Приносно изследване на етнолога от Сливен Владимир Демирев

За книгата "Местно знание и сакрална топография в Сливенско"

Книгата „Местно знание и сакрална топография в Сливенско” на автора д-р Владимир Демирев (етнолог и фолклорист в РИМ) впечатлява с особения подход на представяне на културно-историческото наследство в Сливенския край: чрез „фолклорната му история”, събирането и проучването на богатството от предания, легенди и обреди. Той е създател на редица трудове, показващи интереса му към важни събития от историята на „воеводския град” и е един от утвърдените изследователи на хайдушкия фолклор, структурните особености на историческото фолклорно познание, както и същността на „местното знание”, топонимията на Сливенска околия и др. По своя характер, структура и съдържание настоящата, десета в научната му биография книга, е полезен източник на информация не само за научните работници, но и за широк кръг читатели и ценители на историческите сведения.

Вл. Демирев обосновава замисъла на книгата и пътя на създаването й: от запазена във времето информация на „местното знание” (представи, легенди, обредност, предания) и съотнасянето им към определен вид сакралност. Взаимовръзката на изброените „ядра” поражда устойчивостта на тази сакралност. Приложен е своеобразен ретроспективен подход от автора в движението му от „сегашното и познатото, което сега битува като предание, легенда, представа - и връщането назад в пластовете, за да търси връзката на това знание във времето”, както се аргументира етнологът: с откритие за динамиката на процесите до Бронзовата епоха дори. Важно за осмисляне целите на изследването и наблюденията му са твърденията: „В книгата предлагам визуализация на системата на битуване на сакралността в един регион – с идеята да се откроят локалните специфики, но именно в динамичното им взаимодействие в тази система, която е валидна в общоетническия модел. Или казано по друг начин: опит за визуализация на този модел в неговия мултиплициран вариант в Сливенско”.

Откроен е с приоритетната си позиция е топосът „монастиря” в подредбата на „сакралната топография” (с акцент и на манастира „Св. Илия” край с. Чинтулово), както и този на множеството „черковища”. Аязмото, „аязмата”, изворите - със считаната за лековита вода, също намират важно място в „сакралната топография” . Отделени са редове и за това край с. Сотиря, с покровителка св. Петка. Място в системата на топографията има и „пещерата” – с активното си наличие в нея. В книгата е откроена ролята във фолклорната история на сакралните топоси, сред които и тези, свързани с исляма и активното им присъствие в структурата на сакралната топография. Гробницата на баба, „тюрбето” (баща, свят старец, мюсюлмански проповедник), заема мястото си също в този вид топография. Във фолклорната история най-голямо разпространение придобива топосът „Теке” (с варианти теккето, Текето, Текята, Текията, тюрбе), без винаги да се осмисля разликата между различните култови обекти.

„Острият камък” край с. Чокоба, „Жельови камъни” до с. Оризаре, Твърдишко, Цигумилка (северно от Твърдица), Хърсулград, Чобра, Гробницата, Чуката край с. Глушник, Таш-кая, са сред т.н. „свещени места”, намерили място в книгата на Владимир Демирев. Специална глава е отделена на т.н. „царски топоси”. Кутра, Сливенска планина, Старият бряст (придобил в наше време отличието в Международния конкурс „Европейско дърво на 2014 година), крепостта „Туида” и др., са също сред сакрализираните места в Сливенско, изследвани в контекста на тематиката в книгата на д-р Демирев.

Авторът набелязва и някои въпроси, които с важността си могат да бъдат и предмет на бъдещ негов изследователски интерес: напр. „съхраненото знание за други „свещени места” – ядро в местната култура, и предпоставките за осмисляне на значението им в „системата за сакрализация на пространството”. Обекти с нелокализирана информация за позицията и функцията им в „местното знание”, не са разгледани в книгата като „места със сакрален характер”. Авторът изразява възгледа, че именно „нефункционалната им позиция” е допринесла за заличаване на конкретната информация, като за някои единствено наименованието навежда към „сакралните белези” на обекта, като за трети тя не е и записана.

Книгата на Владимир Демирев е сред изследванията, които обогатяват знанието на съвременния човек за скъпи на сърцето места от родния край и за културно-историческото наследство в Сливенско.

Автор:

Иванка Денева

Публикация:

27.05.2014 г. 19:10

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

фолклор етнология книга Владимир Демирев

Местно знание и сакрална топография в Сливенско

Посетено:

1850

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19283-prinosno-izsledvane-na-etnologa-ot-sliven-vladimir-demirev