Тихата победа на поета

Едно от интересните събития в рамките на „Димчови празници 2013″ бе представянето на шест нови книги на издателство „Симелпрес“, чийто собственик и управител Симеон Димитров си е поставил благородна и амбициозна задача: да издава в трудните времена на криза некомерсиална книжнина, чието обединяващо звено основно е Копривщица и множеството произлезли от нея или свързани с нея повече или по-малко известни личности с голям принос за развитието на града и на България.

Второто допълнено издание на антологията „Тихата победа на поета“, съставена от проф. Петър Велчев; ново издание на „Менците преляха“, чийто автор е последният копривщенски възрожденец Петко Теофилов, основател на модерното музейно дело в Копривщица; „Носталгия по Копривщица“ от Мария Герджикова; „Животоописание. Творчество“ – албум с творби на художника Константин Щъркелов; “Българско архитектурно майсторство“ от Янчо Стоичков; „Между две епохи“ от низвергнатия от „народната“ власт индустриалец Дончо Палавеев - мемоари, като по чудо спасени и открити (не)случайно от издателя Симеон Димитров.

Ще припомня, че през 2001 г. излезе първото издание на антологията, съставена от проф. Петър Велчев. Тя включва 130 творби, посветени на Димчо Дебелянов, от 89 български поети. В предговора си към първото издание проф. Велчев пише: „Няма друга българска личност – включително Левски, Ботев, Вазов, Яворов, –  за която да е писано толкова много и от съвременниците, и от потомците. Както значителни творци, така и по-скромни дарования, в еднаква степен са изразили огромната си, искрена, невероятна любов към Димчо. Представители на всички литературни генерации и най-различни естетически направления еднакво се прекланят пред неговата личност и дело. Едно уникално художествено дело, създадено само за около десет години! Повече съдбата не му отреди.“ …

И още: „Димчо Дебелянов е сред малцината писатели, които ние назоваваме само с малко име: Алеко, Димчо, Гео… Едва ли има по-интимно, по-човешко и по-съкровено признание за слава – вселитературна. Но и нещо повече, защото е всенародна и всебългарска. Такава е  т и х а т а   п о б е д а  на поета над смъртта.“

Първото издание на антологията се изчерпа много бързо, но проф. Велчев изчака няколко години, издирвайки и събирайки междувременно още и още поети и творби, посветени на любимия на всички поет. Ето така в новата антология попаднаха и редица автори и стихотворения, вземали участие през годините в Националния студентски конкурс за стихотворение, посветено на Дебелянов, организиран преди много години от Дирекцията на музеите – Копривщица.

По времето, когато бях уредник (1977-1980 г.), на мен се „падна“ честта и отговорността да организирам конкурса, събирайки пристигналите от цялата страна студентски творби, комплектувах ги и ги предавах лично на членовете на журито, чийто председател неизменно бе колоритният ерудит, полиглот и културолог Владимир Свинтила. Сред участниците в конкурса през първата година от моето „уредничество“ бе и рано напусналият ни поет и приятел Добромир Тонев, с когото се бяхме запознали през студентските години като членове съответно на студентските кръжоци КМПС „Димчо Дебелянов“ – София, и Литературен клуб „Гео Милев“ – Пловдив.

Когато съм започнал работата си в музея през 1977 г.,  Добри Тонев още е бил студент. Папките с конкурсните материали се съхраняват по правило в Дирекцията на музеите. Сегашният уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“ Дойчо Иванов положи много усилия, за да ги издири сред архивите; десетки автори са включени в антологията благодарение на него. За съжаление обаче стихотворението на Добромир Тонев (а не е изключено и на други студенти) не се намери.

Така или иначе, помнейки след толкова години само последния куплет на Добри-Тоневото стихотворение, предадох го по памет на проф. Велчев, а той съвсем акуратно го включи в антологията по азбучен ред, какъвто е принципът при съставителството.

Сега виждам, че съставителят е написал предполагаема година на създаването 1975 г., което не е изключено; но Добромир е взел участие в конкурса най-вероятно през 1978 или 1979 г., когато завършва следването си в Пловдивския университет. Наистина, той би могъл да напише стихотворението си и година-две по-рано, преди да го прати за конкурса в Копривщица, но ми се струва малко вероятно. То беше от три или четири куплета, като последният звучеше така:

„И вози санитарната каруца
по пътищата прашни на войната
единственият подпоручик
с маршалски жезъл
в торбата.“

Спомням си, че когато го попитах защо не е употребил предлога „в“ сдвоен, т.е. „във“, за да не се нарушава ритъмът, Добри отвърна, че искал именно така да звучи: неритмично, като тръскането на каруцата с трупа на поета по пътищата...

Така или иначе, проф. Велчев допълни и разшири съдържанието на антологията. Тя съдържа повече от 200 стихотворения от 141 поети, писали за Димчо-Дебеляновия живот, поезия и съдба. Ето какво споделя още съставителят в предговора си към второто издание: „Ала всяко зло за добро. Доброто беше, че верен на принципа „Залудо работи, залудо не стой“, аз успях да издиря още много други творби, свързани с Димчо Дебелянов и антологията нарасна значително. Но проблемът с набавянето на средства си остана все така нерешен.“

Наистина, няма друга историческа, политическа, духовна личност, и най-вече поет, независимо от тяхната величина, на които да са посветени толкова поетични (и не само) творби от толкова поети и писатели от всички поколения до днес. Дори за поет като Ботев написаното е по-малко от половината на това, което е посветено на Дебелянов! Обяснението на този феномен проф. Велчев намира в обстоятелството, че Димчовата личност, творчество, живот и участ в най-голяма степен съдържат такава дълбока интимност, лиричност, човещина и топлота, на които откликват всички хора, включително и може би най-вече – поетите.

Трябва непременно да се изтъкне изключителната заслуга на издателя Симеон Димитров – собственик и управител на издателство „Симелспрес“, чиято поредица „Будилник“ наброява повече от 20 книги – литературни, исторически, обществено-политически, мемоарни, документални, публицистични и други, чиято тематика, авторство или посветеност са свързани с родния град на Димчо – Копривщица. Антологията „Тихата победа па поета“ е част от тази безценна поредица, излизаща със спомоществователството на издателство „Симелспрес“.

В антологията като приложение са включени и пародии по стихове на Димчо Дебелянов на различни творци – от класици като Христо Ясенов, Йордан Стубел и Радой Ралин до наши съвременници (може би утрешни класици и те!) като Виктор Самуилов, Тодор Климентов и самия Петър Велчев.

____________

„Тихата победа на поета“, Антология за Димчо Дебелянов. Съставителство и редакция: проф. Петър Велчев. Рецензенти: доц. д-р Людмила Малинова, проф. д-р Здравко Чолаков. Издателство „Симелпрес“, София, 2013 г., Библиотека „Будилник“