на диригентския жест.
Следва Каватина на Семирамида из едноименната опера на Росини. „Семирамида” не е поставяна у нас, а каватината е трудна и рядко изпълнявана по концертните подиуми. С претворяване ролята на вавилонската царица през 2006 г. Александрина Пендачанска покорява Париж - 25 години са изтекли от изпълнението на Монсерат Кабайе. Все големи имена! А в случая солист е Галя Георгиева, юрисконсулт в Министерството на регионалното развитие. Удивлява и заслужава адмирации куража на Галя Георгиева да посегне точно към Семирамида. Певицата явно е положила много труд, макар да има проблем с височините и мисълта за тях може би я притеснява. Но все пак това, както обясни диригентът Байчев, е и първо изпълнение за нея. Проява на артистизъм и свобода на поведението биха й помогнали да преодолее известна скованост, която прояви и при партньорството с другата певица, Галина Атанасова - в дуета на Лакме и Малика из „Лакме” от Лео Делиб. Още малко жизнерадост и свежест в лицеизраза биха направили „Целувката” на Ардити перфектен номер в репертоара на амбициозната юристка Галя Георгиева. От Галина Атанасова освен Малика, имахме щастието да чуем и една Розина („Севилският бръснар” от Росини), която би била чест за всяка професионална трупа, една Розина, която отлично може своите колоратури и знае своята цена, една Розина решена да брани избора и щастието си, използвайки целия си интелектуален потенциал, за да надхитри похотливия и алчен старик. Певицата притежава много добра дикция (Малика - на френски, Каватина на Розина - на италиански, романсът „Ямщик, не гони лошадей” – на руски), интелигентност, силно сценично присъствие. В руския романс особено добро впечатление правят низините и изразителността й. Красивият й сопран доминира над оркестъра и останалите солисти в последните изпълнения от програмата, а излъчването й увлича аудиторията към светли бъднини, „там, дето знаньето живей”!
Солистът на ансамбъла Андрей Михайлов изпълни Рондото на Мефистофел (из оп. „Фауст” от Гуно), Ария на клеветата (из „Севилския бръснар” от Росини) и Песен на пияните от Хренников из музиката към пиесата на Шекспир „Много шум за нищо”. Според анонса на диригента Веселин Байчев, Андрей Михайлов е и архитект, и художник, а и като любител певец се справя прилично. Повече артистичност той вложи в песента на Хренников, може би обременен от толкова известните, превърнали се в еталони изпълнения на другите два номера от патрона Борис Христов. Прави впечатление, че оркестърът се справя с лекота с по-кратките музикални форми – Andante от Моцарт, Хумореска от Дворжак, Поема от Фибих, но се чувстваше известно колебание при Росини напр. Чест прави на ансамбъла и на неговия диригент започването и завършването на програмата с българска музика. Един чист, свеж, още детски глас запя „Я кажи ми облаче ле бяло…” – Александра Байчева и спечели овациите на цялата зала. С музиката на Панайот Пипков - „Де е България” по текст на Иван Вазов и „Химн на св. св. Кирил и Методий”, текст Стоян Михайловски, и с участието на всички солисти, ансамбълът достойно заслужи одобрението на публиката. „На многая лета” в изпълнението на Борис Христов и камбанният звън бяха логичният тържествен завършек на концерта в навечерието на най-българския празник 24 май.
Краткото встъпително слово на проф. Снежана Начева, председател на Дома на културата на СЮБ, напомни за принадлежността на големия бас не само към света на музиката, а и към жреците на Темида. Снимка - портрет на Борис Христов с автограф – за първи път е напуснал сградата на СЮБ, за да застане вляво на сцената и да внесе още празничност и тържественост.
… И да напомни и за други юристи, посветили живота си на оперната сцена. Същата старозагорска сцена, която помни своя пръв Никола (в оп. „Гергана” от Маестро Георги Атанасов – 1925 г.) и пръв Манрико (в оп. „Трубадур” от Верди” – 1927 г.) в изпълнението на адвоката Георги Баталов; която помни своя пръв Марио Каварадоси („Тоска” от Пучини), Ф. Б. Пинкертон („Мадам Бътерфлай” от Пучини), Херцога на Мантуа („Риголето” от Верди), Гроздан („Биляна” от Йоско Йосифов), Д-р Фауст („Фауст” от Гуно), Канио („Палячо” от Леонкавало) – все в изпълнение на Тоско Илиев - юрист, който от 1933 г. е първи тенор на Старозагорската общинска опера, а от одържавяването й на 1 април 1946 г. е и неин пръв директор. Благодарение на него оцелява основното солистично ядро в годините след 9.IX и намират приют и сцена интернираните прими на Софийската опера Елисавета Йовович и Катя Спиридонова, и главният й режисьор Драган Кърджиев.
