Отзиви
Васка Монева – една родена художничка
22 платна подреди в бургаската галерия "Пролет" известната русенска авторка
Васка Монева, "Созополски мотив"
Васка Монева е сред най-добрите русенски художници, а както е известно, групата в крайдунавската ни столица е сред водещите в страната. Още с дебюта си през 1967 г. тя се открои със своите композиции, натюрморти и пейзажи. Бяха решени лаконично, с подчертана склонност към изчистване на формата и с определено метафизично звучене. А колоритът им – добре премислен и пестелив – както и цялостната композиция на картините й, въздействаха категорично върху зрителите. По това време русенската живописна школа беше набрала скорост и заедно с пловдивската се състезаваше за второто място у нас, след столичната. На успех и голямо признание, а и на подкрепа от държавата се радваха редица талантливи живописци: Светлин Русев, Петър Попов, Ради Неделчев, Цветко Цветков, Никифор Цонев, Димитър Хинков, Марко Монев, Стефан Кацаров, Николай Русчуклиев, Любен Касабов. Силен бе и стартът на по-младите: Николай Караджов и Виолета Радкова, към които бих причислил и самата Васка Монева.
За разлика от повечето свои колеги тя не завърши Художествената академия в София или Изобразителния факултет в Търново. Но липсата на академична подготовка съвсем не се отрази върху кариерата й. Защото тя е истински, роден живописец. Завършила е техникум по приложни изкуства и известно време е работила като конструкторка и аранжорка. Като ученичка обича да рисува – неин първи учител е известният русенски живописец и педагог Йордан Парашкевов. За първи път Васка вижда картини – оригинали – от русенския художник и сценограф Цветко Цветков, които й правят силно впечатление. След техникума започва да рисува и да участва в общи изложби. Първата й самостоятелна експозиция, както споменах, е през 1975 година в Дома на фотографията. Представя се главно с пейзажи и натюрморти. Общо 25 платна. От тях успява да продаде само пет, а останалите се връщат в ателието й. Експозицията е в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни” и е открита от тогавашния председател – Александър Райчев. Успехът е наистина голям. Така Васка Монева заема своето място в групата на художниците. Започват редовните й участия в градските изложби, а не след дълго – и в националните. Постепенно голямата художествена критика (Кирил Кръстев, Димитър Аврамов, Ружа Маринска, Мила Сантова и др.) я открива и утвърждава и в национален план. Васка става член на Съюза на българските художници през 1971 г. – едно голямо признание за млад творец. През 1976 г. заедно с двама големи живописци – Теофан Сокеров, Михалис Гарудис и Цвятко Дочев – прави изложба в Западен Берлин, където се представя с 20 платна. Третата й значителна изява от онова време е първата й самостоятелна експозиция в София, на „Шипка” 6 през 1985 г. Този категоричен успех й отваря пътя към нашите големи галерии и към участия в престижни изложби в България и по света. Картини на Монева днес притежават повечето от галериите у нас, а също и някои от големите ни частни колекционери: Светлин Русев Боян Радев, Камен Васевски, Кирил Кръстев и други, както и ценители от Германия, Гърция, Италия, Холандия, Швейцария, Франция, Унгария.
В работата си Васка Монева използва различни формати: малки, средни, големи, но твърди, че предпочита големия формат. Според нея той й дава възможност да изгражда картините си по-богато и многостранно във фактурно отношение, да работи по-дълго върху тях – нещо, което й доставя огромно удоволствие. Предпочита натюрморта и интериора, защото е свикнала да изобразява преди всичко онова, което е около нея. Понякога дори сяда и „съчинява”. Но обича и пейзажа. Не разчита, както се казва на вдъхновението, а рисува всеки божи ден. При нея една картина води към друга и просто не може да си губи времето. Винаги работи с предварителна скица. Рисува денем – лошото време не й пречи... Всъщност е работохолик и перфекционист.
Мисля, че творческата й командировка в Монмартр, Париж, заедно със съпруга й – великолепния живописец Марко Монев (един поет на пейзажа!), беше особено благотворна за нея. Всъщност Васка Монева идва от „ателието на Сезан” и на големите французи, както и повечето от русенските художници от поколението преди нея. И както казва изкуствоведката Елена Попова: „От уроците на кубизма тя взема строгата, стегната организация на големия брой плътни, двуизмерни форми, отграничени една от друга, посредством остъргания контур, през който просветва белотата на грунда. В тях формите изграждат своя автономен свят, абсолютно завършен и концентриран в себе си.” (сп. „Изкуство”, 2/1984).
От няколко години Васка Монева е и галерист. Нейната малка и елегантна галерия „Оказио” е сред най-добрите в Русе – един истински оазис на красотата и духовността.
