Отзиви
Празници на Mелпомена в Русе
Букурещки актьори покориха публиката с майсторска игра
„Удържимият възход на Артуро Хи” от Брехт на Театър „Одеон”, Букурещ
Втората русенска "Театрална работилница" събра театрали от България, Румъния и Германия. Идеята на домакините от дунавската ни столица бе на тези празнични срещи да се програмират и реализират съвместни проекти. Но тази година това така и не се случи. За съжаление, „Работилницата” измести добрия, и вече с традиции, есенен дунавски театрален фестивал (с много и интересни спектакли от крайдунавските страни и Балканите) като предложи на публиката едва четири представления. Получи се така, че откриването беше с новата българска пиеса „Медея – майка ми” от Иван Добчев и Стефан Иванов (реж. Маргарита Младенова), по документален материал, вдъхновена от трагедията на Еврипид и завърши със самата „Медея” (реж. Петър Денчев), макар и дописана (може би излишно!) с текстове от Жан Ануи, Теодор Драйер и Йосиф Бродски. За тези две постановки се говори и писа немалко, затова няма да се спирам на тях. Театър, твърде сложен като език за публиката, а и за изпълнителите, и очевидно е коствал немалко творчески усилия на „Сфумато” от София и на ДТ „Сава Огнянов” от Русе. Две определено авангардни постановки, реализирани като че ли повече за изява на режисьорите и за фестивали, отколкото за зрителите. Една от болестите на днешния български театър.
На срещата на директорите на театрите от трите държави отново се обсъдиха някои нови идеи – дано през следващата година те да се осъществят. Иначе организацията, рекламата и посещението бяха сравнително добри – в проявата се усети известен дух на празничност.
Без съмнение, връх в четирите представления отбеляза постановката на Театър „Одеон” от Букурещ, един от водещите днес в северната ни съседка, основан преди сто години, през 1911, играещ в първата сграда на Националния театър, бижу на старата барокова театрална архитектура в Европа. Голяма и изключително талантлива трупа с директор - прочутата актриса от киното и театъра Дорина Лазар – която поддържа голям и интересен репертоар – от античността до наши дни, с превес върху голямата класика. С една от най-новите си продукции „Удържимият възход на Артуро Хи” на Бертолд Брехт театърът показа по един наистина възхитителен начин големите си възможности, при това в една толкова трудна и сложна сценична партитура.
Написана през военната 1940 година, тя е типична гротеска, в която чрез образа на главния герой Артуро Хи и Чикаго се представят Хитлер и Третия райх през 30-те години. Тази сценична парабола (макар и играна рядко, както в Румъния, така и у нас), очевидно не е изгубила своята актуалност и днес – във време на опити за налагането на диктатура и цензура и полицейщина, на борби между мутри и олигарси, на корупция, на подлост и жестокост, на потъпкването на елементарни човешки права.
Режисьорът Драгош Калгоциу, един от изтъкнатите представители от средното поколение в днешния румънски театър, е изградил строен и стегнат спектакъл, който се гледа с удоволствие. Избегнал е илюстративните моменти, декларативното и дидактичното при Брехт, решил го е в естетиката на берлинското кабаре от 30-те години. С автентична музика от епохата, с много танци и пластика, с елементи на пантомима. Осемнайсетте актьори, участващи в това рядко зрелищно представление, играят наистина виртуозно. На наша сцена, дори в столицата, трудно могат да се видят толкова пластични, музикални и с качествени, непохабени гласове изпълнители, които при това умеят да се превъплъщават със завидна лекота в различни образи. В този кратък отзив би трябвало да бъдат споменати всички, но все пак, ще отделя: Йонел Михайлеску, невероятно ярък и бравурен в главната роля, още: Ищван Телаш като Ернесто Рома, Михай Смарандаке (Джири), Габриел Пинтилей (Дживола) и забележителната Дорина Лазар в ролята-травести на Мистър Догсбъроу.
Възторжената русенска публика, която отдавна не беше гледала театър от толкова високо качество, въпреки многото гостуващи представления (за съжаление, от известно време под ръководството на активиста от ГЕРБ Орлин Дяков Русенският театър вече не е на необходимото ниво) щедро и продължително аплодира тези всеотдайни артисти-виртуози.
Вторият румънски спектакъл – на театър „Маска”, също от Букурещ, бе изграден по разказа на Габриел Гарсиа Маркес „Страната, в която ангелите идват напразно”. Сценарий на Ана Дана Флоря и на директора-актьор Михай Малаймаре. Решен изцяло като пантомима с автентична музика от Андите, Южна Америка, той е една поетична притча. Историята се развива в забравено от Бога латиноамериканско село, което ни напомня за романите на Маркес и картините на Фрида Кало. Един ден в него пристига ангел, който преобръща вярата и живота на неговите бедни и онеправдани жители, жертви на поредния диктаторски режим. Всъщност, това е чудото, което тези хора са очаквали толкова години в атмосфера на страх, на една действителност, чието единствено мото е „хляб и зрелища” (актуално, нали?!). Реалното тук се преплита майсторски, хармонично с фантастичното (тъкмо в естетиката на Маркес и Мирча Елиаде). Смешното и трагичното вървят ръка за ръка в един балансиран и малко шумен спектакъл – без слово, само с мимика и пластика, но за съжаление със силно звучаща и в крайна сметка монотонна музика. Отлично подготвени – пределно пластични и музикални актьори, с големи възможности за изразяване чрез трудния език на пантомимата.
Два спектакъла, които защитиха достойно високия престиж на румънския драматичен театър, считан от чуждата критика за един от водещите в Европа.