Но - да оставим историята и да се върнем на концерта!
Започнала със Сарабанда от Панчо Владигеров, програмата продължи с Andante за флейта и оркестър от Моцарт, солист – Румяна Петрова. Флейтистката с увлечение и лекота изпълнява партията си, оркестърът е податлив на диригентския жест.
Следва Каватина на Семирамида из едноименната опера на Росини. „Семирамида” не е поставяна у нас, а каватината е трудна и рядко изпълнявана по концертните подиуми. С претворяване ролята на вавилонската царица през 2006 г. Александрина Пендачанска покорява Париж - 25 години са изтекли от изпълнението на Монсерат Кабайе. Все големи имена! А в случая солист е Галя Георгиева, юрисконсулт в Министерството на регионалното развитие. Удивлява и заслужава адмирации куража на Галя Георгиева да посегне точно към Семирамида. Певицата явно е положила много труд, макар да има проблем с височините и мисълта за тях може би я притеснява. Но все пак това, както обясни диригентът Байчев, е и първо изпълнение за нея. Проява на артистизъм и свобода на поведението биха й помогнали да преодолее известна скованост, която прояви и при партньорството с другата певица, Галина Атанасова - в дуета на Лакме и Малика из „Лакме” от Лео Делиб. Още малко жизнерадост и свежест в лицеизраза биха направили „Целувката” на Ардити перфектен номер в репертоара на амбициозната юристка Галя Георгиева. От Галина Атанасова освен Малика, имахме щастието да чуем и една Розина („Севилският бръснар” от Росини), която би била чест за всяка професионална трупа, една Розина, която отлично може своите колоратури и знае своята цена, една Розина решена да брани избора и щастието си, използвайки целия си интелектуален потенциал, за да надхитри похотливия и алчен старик. Певицата притежава много добра дикция (Малика - на френски, Каватина на Розина - на италиански, романсът „Ямщик, не гони лошадей” – на руски), интелигентност, силно сценично присъствие. В руския романс особено добро впечатление правят низините и изразителността й. Красивият й сопран доминира над оркестъра и останалите солисти в последните изпълнения от програмата, а излъчването й увлича аудиторията към светли бъднини, „там, дето знаньето живей”!
Солистът на ансамбъла Андрей Михайлов изпълни Рондото на Мефистофел (из оп. „Фауст” от Гуно), Ария на клеветата (из „Севилския бръснар” от Росини) и Песен на пияните от Хренников из музиката към пиесата на Шекспир „Много шум за нищо”. Според анонса на диригента Веселин Байчев, Андрей Михайлов е и архитект, и художник, а и като любител певец се справя прилично. Повече артистичност той вложи в песента на Хренников, може би обременен от толкова известните, превърнали се в еталони изпълнения на другите два номера от патрона Борис Христов. Прави впечатление, че оркестърът се справя с лекота с по-кратките музикални форми – Andante от Моцарт, Хумореска от Дворжак, Поема от Фибих, но се чувстваше известно колебание при Росини напр. Чест прави на ансамбъла и на неговия диригент започването и завършването на програмата с българска музика. Един чист, свеж, още детски глас запя „Я кажи ми облаче ле бяло…” – Александра Байчева и спечели овациите на цялата зала. С музиката на Панайот Пипков - „Де е България” по текст на Иван Вазов и „Химн на св. св. Кирил и Методий”, текст Стоян Михайловски, и с участието на всички солисти, ансамбълът достойно заслужи одобрението на публиката. „На многая лета” в изпълнението на Борис Христов и камбанният звън бяха логичният тържествен завършек на концерта в навечерието на най-българския празник 24 май.
Автор:
Емилия Жунич
Публикация:
27.05.2014 г. 11:04
Етикети:
Посетено:
1775
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19296-s-vazrozhdenski-entusiazam-i-vdahnovenie