Трънливите истории на човешкия род

Творбите на Петър Делчев са повече или по-малко известни както на пишещото мнозинство, така и на четящото малцинство, като последното се оказва не чак толкова малобройно, както твърдят скептиците.  

В днешно време, когато потопът от всевъзможна книжнина е на път да ни удави, да се ориентира човек коя от предлаганите "стоки" на книжния пазар е качествена и коя - не, не е толкова лесно. Нарцистични автори с влиятелни лобита се подвизават из медиите и разпространяват версии, полуистини и заблуди у аудиторията, щото произведенията им били както търсени, така и четени.  

Същевременно много стойностни творци и творби остават повече или по-малко незабелязани. Основният показател би трябвало, разбира се, да бъдат тиражът и продажбите. Затова ще спомена, че представител на изд. "Сиела" подчерта по време на премиерата, че в последно време томът на Делчев сред всички 1700 заглавия на "Сиела" е сред десетте най-продавани книги. Но не това е най-важното и основното, както самият Петър Делчев изтъкна при представянето на книгата. Творбите му са качени и в Интернет, така че немалко хора са ги прочели именно там.  

Така или иначе, в това отношение "не може да му се намери краят". Важното е, че книгата е написана, издадена и към нея има немалък интерес.  

Като редактор на книгите и в предишните издания, и в настоящия том, мога само да потвърдя, че прозата на Петър Делчев е високохудожествена, увлекателна, завладяваща, познавателна и стойностна. Отличава се с голяма плътност на художественото изображение, с оригинален стил и изобразителност.  

Делчев създава собствен художествен свят, в който присъстват вечните човешки теми, сюжети, страсти и драми: любов, омраза, алчност, жестокост, престъпление, наказание или възмездие, гордост, достойнство, предразсъдъци, борба за оцеляване и воля за свобода. Те обаче не са нито абстрактни, нито самоцелни, защото са неразривна част от истинския, суров и неподправен живот на многобройните персонажи и се разкриват чрез техните взаимоотношения, действия и постъпки.

Основани било на легенди, било на истински истории от по-далечното или по-близкото минало (а е известно, че и легендите почиват почти винаги върху реални събития и личности), разказите и новелите в сборника поразяват с мощното въображение на своя автор, който разказва уверено, целеустремено, с премерени като на кантар думи, жестове и характеристики.  

"Живееше се лесно, защото животът беше тежък", пише Делчев в "Гяур баир". Такива сентенции и афоризми са пръснати навсякъде в неговата проза - или изречени от отделни герои, или присъстващи в авторовата реч. Живи, колоритни, чувствени описания на обстановка и ситуации, на природни картини, на потрети на герои, чрез широки платна и красноречиви детайли - това също съставлява канавата на повествованието.  

Ако темите и сюжетите са скелетът, конструкцията на кораба, човешките страсти, емоции и мисли - неговия скъпоценен товар, а персонажите съставляват екипажа, то читателят, качвайки се на кораба, става част от едно небивало приключение, люшкан насам-натам и нагоре-надолу от бурните вълни на драматичните събития, които го увличат със своя динамичен ход. 

Разказите или новелите в книгата изглеждат така компактни, стегнати, богати словесно - особено с трънския си диалект, - че човек остава с убеждението, че са като откъснати от някоя случайно открита златна жила. Андрей Германов беше писал, че "хубавите стихотворения съществуват - те не могат да бъдат измисляни". Това важи и за прозата: хубавите разкази съществуват - те не могат да бъдат измисляни.

Разбира се, това е само лиричен образ, който иде да ни каже, че завършената творба прилича на самороден къс злато. Истината е много по-различна. 

Петър Делчев, както сам признава, е прехвърлил стотици страници фолклор, историческа литература и публицистични материали, за да си свери часовника при изобразяването на отминалите бит и епоха. Но в завършените творби не прониква никаква миризма от "творческата кухня" -  останал е само ароматът - или ароматите - на описваното време и място на действието. Както някога Сирак Скитник е казал за пластиките на проф. Иван Лазаров, че са "силни късове глина", така и аз бих оприличил творбите на Делчев - като силни късове проза.

Освен всичко, разказите и новелите съдържат в себе си важни и ярки поуки, които не са изречени дидактично от автора, а са изведени от същността на събитията и съдбите на героите. А както казва Дани от "Тортила Флет" на Джон Стайнбек, ако "в една история няма поука, тя не е никаква история".

Неизбежни са сравненията с родопските "Диви разкази" на Николай Хайтов и с разказите на Йордан Радичков, развиващи се във вселената на село Черкаски, а бих добавил - и с част от творчеството на Асен Христофоров ("Вуцидей"). Такива сравнения не са само външни - защото и основните разкази на Делчев са свързани с един регион - Трънския край, а защото разкриват истински, живи, неподравени, оригинални, завладяващи човешки истории, характери, съдби, страсти и драми, които вълнуват и ще вълнуват хората от всички времена и земи.

Тези трънски истории са по човешки трънливи, което значи и общочовешки.