Васка Монева е сред най-добрите русенски художници, а както е известно, групата в крайдунавската ни столица е сред водещите в страната. Още с дебюта си през 1967 г. тя се открои със своите композиции, натюрморти и пейзажи. Бяха решени лаконично, с подчертана склонност към изчистване на формата и с определено метафизично звучене. А колоритът им – добре премислен и пестелив – както и цялостната композиция на картините й, въздействаха категорично върху зрителите. По това време русенската живописна школа беше набрала скорост и заедно с пловдивската се състезаваше за второто място у нас, след столичната. На успех и голямо признание, а и на подкрепа от държавата се радваха редица талантливи живописци: Светлин Русев, Петър Попов, Ради Неделчев, Цветко Цветков, Никифор Цонев, Димитър Хинков, Марко Монев, Стефан Кацаров, Николай Русчуклиев, Любен Касабов. Силен бе и стартът на по-младите: Николай Караджов и Виолета Радкова, към които бих причислил и самата Васка Монева.
За разлика от повечето свои колеги тя не завърши Художествената академия в София или Изобразителния факултет в Търново. Но липсата на академична подготовка съвсем не се отрази върху кариерата й. Защото тя е истински, роден живописец. Завършила е техникум по приложни изкуства и известно време е работила като конструкторка и аранжорка. Като ученичка обича да рисува – неин първи учител е известният русенски живописец и педагог Йордан Парашкевов. За първи път Васка вижда картини – оригинали – от русенския художник и сценограф Цветко Цветков, които й правят силно впечатление. След техникума започва да рисува и да участва в общи изложби. Първата й самостоятелна експозиция, както споменах, е през 1975 година в Дома на фотографията. Представя се главно с пейзажи и натюрморти. Общо 25 платна. От тях успява да продаде само пет, а останалите се връщат в ателието й. Експозицията е в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни” и е открита от тогавашния председател – Александър Райчев. Успехът е наистина голям. Така Васка Монева заема своето място в групата на художниците. Започват редовните й участия в градските изложби, а не след дълго – и в националните. Постепенно голямата художествена критика (Кирил Кръстев, Димитър Аврамов, Ружа Маринска, Мила Сантова и др.) я открива и утвърждава и в национален план. Васка става член на Съюза на българските художници през 1971 г. – едно голямо признание за млад творец. През 1976 г. заедно с двама големи живописци – Теофан Сокеров, Михалис Гарудис и Цвятко Дочев – прави изложба в Западен Берлин, където се представя с 20 платна. Третата й значителна изява от онова време е първата й самостоятелна експозиция в София, на „Шипка” 6 през 1985 г. Този категоричен успех й отваря пътя към нашите големи галерии и към участия в престижни изложби в България и по света. Картини на Монева днес притежават повечето от галериите у нас, а също и някои от големите ни частни колекционери: Светлин Русев Боян Радев, Камен Васевски, Кирил Кръстев и други, както и ценители от Германия, Гърция, Италия, Холандия, Швейцария, Франция, Унгария.
В работата си Васка Монева използва различни формати: малки, средни, големи, но твърди, че предпочита големия формат. Според нея той й дава възможност да изгражда картините си по-богато и многостранно във фактурно отношение, да работи по-дълго върху тях – нещо, което й доставя огромно удоволствие. Предпочита натюрморта и интериора, защото е свикнала да изобразява преди всичко онова, което е около нея. Понякога дори сяда и „съчинява”. Но обича и пейзажа. Не разчита, както се казва на вдъхновението, а рисува всеки божи ден. При нея една картина води към друга и просто не може да си губи времето. Винаги работи с предварителна скица. Рисува денем – лошото време не й пречи... Всъщност е работохолик и перфекционист.
Мисля, че творческата й командировка в Монмартр, Париж, заедно със съпруга й – великолепния живописец Марко Монев (един поет на пейзажа!), беше особено благотворна за нея. Всъщност Васка Монева идва от „ателието на Сезан” и на големите французи, както и повечето от русенските художници от поколението преди нея. И както казва изкуствоведката Елена Попова: „От уроците на кубизма тя взема строгата, стегната организация на големия брой плътни, двуизмерни форми, отграничени една от друга, посредством остъргания контур, през който просветва белотата на грунда. В тях формите изграждат своя автономен свят, абсолютно завършен и концентриран в себе си.” (сп. „Изкуство”, 2/1984).
От няколко години Васка Монева е и галерист. Нейната малка и елегантна галерия „Оказио” е сред най-добрите в Русе – един истински оазис на красотата и духовността.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
05.08.2013 г. 13:17
Етикети:
Посетено:
1836
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/17448-vaska-moneva-edna-rodena-hudozhnichka