Отзиви

Варненски художници с изложба "Неохраняема зона - 2013"

За поредното издание на проекта в Художествената галерия в гр. Добрич

Варненски художници с изложба "Неохраняема зона - 2013"


Сред неохраняемото пространство в ХГ в гр. Добрич ще откриете: графичен дизайн, анимация, илюстрация, живопис, рисунка, фотография, видео, инсталация, архитектура. Така накуп звучи амбициозно и в първия момент невъзможно да се види съзвучието в различието. С любопитство пристъпих в галерията. Чудех се дали ще е колажно и еклектично видяното – на парчета, санкции и деформации, или ще е видимо дейното и леко начало. Куратор на изложбата е Димитър Трайчев (събрал общо 36 художници от Варна и няколко от гр. Добрич). Нямах чувството, че разглеждам музейни експонати или пейзажи с линия на пресичане – по-скоро „фрагментите” бяха като отломки, принципът на ненадейност ме извеждаше от едното в другото пространство. Дадох си сметка, че заради това свободно излизане и влизане между стените на идеите – нямам пажове и пътеводители. Не съм охранявана от авторитети за вкус и институционалност.

Себеизразяването на дизайнерите-художници сякаш присъстваше нацяло в една композиция на Георги Демирев, на която не разбрах „името” (не че е нужно да има такова). Привличането и отблъскването в тази картина, задаваха един макиаж от травми и различия, които присъстваха накуп в цялото. Борбата между фигурите на Демирев приключваше в онази малка значка на Самуил Стоянов, в която кръгът се затваря като банциг на струг, правейки редки и резки кръгове.

Опитвам се да кажа, че изложбата, която видях е асоциативна (задава след себе си) и само на пръв поглед е преднамерена. Представянето на изложбата от изкуствоведа Румен Серафимов, ми се стори малко общо. Не можем да говорим, че нещо е „високо” (или ниско) или е с художествена стойност (та било то и голяма) – така се размиват нещата. 

В цялото не открих революция – а рецепция, която превръща художниците в съхранители на норми (да речем, когато изработват плакати за представление и се съобразяват с артисти, сюжети...). Или даряват с живот бодливата тел (може би беше някаква метална сплав), превръщайки я в инсталация. Разумното начало пък бе положено в ръцете и очите от онези три фотоса на Мира Арнаудова. Какъв перфектен асонанс и рефлексия на окото на фотоапарата. Пиша по памет в момента – няма как и да снимам на подобно място, но ми се искаше да щракна фееричния плакат на Кирил Златков – този на жената с белите дрехи и чашите за кафе...

Не мога да "разчета" 36 художници (взети заедно) или да разбера и открия поединично посланието им (не и за толкова кратко време). А и не е такава идеята на подобен род начинания. Впечатлих се от устойчивостта на цялото – от примеса на норми и съпротиви, на различни представи, които се обединяваха само видимо. Човешко и истинско послание излъчи тази изложба: да пазим собственото си пространство, означава да зачитаме това на другите. Много ясно и семпло.

Не знам къде и в какво точно е мярката при дигиталното и обработката на „материята”. Не знам и какъв е този късмет да можеш да фокусираш и нацелваш обекти, по които после да мислиш и обработваш. Нямам и на идея как се запазва нюансът между резките тонове в картината. Неудобно ми е да се върна трети път в изложбата да догледам. Бих си поръчала обаче малка дървена маса. Леко олющена. Ножче за хартия. Дървен стол с възглавница, която да пази кръста ми. Бял лист хартия и химикал от двайсет стотинки. Така би изглеждала моята инсталация.




Автор: Дияна Иванова
08.06.2013 г. 17:32
Посетено: 1205
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/17198-varnenski-hudozhnitsi-s-izlozhba-neohranyaema-zona-2013