Отзиви

Романът "Земя за прицел" от Свобода Бъчварова – на прицел

Думи за монографията на Любомир Георгиев

Романът "Земя за прицел" от Свобода Бъчварова – на прицел


В монографията на Любомир Георгиев* романът на Св. Бъчварова се разглежда като „кръстопътна творба“ в развитието ѝ като писател. Анализират се богатата историческа, политико-идеологическа, философско-екзистенциална и нравствена съдържателност на пенталогията, както и жанровите ѝ особености, художествената изобразителност и стилистиката („За какво и как разказва Св. Бъчварова в „Земя за прицел“, „Двуликият Янус“, „Върховните жреци“, „Другите“, „Съучастничество и неприязън“, „Антиподът“, „Изпитанията на белетриста", "Актуалността на "вечните" проблеми", "От "Тютюн" към "Земя за прицел“, „Пътят към истината“).

Същевременно се изтъква, че „Земя за прицел“ е показателна за нарушаването на идеологическата дисциплинираност от някои български писатели през последното десетилетие от властовата хегемония на БКП.

В стремежа си към Истината („който не тръгне след истината, той не може да бъде писател, да служи на човечеството“) Св. Бъчварова прекрачва границата на позволеното от най-бдителния литературен критик – партията, и в българската литература през последното десетилетие от „строителството на социализма“ се появяват нееднозначните, сложни и противоречиви, но правдиви литературни образи на банкери и капиталисти, както и на държавници и политици, отговорни за националната съдба. Така отрицанието на социалната безчувственост на капитализма, както и на политиката на буржоазните правителства, управлявали от Освобождението до 1944 г., придобива художествена плътност и убедителност. В романа обаче болезнено отеква и истината за профанацията на комунистическия идеал за свобода и социална правда в страните на „победилия социализъм“ – насилие и терор, борба за власт и култовщина, империалистически и диктаторски амбиции под прикритието на пролетарския интернационализъм и др. Макар и противоречиво, в „Земя за прицел“ се развенчават фалшификации и митове, с които БКП е утвърждавала и оправдавала тоталитарното си господство.

Отграничаването на идеала от социалистическите реалности се възприема като защита на неговата чистота и хуманизъм, но и като драма на излъганата вяра. Междутекстовата връзка с „Тютюн“ на Д. Димов, първопроходник с темата за света на големия капитал, открива значими опозиции, които могат да се възприемат като съзнателно оразличаване и правят от „Земя за прицел“ по-правдива картина на близкото минало.

Другата съпоставка на романа е с телевизионното му прекрояване в сериала „Жребият“ (реж. Ив. Гръбчева). Тя цели да докаже още веднъж, че една от най-ценните и органично присъщи на „Земя за прицел“ черти, без които тя губи своя облик, са широтата и значимостта на философско-нравствената ѝ идейна проблематика, на мисловното богатство. Те са извън възможностите на която и да е телевизионна адаптация. Основният извод от анализа е, че пенталогията „Земя за прицел“ не е музейна ценност, а творба, актуална и днес, защото поуките от миналото са урок за бъдещето.

                
* Любомир Георгиев. Романът "Земя за прицел" от Свобода Бъчварова - на прицел. София, 2014, 125 с.

Автор: Огняна Георгиева-Тенева
23.03.2014 г. 22:18
Посетено: 3009
Етикети: Свобода Бъчварова, Огняна Георгиева, на прицел, Земя за прицел, Любомир Георгиев
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/18815-romanat-zemya-za-pritsel-ot-svoboda-bachvarova-na-pritsel