Втората русенска "Театрална работилница" събра театрали от България, Румъния и Германия. Идеята на домакините от дунавската ни столица бе на тези празнични срещи да се програмират и реализират съвместни проекти. Но тази година това така и не се случи. За съжаление, „Работилницата” измести добрия, и вече с традиции, есенен дунавски театрален фестивал (с много и интересни спектакли от крайдунавските страни и Балканите) като предложи на публиката едва четири представления. Получи се така, че откриването беше с новата българска пиеса „Медея – майка ми” от Иван Добчев и Стефан Иванов (реж. Маргарита Младенова), по документален материал, вдъхновена от трагедията на Еврипид и завърши със самата „Медея” (реж. Петър Денчев), макар и дописана (може би излишно!) с текстове от Жан Ануи, Теодор Драйер и Йосиф Бродски. За тези две постановки се говори и писа немалко, затова няма да се спирам на тях. Театър, твърде сложен като език за публиката, а и за изпълнителите, и очевидно е коствал немалко творчески усилия на „Сфумато” от София и на ДТ „Сава Огнянов” от Русе. Две определено авангардни постановки, реализирани като че ли повече за изява на режисьорите и за фестивали, отколкото за зрителите. Една от болестите на днешния български театър.
На срещата на директорите на театрите от трите държави отново се обсъдиха някои нови идеи – дано през следващата година те да се осъществят. Иначе организацията, рекламата и посещението бяха сравнително добри – в проявата се усети известен дух на празничност.
Без съмнение, връх в четирите представления отбеляза постановката на Театър „Одеон” от Букурещ, един от водещите днес в северната ни съседка, основан преди сто години, през 1911, играещ в първата сграда на Националния театър, бижу на старата барокова театрална архитектура в Европа. Голяма и изключително талантлива трупа с директор - прочутата актриса от киното и театъра Дорина Лазар – която поддържа голям и интересен репертоар – от античността до наши дни, с превес върху голямата класика. С една от най-новите си продукции „Удържимият възход на Артуро Хи” на Бертолд Брехт театърът показа по един наистина възхитителен начин големите си възможности, при това в една толкова трудна и сложна сценична партитура.
Написана през военната 1940 година, тя е типична гротеска, в която чрез образа на главния герой Артуро Хи и Чикаго се представят Хитлер и Третия райх през 30-те години. Тази сценична парабола (макар и играна рядко, както в Румъния, така и у нас), очевидно не е изгубила своята актуалност и днес – във време на опити за налагането на диктатура и цензура и полицейщина, на борби между мутри и олигарси, на корупция, на подлост и жестокост, на потъпкването на елементарни човешки права.
Режисьорът Драгош Калгоциу, един от изтъкнатите представители от средното поколение в днешния румънски театър, е изградил строен и стегнат спектакъл, който се гледа с удоволствие. Избегнал е илюстративните моменти, декларативното и дидактичното при Брехт, решил го е в естетиката на берлинското кабаре от 30-те години. С автентична музика от епохата, с много танци и пластика, с елементи на пантомима. Осемнайсетте актьори, участващи в това рядко зрелищно представление, играят наистина виртуозно. На наша сцена, дори в столицата, трудно могат да се видят толкова пластични, музикални и с качествени, непохабени гласове изпълнители, които при това умеят да се превъплъщават със завидна лекота в различни образи. В този кратък отзив би трябвало да бъдат споменати всички, но все пак, ще отделя: Йонел Михайлеску, невероятно ярък и бравурен в главната роля, още: Ищван Телаш като Ернесто Рома, Михай Смарандаке (Джири), Габриел Пинтилей (Дживола) и забележителната Дорина Лазар в ролята-травести на Мистър Догсбъроу.
Възторжената русенска публика, която отдавна не беше гледала театър от толкова високо качество, въпреки многото гостуващи представления (за съжаление, от известно време под ръководството на активиста от ГЕРБ Орлин Дяков Русенският театър вече не е на необходимото ниво) щедро и продължително аплодира тези всеотдайни артисти-виртуози.
Вторият румънски спектакъл – на театър „Маска”, също от Букурещ, бе изграден по разказа на Габриел Гарсиа Маркес „Страната, в която ангелите идват напразно”. Сценарий на Ана Дана Флоря и на директора-актьор Михай Малаймаре. Решен изцяло като пантомима с автентична музика от Андите, Южна Америка, той е една поетична притча. Историята се развива в забравено от Бога латиноамериканско село, което ни напомня за романите на Маркес и картините на Фрида Кало. Един ден в него пристига ангел, който преобръща вярата и живота на неговите бедни и онеправдани жители, жертви на поредния диктаторски режим. Всъщност, това е чудото, което тези хора са очаквали толкова години в атмосфера на страх, на една действителност, чието единствено мото е „хляб и зрелища” (актуално, нали?!). Реалното тук се преплита майсторски, хармонично с фантастичното (тъкмо в естетиката на Маркес и Мирча Елиаде). Смешното и трагичното вървят ръка за ръка в един балансиран и малко шумен спектакъл – без слово, само с мимика и пластика, но за съжаление със силно звучаща и в крайна сметка монотонна музика. Отлично подготвени – пределно пластични и музикални актьори, с големи възможности за изразяване чрез трудния език на пантомимата.
Два спектакъла, които защитиха достойно високия престиж на румънския драматичен театър, считан от чуждата критика за един от водещите в Европа.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
11.07.2013 г. 22:13
Етикети:
Букурещтеатрален фестивалГерманияРумънияБългариятеатърТеатрална работилницаРусе
театър Маска
Театър Одеон
Посетено:
1531
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/17380-praznitsi-na-melpomena-v-ruse