Отзиви
За вълците и хората
Читателски отзив за "Тотемът на вълка. Неполитическото" от Пламен Антов
„Тотемът на вълка. Неполитическото” на Пламен Антов може да се чете като роман. Възможен е такъв прочит, при който повествованието тече от най-дълбоките философски нива до високите измерения на Духа. По вертикала. Но и в хоризонталната плоскост – от чисто животинските инстинкти до чувствителността на поетическата душа.
„В крайна сметка не вървя ли винаги навътре?”
Това движение в тези две плоскости много прилича на лупингите, свределите и пр. фигури от висшия пилотаж. И това е съвсем осъзнато и търсено. Поетът се чувства добре и в едната плоскост, и в другата. Без да губи усещане за място и време, още по-малко съзнанието за своето място в света. Във всички посоки той е едновременно и у дома, в себе си и извън.Той е свой и чужд. Тук и не-тук. Сега и не-сега.
Най-силната част на този необикновен роман – или поне така, както един пилот го чете – е главата Бог и поезия. За поета те са едно и също. Смислите им се припокриват.
„ПОЕЗИЯТА. Да махнеш излишното от тишината”
Или в моя прочит – само в тишината ще откриеш Бог. Следователно поезия и Бог са равнозначни.
И, моите уважения, г-н Антов, но поет не „звучи обидно”. Още по-малко „като турист”. С останалото съм съгласен – поетите са истинските вярващи. ”Пътешественици в неизвестното”.
В „Тотемът на вълка. Неполитическото” има и вълк, и човек.
И поет.
С чиста съвест мога да кажа, че се опитах да ги следвам. И всеки поотделно, и тримата заедно. Но Пламен Антов го беше направил пръв. Преди мен. Преди читателя.
... пътеката
се раздвоява. Тръгвам
и по трите...
„В крайна сметка не вървя ли винаги навътре?”
Това движение в тези две плоскости много прилича на лупингите, свределите и пр. фигури от висшия пилотаж. И това е съвсем осъзнато и търсено. Поетът се чувства добре и в едната плоскост, и в другата. Без да губи усещане за място и време, още по-малко съзнанието за своето място в света. Във всички посоки той е едновременно и у дома, в себе си и извън.Той е свой и чужд. Тук и не-тук. Сега и не-сега.
Най-силната част на този необикновен роман – или поне така, както един пилот го чете – е главата Бог и поезия. За поета те са едно и също. Смислите им се припокриват.
„ПОЕЗИЯТА. Да махнеш излишното от тишината”
Или в моя прочит – само в тишината ще откриеш Бог. Следователно поезия и Бог са равнозначни.
И, моите уважения, г-н Антов, но поет не „звучи обидно”. Още по-малко „като турист”. С останалото съм съгласен – поетите са истинските вярващи. ”Пътешественици в неизвестното”.
В „Тотемът на вълка. Неполитическото” има и вълк, и човек.
И поет.
С чиста съвест мога да кажа, че се опитах да ги следвам. И всеки поотделно, и тримата заедно. Но Пламен Антов го беше направил пръв. Преди мен. Преди читателя.
... пътеката
се раздвоява. Тръгвам
и по трите...
Автор:
Йоан Славов
Публикация:
24.04.2014 г. 14:16
Етикети:
Посетено:
1294
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/19037-za-valtsite-i-horata