Отзиви

Къде е раят? И какво означава да си заточен в него...

За книгата на Венцеслав Николов "Заточен в рая"

Къде е раят? И какво означава да си заточен в него...


Къде е раят? Има ли го въобще? И какво означава да си заточен в него? А заточението наказание ли е или благословение?


Отдавна, много отдавна, бях прочела разказа "Кошница с елхови шишарки" на Константин Паустовски. И след това дни наред живях като омагьосана в света на мъничкото датско момиченце Дагни Педерсен, което среща в гората един вълшебник. Вълшебникът й обещава подарък - Дагни ще го получи, когато навърши пълнолетие. И дъщерята на лесничея наистина получава своя подарък - щом навършва осемнадесет, тя отива в големия град и леля й я завежда на концерт. Където Дагни чува своя подарък - музикална пиеса на прочутия композитор Едвард Григ...

Откакто прочетох новата, осма поред книга на Венцеслав Николов, не знам защо, но много често в съзнанието ми нахлува атмосферата от този възхитителен разказ на Паустовски, от който не помня детайли, но у мен са останали настроението, картините, онази въздушна лекота, с която разказът внимателно пренася читателя през сюжета, като му връща усещането за простичките истини, съставляващи мозайката на истинските неща в живота.

Точно по същия начин - ненатрапливо, а в същото време отчетливо и въздействащо, Венцеслав Николов улавя своя читател още от първия разказ в своя сборник "Заточен в рая" и като спокоен и мъдър спътник, срещнат на пътеката в гората, го повежда полекичка през света. През реалния свят, в който всички ние живеем (и от който нерядко сме не просто недоволни, а направо сме яростни и саркастични към него, във всеки случай винаги намираме повод поне да помърморим).

Светът, към който разтваря врати в своите разкази Венцеслав Николов, е същият, който обитаваме всички ние. Но ето че младежите, срещу които повечето от нас роптаят, че са бездуховни и закърнели в своята плашеща убогост, в разказа "Чужденецът" от книгата "Заточен в рая" се оказва, че умеят да различат великите истини на музиката и да прогледнат за таланта на Маестрото. Университетският преподавател е намерил своето щастливо равновесие в градината, далече от града и неговите страсти. Горският дървар Мехмед донася сирене на случайно срещнатите градски хора в Родопите и ги омагьосва с чудновата история и с житейска мъдрост. Американската мечта придобива други измерения, а северната сага приближава мъничко до нашите южняшки разбирания за достойнство, чест и памет. А какво струва само прекрасната история със заглавие "Баща ми е прочутият Матео. Из дневника на едно виолончело"! През душата и всички въобразими и невъобразими сетива на този музикален инструмент прозират история, величие, терзания, радости, които изпитва музикантът, но също и онези хора от публиката, които трудно си представят света без вълшебствата на музиката.

Пастелни и спокойни, образите и картините в книгата на Венцеслав Николов са проникнати от вечните послания на битието, на фона на които суетата човешка е само щрих.

Но за да не остане някой с впечатлението, че прозата и есеистичните текстове на автора са равни, елейни или, не дай Бог, нравоучителни, ще припомня за тези, които вече са прочели новата книга на Венцеслав Николов, че всеки от текстовете е белязан не само от пастелна прозирност и лекота на слога, но и от яркия и остроумен детайл, който прави динамична свежестта на повествованието и заедно с това акцентира върху една или друга важна за разказа подробност. Такава е кондукторката във влака, която безцеремонно настоява музикантът да плати билет за виолончелото, такива са забавните перипетии на героя, който, изпаднал в деликатна ситуация, хлътва в капана на унгарския език.

Удивително органични диалози, прецизно разпределени по обем описателни картини, динамично развитие, търсене на отговори на загадките - всичко това Венцеслав Николов поднася увлекателно и сякаш с лека усмивка. За разлика от повечето съвременни български автори на белетристика, той не си поставя задачата да озадачи читателите, да ги ужаси или непременно, на всяка цена да ги държи в напрежение. Неговата цел очевидно е друга - той разказва с удоволствие и се опитва да направи съпричастни към тази радост на четенето и съпреживяването и хората, които са разтворили неговата книга. В "Заточен в рая" (според признанието, направено от автора през заглавието на книгата), Венцеслав Николов открехва вратите на своя "рай" - не толкова да покани другите да го споделят, колкото да им покаже, че всеки би могъл да го има - своя собствен рай. Стига да отвори сетивата си и да прогледне. А това не е непосилно. Показва ни го новата книга на русенеца Венцеслав Николов.


Автор: Нели Пигулева
08.10.2013 г. 14:22
Посетено: 1250
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/17781-kade-e-rayat-i-kakvo-oznachava-da-si-zatochen-v-nego