Отзиви

"Йоан - синът на гърма"

Или как съвременникът чете Евангелието

"Йоан - синът на гърма"
Сцена от спектакъла "Йоан - синът на гърма". Снимка: Славимир Генчев


Мюзикълът на сценариста и режисьор Антон Радославов "Йоан - синът на гърма", реализиран от Сдружение за християнско изкуство "Мюзикълът", който все още се играе на сцената на Драматичен театър "София", завладява все повече и повече ценители и публика. Това не е случайно. Освободената от догми и предразсъдъци нагласа на съвременния човек позволява сакралното в Христовото житие и неговите последователи да бъде приземено и превърнато от вероучение в модерна приказка, която не губи нищо от своята Божественост, като същевременно превръща Христовите идеи в човешки ценности. Мюзикъл е, защото има и песни, и танци (много ефектни и отлично изпълнени, макар и от непрофесионални, но отдадени на играта и идеята актьори), но е и високохудожествена драматургия, изградена на Аристотеловия принцип за единство на време, място и действие. Въпреки немалкия брой персонажи и пребогатия сюжет, Антон Радославов е постигнал почти невъзможното: в рамките на два часа и десетина минути да (пре)разкаже житието-битието на апостол Йоан - най-младият и най-дълго живял Христов ученик и апостол) от младите му години до дълбока старост, черпейки с шепи от неговото евангелие, написано по време на заточението на Йоан на о-в Патмос. Освен, разбира се, Йоан (като дете, младеж и старец - в ролите съответно: Крис Макаров и Александър Младенов), в мюзикъла присъстват всички главни персонажи от онова време - Иисус (Свежен Младенов), Пилат (Мирослав Михов), Каяфа (Тодор Янкулов), Мария Магдалена и Марта, Яков - брат на Йоан, Заведей - баща на Йоан (Виктор Макаров) и Саломе - майка на Йоан (Ивона Желева), Петър и Андрей, Матей (митарят), Касий (началник на римската стража), законниции др. Голямо майсторство и въображение е необходимо, за да се проследи в хронологичен ред (и дори понякога само да се маркират отделни моменти) тази евангелска епопея, в която влизат, естествено, и появата на Месията, и съдът на Пилат и първосвещениците, и изпиването докрай на Горчивата чаша, и причастяването на учениците и последователите Христови, и кръстната смърт, която в мюзикъла преднамерено отсъства, заменена от силно отекващи единични пушечни изстрели....

И така, действието е пределно сбито, устремно, динамично, без да следва стриктно точните исторически и географски "параметри" на Евангелието от Йоан; напротив, авторът (именно с оглед на Аристотеловия принцип и за да обедини в рамките на сценичното време и действие отделни моменти от живота на еврейския народ и на Иисус) събира било персонажи, било събития, проявили се или случили се по различно време и на различни места.Този чисто драматургичен похват е напълно обоснован и позволява да се покажат на сцената най-важните исторически личност и моменти от Иисусовия земен живот, като понякога те се разкриват "задочно" - било чрез отделни реплики на героите, било с помощта на песните и танците.

Специално искам да изтъкна ролята на хумора и иронията, с които мюзикълът е щедро "посолен". Те не само изпълняват драматургична функция, а сякаш играят една от най-важните роли в спектакъла, с чиято помощ и най-абстрактните евангелски истини придобиват абсолютно земен и човешки характер. Дори и тогава - когато се проявяват най-сериозните моменти от възникването на християнската вяра иронията успява да приземи и "опитоми" патоса. Впрочем, публиката много спонтанно и искрено аплодира всяка подобна реплика, възприемайки по този начин и най-сериозните послания, но изчистени от дидактика, морализаторство и приповдигнат тон. Хуморът и иронията позволяват по-лесно да се възприемат и асимилират евангелските истини и трудни философски теми и въпроси на битието, които през цялото време сякаш се движат по острието на бръснача в зависимост от гледната точка и позициите на различните "лагери": римляните, от една страна, и евреите, от друга, като втората група също е разделена на две - законниците и "обикновените" хора, сред които  е и Иисус, мразен от фарисеите заради свободомислието и претенциите му, че е дошъл не да погази закона, а да го изпълни.

Взаимоотношенията и конфликтите между отделните групи не са показани декларативно и назидателно-поучително, а са изведени съвсем драматургично и обосновано в чисто житейски ситуации.

Не бива да подмина и това, че всеки зрител би могъл - според собствените си знания и обща култура - да открива за самия себе си явните или скрити послания на мюзикъла. Прави впечатление, че някои от тях са изречени напълно буквално (нерядко дори иронизирани, както вече споменах), като същевременно не се губи нито алегоричният им, нито символният им подтекст. Когато се издига в абсолют Жълтата линия (нейното прекрачване веднага бива санкционирано) и когато става ясно, че отвъд нея е Смъртта, непознаваемото, необяснимото, т.е. мястото, откъдето може да се върне при хората само Иисус, зрителят разбира, че тази линия рамкира и границите на позволеното, тя е ограничителна линия, защитена от закона и неговите охранители, а не е само линията между живота и смъртта. Да, тези линии понякога са едни и същи - дръзналият да оспори закона бива наказан със смърт. Същевременно линията е и символ на свободната човешка воля - тя може да бъде прекрачена, когато човек се вдигне на борба, за да постигне свободата си.

Алюзиите с нашата съвременност (и не само българска) в мюзикъла изобилстват. Мултимедията, показваща ни този свят като гара с бързо преминаващи влакове и две срещуположни врати за пристигащи и заминаващи пътници, е достатъчно показателна в това отношение. Внушението е подсилено и от сценичния език на героите (когато е необходимо, той е чисто и просто разговорния ни език тук и сега), и от униформите на пазителите на реда, и от дрехата на Пилат, увенчана с червени пагони, и от напълно директни реплики като: "Значи ти искаш да свалиш правителството?".

Финалът на мюзикъла е изненадващ по няколко причини: няма го Иуда с неговата предателска целувка в Гетсиманската градина; второ, няма разпъване на кръст, а разстрел, ако се съди по отекващите пушечни изстрели; трето, няма възкресение, което да докаже истинността на думите на Иисус, че е Месията и свидетелствата на апостолите и последователите му. Финалът е отворен за всеки зрител, който по подразбиране знае какъв е контекстът на евангелската история. Така, както започва действието - със заточения на о-в Патмос престарял апостол Йоан, така и завършва. Святкащата с опасен предупредителен интервал Жълта линия е угаснала, човек може да я прекрачва свободно по своя воля, а и смъртта вече не е проблем, защото "който умре в Господа, той ще живее вечно", светлината е надвила мрака, човеците са прогледнали. Алюзиите за днешния ден и за днешния човек са толкова директни, че не поставят под съмнение основното послание на мюзикъла: Бог съществува, но и човекът съществува, притежава свободна воля и може да избира своя път. И никога да не губи вяра.

Автор: Славимир Генчев
09.04.2013 г. 17:46
Посетено: 1315
Етикети: отзиви, Славимир Генчев, мюзикъл, спектакъл, театър, Драматичен театър София, Сдружение за християнско изкуство Мюзикълът, Антон Радославов, Йоан - синът на гърма
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/16763-yoan-sinat-na-garma