Отзиви

Първа книга за писателя Константин Константинов

За книгата на Мира Душкова "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази"

Първа книга за писателя Константин Константинов


Българското литературознание е все още в дълг пред редица наши големи автори. Особено към тези от периода между двете войни, част от които по идеологически и конюнктурни причини бяха доскоро пренебрегвани и недооценени. Следя литературата и книгоиздаването в северната ни съседка и бих казал, че там писателите от това време винаги са били в полезрението на румънската критика и литературознание – нещо повече: били са изучавани в гимназиите и университетите, докато у нас положението е малко по-различно. Затова днес всяка книга за някой тези автори предизвиква голям интерес. А когато е написана така задълбочено и сериозно, като въпросната, може, без съмнение, да се оцени и като приносен труд. Младата Мира Душкова, доктор на филологическите науки от Русенския университет, ми беше известна като оригинална поетеса и автор на някои критики в печата. Книгата й „Semper Idem (Винаги същият): Константин Константинов. Поетика на късните разкази” ме респектира. За този първокласен български белетрист (без съмнение, забележителен майстор на психологическия разказ и блестящ стилист) и мемоарист, известен предимно с „градските” си разкази и споменната книга „Път през годините”, мисля, културната ни публика знае сравнително малко. След 1944 година е обявен за „буржоазен автор” (недоразбран и несправедливо критикуван от марксисткия печат заради романа си „Кръв” (1933) за кървавия атентат през 1925) и реабилитиран макар и частично след 1956.

През тези години
Константинов превежда вдъхновено редица значими творби от класиката („Мадам Бовари”, „Война и мир”, „Капитанската дъщеря”), но като автор е под забрана. През 80-те широката публика го преоткри след новите издания на разказите и някои от есетата и пътеписите му и особено след филма „Хотел Централ” (1982) с Ирен Кривошиева, създаден по разказите му „Ден по ден” и „През стената”. А след  преврата от 1989 г. излязоха и неговите много интересни и ценни „Неиздадени спомени” (2011). 

В центъра на изследването са сборниците с разкази „Трета класа” (1936), „Ден по ден” (1938) и „Седем часът заранта” (1949), разгледани от авторката като единна художествена система. Д-р
Мира Душкова представя пълно и цялостно поетиката на Константин-Константиновия разказ в едно перфектно структурирано и композирано изложение. Дори само изброяването на най-важните части от монографията като: „Литературният дебют на К. Константинов”, „К. Константинов и българският канон (1945-1947), „Хроника на непримиримостта”, както и частите от затворения (иманентен) прочит: „Пространство и време”, „Динамика на образите”, „Типология на имената”, говори за сериозността и значимостта на този литературоведски труд. Приложеният от авторката първи подробен животопис на писателя е ценно допълнение към книгата, както и твърде интересният раздел за рецепцията на творчеството му преди, след войната и в наши дни. На този значителен и позабравен български автор, който заслужава да бъде четен и издаван.

_____________

Мира Душкова, „Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази”, изд. "Лени Ан", Русе, 2013




***
Запознайте се с откъс от книгата на Мира Душкова - Константин Константинов - хроника на непримиримостта (1944-1970) - в Електронно списание LiterNet, 15.11.2011, № 11 (144)

Автор: Огнян Стамболиев
21.02.2013 г. 16:29
Посетено: 1574
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/16406-parva-kniga-za-pisatelya-konstantin-konstantinov