Отзиви

Където се раждат ангелите

За новия роман на Людмила Филипова

Където се раждат ангелите


Това е наистина най-късият роман на Людмила Филипова за най-дългата история на човеците, както натрапчиво ни обяснява рекламния слоган от корицата. Авторката има пиетет към подобен род четива, които абсорбират в себе си елементи на научното есе, фантастичния роман и филмовия наратив.

Писах вече, че Филипова с всеки следващ свой романов опит в същия тематичен ареал, с който ни атакува от времето на „Мастиленият лабиринт” неизбежно ще стигне до гранична точка. А по-нататък накъде?

Находката с най-старата човешка раса по нашето Черноморие отпреди 8500 години, която е имала сини очи, стройна снага и ангелска външност, вършеше работа по-рано. Сега вече прилича на клише, което трябва да осребри усилията й да бъде все така актуална и привлекателна за широката читателска аудитория.

Наистина разказът тече гладко с лек морализаторски уклон, ние следим с интерес премеждията на Момчето, което в компанията на астронавти търси годна за обитаване планета в една постапокалиптична среда, разговаряйки с душата на майка си. То установява връзката с миналото посредством снимка на прастара скална рисунка и дори подпомага екипажа да се срещне с оцелели от минали катастрофи туземци, след което се разбира, че на нашата планета Земя има Надежда и Бъдеще – защото Бог „може би сега ни дава втори шанс” и защото ангелите се раждат „в сърцата на хората”... Финалът е силният коз в ръцете на Людмила Филипова, с който тя се стреми дори и в рамките на този къс 64-страничен разказ да остави в съзнанието ни позитивно послание. Ако и да е предсказуем краят, нюансите са свежи и изненадващи.

Знам, че писателката е киноман и завършекът директно препраща към класически образци като „Една одисея в космоса през 2001” (1968) и „Близки срещи от третия тип” (1977), без непременно да се търси и постига тяхното ниво.

Големият въпрос е - дори и с двуезично издаване на миниромана – на български и английски – струва ли си да се продължава в същата посока – след успеха на „Мастиленият лабиринт” (2009) и разочарованието, наречено „Аномалия” (2011).

Категоричното ми мнение е, че Филипова трябва да смени темата, да се върне към своята автентична същност, такава каквато бе в новелата „Три шоколадови бисквити” (2011) и каквато я помним от много силния й дебют „Анатомия на илюзиите” (2006).

Изборът е неин, но дълбането в приключенската фантастика при нея води директно към комикса и илюстрованата приказка, качеството пада, закономерно изникват клишета и трафарети, вследствие на което харизмата на бестселър автора неизбежно увяхва.

Нужна е промяна. Сега. В тази кризисна обстановка. Опитът с „Печатна грешка” (2012) е печален, но това не означава, че не трябва да се полагат нови усилия, дори от автор като Людмила Филипова.


___________________________
Людмила Филипова, „Където се раждат ангелите”, роман, 2013, изд. ”Сиела”, илюстрации Боян Янев

Автор: Борислав Гърдев
06.07.2013 г. 16:06
Посетено: 1116
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/17353-kadeto-se-razhdat-angelite