Тежък цвят е душата ми...

За поетичната книга на Красимира Василева

"Тежък цвят е душата ми...". Това е заглавието на първата поетична книга на известната журналистка, поетеса и преводачка Красимира Василева. Всъщност една добре прецизирана антологична подборка на стиховете й от 70-те години до днес. В наши дни подобно нещо се случва твърде рядко – да издадеш за първи път стиховете си, при това след толкова години! Това наистина говори за голяма взискателност и отговорност. А може би не биваше да чака толкова. Но по-добре късно, нали... Защото това е една много добра поезия, в традицията на класическата българска женска поезия, чиито основи положи през 1929 година авторката на „Вечната и святата”. Най-общо казано: в тези стихове е събран целият жизнен опит на една съвременна българска жена. С нейните радости, грижи, болки, страхове, мечти. В тази поезия се утвърждава преди всичко животът чрез любовта. Като червена нишка тя пронизва цялото й творчество. Любов, която се среща навсякъде. В огъня и светлината, в залеза и дъжда, в здрача над стария град. И, разбира се, любовта между мъжа и жената:

„Оседлан е жребецът на чувствата,
в нетърпение рие с копита.
Дълго беше затворен във пуста конюшня,
тази сутрин вибриращ полита.

Ах, с жребеца ще стигне до тихото кътче,
дето другия конник ни чака,
и потеглили редом, в галоп ще потънем
в безграничната нежност на мрака.”
(„Галоп за двама”)

И още една голяма любов – тази към Майката. В тези стихове има нещо наистина езическо, като в поезията на великата Багряна. С верен тон и с ясен и чист глас тя изповядва сърдечните си мъки и преживявания. Редове, изпълнени с мъдрост, радост от живота, а също и от тъга. В тях има и много лирика, но и немалко драматизъм. При това с една вътрешна топлота, сродяваща ни с вълненията на авторката, с нейната творческа интимност. Стиховете тук са писани в продължение на повече от четири десетилетия. И ако в ранните преобладават импулсивността на изказа и мажорните тонове, в по-късните има вече съзерцателност, мъдрост и докосване до „сложната за всеки творец тема за трагичния стремеж към Бога” (както пише в анотацията си към книгата философът Тодор Бакърджиев).

Красимира, без съмнение, е майстор на стиха – личи и от отличните й преводи от съвременната немска и руска лирика. Като цяло стихът й е много прецизен. От лириката й вее една благородна простота. Повечето от стихотворенията в тази книга са излети, може да кажем дори „изпети”. Не може да се запънем никъде, когато ги четем. Стихове, чужди на постмодернизма и експериментите, поезия, която, за щастие, звучи естествено и съвременно. Тази поетеса има редкия дар да бъде лаконична и мъдра, когато разкрива съкровените си чувства:

„Тъмнеят ненапити всички кладенци,
които блеснаха във летните ни погледи.
Огромната поляна от взаимност
със непокътната трева остава.
И ябълката на греха изгнива цяла.
Но ябълка ли е това, или сърцето ми?”
(„Безпогрешност”)

Бих подчертал, че жаждата за искреност при Красимира Василева, като типичен представител на зодия рак, е над всичко. Една поезия, която вълнува и пречиства душата.

________

Красимира Василева, „Тежък цвят е душата ми...”, избрани стихове, изд. „Авангардпринт”, 2013

Автор:

Огнян Стамболиев

Публикация:

22.06.2013 г. 14:17

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Огнян Стамболиев отзиви поезия Красимира Василева издателство Авангардпринт

Тежък цвят е душата ми

Посетено:

1811

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/17286-tezhak-tsvyat-e-dushata-mi