Ранчев успява да пренесе енергията на този спорт в литературата. Чрез думи – точни и резки. Неочаквани на моменти. Изненадващи. Удар след удар. Ляв, десен, ляв, пак десен.
Разказът „Ъперкъти” – за срещата между боксьор и журналист веднага ми стана любим. С откровеното не-знание и не-разбиране на спорта от онези, които пишат за бокса, без да знаят нищо за него. По същият начин те и живеят – с не-знание и не-разбиране на смисъла.
Този автор, чиито разкази от „Боксьори и случайни минувачи” са първите, които чета от него – ме накара да повярвам, че боксът също е изкуство. Изкуството на удара. И защитата.
В бокса – а и в изкуството – оцеляват само най-добрите. Онези, които знаят как и кога да нападнат. Как и кога да отстъпят. Как и кога да се предпазят.
Ранчев ни учи как животът може да боли по-малко. А това са много полезни уроци.