Отзиви
Как "малкият" театър отсрами "големия"
За театралния маратон в Куклен театър - Стара Загора
В днешните, жежки във всяко отношение времена, Кукленият театър в Стара Загора, вместо да остане в заслужената сянка на умората в края на сезона, предприе друг ход. Натовари се с провеждане на маратон като показа шест свои представления в рамките на три дни, пред пълен салон и гости театроведи, за да обсъдят художествените им стойности. Посочен за театър отличник, според показателите в министерските отчети, той прибави в портфейла си и преценката на критиците, през погледа на художествените намерения и постижения, встрани от финансовите параметри и ангажименти. Малко са театрите днес с подобно, неравнодушно поведение! А дали някой – там горе, ще се сети да го прибави към оценките за труд?
Без колебание ви казвам – не преглъщайте слюнка пред ”формàта” „Черешката на тортата” от екрана в къщи. По-добре излезте и идете да видите „Няма да платим” по Дарио Фо, спектакъл за възрастни, игран от куклениците, за да усетите човешкото, повече от гастрономическото. И още нещо, за да се гордеете, че някой от малката куклена сцена протестира с изкуството си и да се срамувате, че в град като Стара Загора улиците са празни откъм гражданско недоволство. А иначе, много от неговите деца вече са гледали и отнесли със себе си поуки за Доброто и Злото, усетили са вълшебството на мечтите, силата на сбъднатите желания, на любовта и приятелството, на честта и храбростта в представленията на „Красавицата и звяра” и „Пепеляшка” по Шарл Перо, ”Зайчето Питър” от Б. Потър и „Който не работи, не трябва да яде” - познати приказки, изиграни талантливо, с богато въображение и висок естетичен вкус.
Но спектакълът „Няма да платим” в режисурата на Ищван Наги, гост от Унгария, е друга рожба. Той е колективно сътворен, в лабораторна работа за усвояване на мюзикъла като жанр. Основният герой е маестро Глад, принудил почтени и морално неопетнени хора да лъжат и крадат, за да оцелеят. Като използват откъси от пиесите на Нобеловия лауреат Дарио Фо, най-яркият представител на социално ангажираната драматургия, актьорите добавят свой монолог, отправен към залата. Всеки от тях изразява протестната си гражданска позиция с прецизно подбрана и изпълнена игрова форма. Биляна Райнова – ярко гротескно изобличение и съпротива срещу рекламната агресия за промиване на мозъци и обещания за лесни пари, Гергана Василева – дълбоката драма на проституиращата жена, грях, който й отнема завинаги нормалното родителство, Янчо Иванов – много точна карикатура на „безмозъчния” полицай, неадекватен към истинския смисъл на задълженията си, пионка на пороците в системата, Калоян Георгиев – атрактивен образ на равнодушния непукист, изцяло в стил рап на кичозното в живота, Ваня Камянска – карикатура на „куклата”, изфабрикувана от витринните модели на моловете, самодоволна в „блатцето” на подражанието и безличието, Делян Кьосев – драмата на човека с ограбена душа и обич, на опустошените мечти. Друг жив участник в абсурдния живот на сцената е музиката на Китарата, изпълнена от Георги Генов. Тя повежда или завършва преживяванията на персонажите. А всеки предмет и костюм в сценографията на Адриана Найденова е белязан със знака на евтината опаковка, на некачествения заместител, произведен навсякъде другаде, но не и в България.
Ако спектакълът на куклениците „Няма да платим” е предизвикателство към вашата съвест, не пропускайте и „Вълшебникът от Оз”, защото той е наистина „черешката на тортата” по вдъхновение и майсторско изпълнение на младата и амбициозна трупа на Старозагорския куклен театър в режисурата на Боньо Лунгов, хореография Константин Каракостов, сценография Диляна Първанова и музика Михаил Шишков.
Ето така „малкият” театър отсрами „големия”.
Без колебание ви казвам – не преглъщайте слюнка пред ”формàта” „Черешката на тортата” от екрана в къщи. По-добре излезте и идете да видите „Няма да платим” по Дарио Фо, спектакъл за възрастни, игран от куклениците, за да усетите човешкото, повече от гастрономическото. И още нещо, за да се гордеете, че някой от малката куклена сцена протестира с изкуството си и да се срамувате, че в град като Стара Загора улиците са празни откъм гражданско недоволство. А иначе, много от неговите деца вече са гледали и отнесли със себе си поуки за Доброто и Злото, усетили са вълшебството на мечтите, силата на сбъднатите желания, на любовта и приятелството, на честта и храбростта в представленията на „Красавицата и звяра” и „Пепеляшка” по Шарл Перо, ”Зайчето Питър” от Б. Потър и „Който не работи, не трябва да яде” - познати приказки, изиграни талантливо, с богато въображение и висок естетичен вкус.
Но спектакълът „Няма да платим” в режисурата на Ищван Наги, гост от Унгария, е друга рожба. Той е колективно сътворен, в лабораторна работа за усвояване на мюзикъла като жанр. Основният герой е маестро Глад, принудил почтени и морално неопетнени хора да лъжат и крадат, за да оцелеят. Като използват откъси от пиесите на Нобеловия лауреат Дарио Фо, най-яркият представител на социално ангажираната драматургия, актьорите добавят свой монолог, отправен към залата. Всеки от тях изразява протестната си гражданска позиция с прецизно подбрана и изпълнена игрова форма. Биляна Райнова – ярко гротескно изобличение и съпротива срещу рекламната агресия за промиване на мозъци и обещания за лесни пари, Гергана Василева – дълбоката драма на проституиращата жена, грях, който й отнема завинаги нормалното родителство, Янчо Иванов – много точна карикатура на „безмозъчния” полицай, неадекватен към истинския смисъл на задълженията си, пионка на пороците в системата, Калоян Георгиев – атрактивен образ на равнодушния непукист, изцяло в стил рап на кичозното в живота, Ваня Камянска – карикатура на „куклата”, изфабрикувана от витринните модели на моловете, самодоволна в „блатцето” на подражанието и безличието, Делян Кьосев – драмата на човека с ограбена душа и обич, на опустошените мечти. Друг жив участник в абсурдния живот на сцената е музиката на Китарата, изпълнена от Георги Генов. Тя повежда или завършва преживяванията на персонажите. А всеки предмет и костюм в сценографията на Адриана Найденова е белязан със знака на евтината опаковка, на некачествения заместител, произведен навсякъде другаде, но не и в България.
Ако спектакълът на куклениците „Няма да платим” е предизвикателство към вашата съвест, не пропускайте и „Вълшебникът от Оз”, защото той е наистина „черешката на тортата” по вдъхновение и майсторско изпълнение на младата и амбициозна трупа на Старозагорския куклен театър в режисурата на Боньо Лунгов, хореография Константин Каракостов, сценография Диляна Първанова и музика Михаил Шишков.
Ето така „малкият” театър отсрами „големия”.
Автор:
Светла Бенева
Публикация:
04.07.2013 г. 16:31
Етикети:
Посетено:
1372
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/17345-kak-malkiyat-teatar-otsrami-golemiya