Уникален труд за българския музикален театър

За книгата на проф. д-р Румяна Каракостова

Осем години след монографията „Българският оперен театър между двете световни войни”, проф. д-р Румяна Каракостова ни предлага нов, сериозен, приносен труд. „Идеята Държавен музикален театър и проекцията й в националния репертоар до края на ХХ век” (изд. „Марс 09”) е респектиращо по своя замисъл и дълбочина изследване. Без съмнение, българското музикознание е в дълг към музикалния ни театър. Ако за операта има, все пак, немалко литература, то за „лекия жанр” – оперетата и мюзикъла тя е съвсем недостатъчно.

Авторката Румяна Каракостова от Института по изкуствознание при БАН, е водещият историк и теоретик на българския музикален театър. Преди това, като драматург на ДМТ „Стефан Македонски” е била пряк свидетел и участник в изграждането на значима част този репертоар. А това са повече от 60 заглавия на оперети, комични опери, мюзикъли, и музикални комедии, реализирани от основаването на театъра (1948) до 2000 година. Всички те са анализирани от авторката изключително задълбочено в драматургически план. Направен е преглед на първите им постановки и обществения им отзвук в контекста на времето, когато са били реализирани. В един широк културологически и исторически аспект. Както заявява самата тя, представила е „творческите идеи, импулсите и посланията, кодирани в музикалната драматургия и авторския стил на отделните произведения”. За да се постигне търсената „историческа вярност на оценките, лоялността към изследователския обект и към неговото противоречиво време”. Потърсила е културната им и обществената им значимост при първите им сценични прочити. Разгледала е и музикално-сценичните им реализации като се е спряла и върху работата на постановчиците и изпълнителите. В някои случаи твърде любопитна е ролята на критиката, на печата, както и общественият резонанс.

Проф. Каракостова е определила и тематичните канони и (не)каноничните теми в националния репертоар. Темата на книгата е проектирана върху един широк исторически контекст и разтълкувана върху основата на една огромна книжнина – литературна, естетическа, философска, изкуствоведска. (Цитираната библиография респектира, съдържа над 300 заглавия!). При това, знаем, че времето е било трудно, особено в културен и идеологически аспект. През 50-те години театърът е строго и системно наблюдаван и дори цензуриран от ЦК, особено след скандала с оперетата „Деляна” на Парашкев Хаджиев през 1952 г.

Подробно са разгледани промените след 1956 г., т.н. „размразяване” и след това, които рефлектират върху театъра и неговите автори и изпълнители. Проф. Каракостова се е спряла доста подробно и изчерпателно върху индивидуалните творчески стилове и жанрови модели в него. Стигнала е до важни изводи. Което е един от главните приносни моменти в този труд. Отделила е повече място на значимите, върховите заглавия от този репертоар, както и на създателите му. А те са водещите и най-продуктивните автори в жанра: Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин, Асен Карастоянов, Виктор Райчев, Димитър Вълчев, Александър Райчев, Петър Ступел, Жул Леви, Марин Големинов и Любомир Денев. Твърде различни по стилистика и творчески натюрел, но всички те – водени от благородната идея – създаването на сериозен и обществено значим национален репертоар за националната ни оперетна сцена. Разгледани са много подробно – в отделни глави – малки студии чрез много прецизни, действени драматургически анализи! - най-добрите образци в жанра (24 на брой), сред които: „Българи от старо време” на Асен Карастоянов, „Мадам Сан Жен”, „Рицарят”, „Службогонци” и „Милионерът” на Парашкев Хаджиев, „Златната птица” на Марин Големинов, „Младостта на Маестрото” на Виктор Райчев, „Време за любов” и „Двубой” на Димитър Вълчев, „Момичето, което обичах” и „Светът е малък” на Жул Леви, „Златната ряпа” и „Сламената шапка” от Петър Ступел и др. Тук, изброявайки част от тези прекрасни заглавия (всяко от тях беше посрещнато като събитие в културния ни живот – ще ни убеди и прегледа на критиката и печата от авторката!), бих изразил съжалението си, че немалко от сътворените през тези пет продуктивни десетилетия музикално-сценични творби са вече позабравени. Съвсем малка част от тях днес се играят, а не би трябвало да е така. Наистина една част от пиесите от този период са свързани с идеологията и езика на времето – става дума за либретата им, но музиката им съвсем не е изгубила стойността си. Може би някои от тях биха могли да бъдат редактирани и да заживеят нов живот по българските музикални сцени, които днес са завладени изключително от чуждия репертоар.

След прекрасния историографски труд за българския оперен театър от 1918 до 1944 (една забележителна книга, написана с огромна ерудиция, дълбочина и при това много интересна и четивна, каквато е и настоящата!), мисля, че проф. Каракостова би могла да ни зарадва и с една своя история на музикалния ни театър след Втората световна война. Тя е единственият автор, който би могъл да я напише. А от 50-те до 80-те години националната ни оперетна сцена е на световно ниво.

____________________

Румяна Каракостова, „Идеята Държавен музикален театър и проекцията й в националния репертоар до края на ХХ век”, изд. „Марс 09”, 2012

Автор:

Огнян Стамболиев

Публикация:

26.02.2013 г. 15:09

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

музикознание Огнян Стамболиев отзиви монография книга Румяна Каракостова

издателство Марс 09

Идеята Държавен музикален театър

Посетено:

1934

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/16429-unikalen-trud-za-balgarskiya-muzikalen-teatar