Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Приземяване на тънък лед
Размисли върху "Северна тетрадка" на Марин Бодаков
Летял съм до всички „северни” дестинации. Дори и зад Полярния кръг, ако трябва да бъда докрай честен. Впечатленията ми винаги са били противоречиви. Доста нееднозначни, а понякога откровено объркани. Разбирането на Севера винаги ме е затруднявало.
Затова посегнах с доза подозрение към поетичната книга на Марин Бодаков, изпратена ми от приятелка в България. Заглавието „Северна тетрадка” само по себе си вече ме беше раздвоило.
Първото стихотворение „Разпознаване” ме успокои в известен смисъл.След което, останалите потекоха далеч по-спокойно и уравновесено. Мога да отбележа моя фаворит „Да се чете буквално”. Може би заради откровено посочената точка, от която произтичат, и в която се връщат мислите преди и след „едрия сняг”.
Четенето на тези стихове е като да приземиш машината върху лед. Във всеки един момент трябва да си готов за изненада.
Не съм литературен критик. Моето поле на действие е много високо. Буквално. Пилот съм. Но винаги, когато – случайно или не, но ние, пилотите, не вярваме в случайности – попадна на стойностна литература, имам необходимост да споделя размислите си.
Не познавам този български поет и едва ли ще имам удоволствието да се запознаем. Живея и работя далече от България. Но искрено ме радват такива българи и онова, което те правят.
Благодаря, Марин Бодаков. Вече съм прибрал „Северна тетрадка” в куфара си, който е готов за следващия ми полет.
На юг.
Затова посегнах с доза подозрение към поетичната книга на Марин Бодаков, изпратена ми от приятелка в България. Заглавието „Северна тетрадка” само по себе си вече ме беше раздвоило.
Първото стихотворение „Разпознаване” ме успокои в известен смисъл.След което, останалите потекоха далеч по-спокойно и уравновесено. Мога да отбележа моя фаворит „Да се чете буквално”. Може би заради откровено посочената точка, от която произтичат, и в която се връщат мислите преди и след „едрия сняг”.
Четенето на тези стихове е като да приземиш машината върху лед. Във всеки един момент трябва да си готов за изненада.
Не съм литературен критик. Моето поле на действие е много високо. Буквално. Пилот съм. Но винаги, когато – случайно или не, но ние, пилотите, не вярваме в случайности – попадна на стойностна литература, имам необходимост да споделя размислите си.
Не познавам този български поет и едва ли ще имам удоволствието да се запознаем. Живея и работя далече от България. Но искрено ме радват такива българи и онова, което те правят.
Благодаря, Марин Бодаков. Вече съм прибрал „Северна тетрадка” в куфара си, който е готов за следващия ми полет.
На юг.
Автор:
Йоан Славов
Публикация:
07.03.2014 г. 13:42
Етикети:
Посетено:
1449
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/18718-prizemyavane-na-tanak-led