Сериозната музика ли?... Ами да!

Необичайно многобройна публика на камерен концерт, в неделя вечер, 7 октомври, в залата на Музикалната академия.

„Силуети“ е названието на камерния ансамбъл, предизвикал толкова жив интерес. Те са студенти в класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов.

В програмата има три големи творби от жанра - клавирни триа от Бетовен и Брамс, и квартет за цигулка, кларинет, виолончело и пиано от Хиндемит, следващи магистралната линия на немското музикално изкуство. Мъчна, сложна програма, като че ли не много за млади изпълнители, а и не за всяка публика. Но...

Най-напред Бетовен. Клавирно трио, оп. 1, до минор. Имал е право Йозеф Хайдн да каже на младия автор, че музиката на това трио е екстравагантна. Но пред нас се изправя още тук, с този оп. 1, истинският Бетовен в цял ръст. Богатство на музикални идеи, на хармонии, майсторско развитие и пропорции на мащабните форми. Странно произведение, което обаче загатва докъде ще доведе тая негова „екстравагантност“ през цялото музикално творчество на автора, та чак до последните квартети.

След него - Брамс - Трио за кларинет, виолончело и пиано, ла минор. Друг аромат, друга техника, особена, мрачна и дори малко необуздана романтична поетика. Сложна форма и трудно за изпълнение и овладяване емоционално съдържание.

Накрая - още една забележителна по своите мащаби конструкция - Квартет за цигулка, кларинет, виолончело и пиано от Паул Хиндемит. Виртуозна музикална форма, с кристално ясна и чиста мисъл и пропорции, блестяща от живот, енергия и великолепна фантазия.

Три наистина сложни, дълги и значителни творби. По своето многообразие, мащабност, богатство на музикални идеи и развитие могат да бъдат сравнени с три симфонии. Да, слушаме сякаш три симфонии тази вечер.

И с тази задача - тежка и доста обемна, младите музиканти Калина Митева, Габриела Цветкова, Кристиян Калоянов и Лилия Жекова се справят безупречно. Не само технически непринудено, овладяно, с изящество и замах, с хубав, премерен звук, но и с толкова дълбоко вникване във всяка партитура, в детайлите, гласоводенето, баланса и пропорциите на темпата и формата, с истинско разбиране за стил, мярка и усет за изграждане на всеки епизод поотделно и на творбите като цяло.

Музицират със самочувствие, увереност и лекота, с онзи ентусиазъм, присъщ на младостта, но и със завиден контрол над емоциите и поведението си. Виждаме и усещаме сериозността, но и удоволствието, с което свирят, вдъхновението и радостта от музиката и същевременно - скромност и всеотдайност. Колко много и хубави качества притежават тези млади хора!

Освен тях обаче, те са щастливи да имат и мъдрата подкрепа на своя учител. Класата на големия музикант Венцеслав Николов си казва думата и се проявява и в педагогическата му дарба. Той знае как да насочи учениците си в правилната посока, да оформи естетическия им вкус, да развие усета им за музициране като развитие и на формата въобще,  и на детайлите в частност. Той знае и ги учи как да се снабдят самите те със средства и способи да откриват и анализират мотивите и идеите на автора. Нали това всъщност прави истинският учител и професор - да научи младите сами да търсят, откриват и постигат. За да изведат от мъртвите нотни знаци звучащите съкровища на музикалната мисъл, да им вдъхнат живот. Само тогава истинското изкуство напуска сцената, докосва слушателя и постепенно го завладява напълно.

Така се случва и сега - препълнената, притихнала зала, с най-разнообразна по вкусовете си публика, бива покорена от музиката и накрая избухва в искрен възторг и овации към нашите млади изпълнители от камерен ансамбъл „Силуети“.

В публиката сме малка група музиканти, но тяхното изкуство завладява и нас и се възхищаваме на тази младежка зрялост. Очаквахме да видим тук и други преподаватели, членове на академичното тяло. Не зърваме ни един... Не проявяват ли интерес към подобни концерти, защо не идват да чуят какво правят колегите и учениците им?

Йордан Дафов

08.10.2012 г.
гр. София