Видяхме Франкфурт, но той видя ли ни?

Издатели, които са били много пъти на Панаира на книгата във Франкфурт, казват, че 57-ият не е изненадал с нищо. Наистина световното книгоиздаване си има своите моди и своите празници - и по време на този форум можеха да се усетят актуалните ветрове. С нищо обаче този панаир не промени унилото настроение на посетителите на българските щандове. Те отново бяха едни от най-жалките, а бизнесът - все така еднопосочен внос от света към родината.

За Панаира, разбира се, може да се разказва с телешки туристически възторг - например как точно тук бе обявен мегапроектът на единбургското издателство “Кенънгейт буукс”, под името ”Митовете”. Проектът, замислен още през пролетта на 1999 г. стартира с фойерверки: вече са включени 32 издателства от цял свят, а сред тях и новосъздадената българска издателска къща Ink House. Всички те ще публикуват едновременно книгите от списък с общо сто заглавия. Първо кавър на мита за Одисей, направен от Маргарет Атууд - “Пенелопиада”, и преработка на мита за Атлас и Херакъл, дело на Джанет Уинтърсън - “Тежест”. “По мои изчисления ще завършим проекта през март 2038 г.”, заяви Джейми Бинг, директорът на “Кенънгейт буукс”. Следващото заглавие, което се готви за началото на 2006 г., е преработката на мита за Тезей и Минотавъра, направена от Виктор Пелевин - “Шлемът на страха”. А след нея, през юни 2006 г., идват Самсон и Далила на Дейвид Гросман - “Медът на лъва”.

Може да се извика радостно: “Тук бяха най-големите днес!” Видяхме и чухме Петер Естерхази и Ник Хорнби, Ерик Емануел Шмид и Фридерике Майрьокер. Чухме - защото срещата със Шмид беше в Старата Опера, където той, включително, свири на пиано.

Бихме могли да се повъзхищаваме на мощта на Корея, страната специален гост. Тя лансира класическа източна философия и лирика за кристални езера и криещи се луни, но и тежки сборници върху Хайдегер и други западни философи. Сензационни бяха две презентации: на рядко старопечатно издание от XIV век - будистки монаси в Корея били изпреварили Гутенберг с почти век (това посред юбилея - 555 години от неговата първа отпечатана Библия), и на корейската manhwa - именно корейците били изобретили онзи стил в комиксите и анимацията, който днес наричаме японска манга (това станало през 1909 г., а Япония завладяла страната на следващата година и веднага си присвоила стила).

Панаирът даде хляб за доста дискусии около това, доколко трябва да е ангажиран съвременният писател. Орхан Памук получи на тържество в Паулскирхе Наградата за мир на германските книгоиздатели едва след като в интервю за швейцарски вестник обвини страната си за кланетата над арменците и кюрдите. Само че из вестниците го ядоха, че се е въздържал от понятието геноцид. Въпреки това на 16 декември в Истанбул ще е първото заседание на съда, който по повдигнатото обвинение за уронване на националния престиж би могъл да му предпише три години затвор.

Мен повече ме вълнува нашето дередже. Това че българските издатели бяха във Франкфурт главно за да купуват права, а не да търсят контрагенти за българските автори. Че търговците успяха да купят книги на чужди езици, а предлагаха пет-шест гида за траките, преведени на английски. Че не присъстваше нито един български писател, който да има четене или промоция.

Обвиненията обикновено падат върху държавата, която няма никаква политика по отношение на книгите. Тривиална истина. Но и Асоциацията на книгоиздателите явно не успява да обедини усилията на членовете си. Тъй че “играта” на нашите беше като при националния отбор по футбол - всеки рита, както свари, пък дано от някой рикошет топката да влезе във вратата.

Малкото успешни български акции изглеждаха така.

Издателство “Кибея” беше донесло новата си книга “Чудесата на архитектурата” - поредното предизвикателство на художника Антон Радевски, в случая в съпровод на текст от архитект Павел Попов. Правата за изданието на английски бяха продадени на американския концерн “Рицоли Интернешънъл”. Енциклопедията съдържа разгръщащи се триизмерни модели на много велики сгради - от зикуратите на Месопотамия до Крайслер билдинг и Музея “Гугенхайм” в Билбао. Сред предните успехи на “Кибея” е “Илюстрованата енциклопедия на музикалните инструменти” на Владимир Гаджев и Божидар Абрашев, в която Антон Радевски е вложил над 1000 свои илюстрации и която се продава по целия свят на английски от немското издателство “Конеман”.

Единственият писател с продадени права тук се оказа Анжел Вагенщайн. Неговият роман “Сбогом, Шанхай” - номиниран за наградата “Вик” за роман на годината - ще излезе на френски.

На 19 октомври, т.е. два дни преди самия панаир, се появи 700-страничната “Bulgarien Prosa” на издателство “Визер” от град Клагенфурт (Австрия), под редакцията на покойната Валерия Йегер и Александър Зицман - 56 разказа от 38 автори, от Иван Вазов до Мирослав Димитров. Съставители са Александер Зицман, Мария Шнитер и Ани Бурова. А сред авторите още Емилия Дворянова и Миглена Николчина, Георги Господинов и Борис Минков, Христо Запрянов и Стефан Кисьов.

Това беше. За масирано присъствие и дума не може да става, но случилото се беше повече от малко. Утеха можеше да бъде единствено още по-скандалното участие в панаира на Македония, която беше представена от... албанските си автори. Книгите на няколкото модерни писатели, с които тя се гордее, сред които осемтомник на живия класик Влада Урошевич, бяха буквално оставени на произвола на съдбата, след като мустакатите мъжаги събраха по-ценното за тях и си тръгнаха.