Мемоарите на Мирча Елиаде на български

Мирча Елиаде. "Спомени"

1933. В Букурещ излиза от печат малък любовен роман с екзотичен сюжет и трагичен край, напомнящ „Мадам Пеперуда” на французина Пиер Лоти и операта на Пучини „Мадам Бътерфлай”. Заглавието му е „Майтрей”, по името на героинята, младата и красива индийска девойка, в която се влюбва героят европеец. Авторът, Мирча Елиаде, възпитаник на Философския факултет в румънската столица, се е завърнал наскоро след тригодишен престой в Индия, страна, в която се е влюбил. Успехът е шумен, сензационен. Тиражът се изчерпва бързо, следват няколко издания. Младият писател, едва 26-годишният Мирча Елиаде, става звезда. По същото време спечелва труден конкурс за асистент в катедрата по логика и метафизика в Букурещкия университет и от този момент – до края на дните си – разделя времето и силите си между изящната словесност и науката. Наистина удивително е как успява да прави това до смъртта си през 1986, цели 53 години! Работоспособността и самодисциплината му са уникални. Стига дотам, че непрекъснато намалява часовете си за сън и почивка, за да може да работи. Подготовката и ерудицията му удивляват всички още от най-младите му години. Всъщност още от началните класове и прогимназията, след това и в лицея „Спиру Харет” и като студент, Елиаде е непрекъснато сред книгите – чете, пише, превежда, коментира. Истински „homme de lettre” - (литератор или букв. човек на книгата), който през целия си живот ще се ръководи от максимата „nulla dies sine linea” (нито ден без ред). Пише от дете: приказки, разкази, очерци, романи, драми, научно-популярни статии. Още като младеж води рубрики в различни вестници и списания, изнася лекции и беседи, превежда, редактира и рецензира книги за издателства, пише студии, монографии, за да стигне в зряла възраст до монументалните си трудове по история на религиите и до забележителните си фантастични новели и романи.

Продуктивността на Елиаде е впечатляваща, което още през 1934 година предизвиква един критик да я определи като: „неизтощима полиграфия” и да го обвини в „липса на система и стил”. Същият го упреква в „небрежност на стила”, като подчертава, че в есетата и в научните трудове е много „по-прецизен”, че фразата му там е „по-пластична и елегантна”, докато в романите и новелите не е същата.

Мисля, че трудно можем да се съгласим с тези оценки. На своите критици Елиаде ще отвърне след години със следните думи: „Не знам какво точно се разбира под „добре написана книга”. Аз мисля, че най-важното е какво ни казва една книга, а не толкова как е написана. Нима „несъвършените” книги на Сервантес, Рабле, Балзак, Достоевски не надживяха времето си...?”

Без съмнение, Мирча Елиаде е сред характерните, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния облик – при все че някои критици и литературоведи все още не споделят това мнение. Твърде голяма е неговата популярност като културолог и историк на религиите. Многобройните му научни изследвания – уникални като тематика, динамично изградени, блестящи като стил – му донесоха заслужено световна слава. Повечето от тези книги той написа на френски и английски след Втората световна война – бяха преведени и публикувани в цял свят, от Чили до Токио, а след 1989 стигнаха и до нас. В тях откриваме невероятно широк диапазон от образи и сюжети от Митологията, Космогонията, религиозните вярвания, идеи и магии на различни култури и епохи. Зачетем ли ги, ще се убедим, че това, все пак, не са строго изградени академични трудове – написани са живо и пластично. Съхранили са чувството на младия Елиаде при първата му, бих казал, любовна, среща с едно от най-древните учения от Изтока – Йога. Среща, белязала пътя му на учен и писател. Наистина Мирча Елиаде е Протеева личност, трудна за разгадаване, за точно дефиниране. Този знаменит румънец се е докоснал до ключови за съзнанието и културата на ХХ век теми като: Мефистофел и Андрогина, Вечното завръщане, Ерос и Танатос, Алхимията, Астрологията. Това е и базата на неговата забележителна и все още недостатъчно популярна, за разлика от научните му съчинения, проза. В нея той тръгва от идеята на Кант, че: Пространството и Времето не съществуват обективно и препраща героите си в „разчупеното време” (в един момент, без да разберат, те правят неочакван скок във времето – напред или назад и това променя живота им!), където събитията, дори и най-баналните, не подлежат на общоприетата житейска логика. В този смисъл прозата му е фантастична (но не научно-фантастична!), а внушенията – философски проникновени. В този смисъл новелите и романите му са продължение с други средства на идеите, заложени в първия му и най-известен научен труд „Митът за Вечното завръщане”.

Мирча Елиаде (1907-1986) е без съмнение сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Неговите забележителни „Спомени”, които ни предлага сега русенското издателство „Авангард принт” заема особено място в обемистото му и твърде разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност, и мистиката на житейската му съдба. „Спомени” е всъщност жизнената и философската автобиография на забележителния мислител и ерудит-енциклопедист, духовен учител на няколко поколения. Всички останали негови произведения – научни и литературни – могат да бъдат разгледани в светлината на идеите, преживени и описани в тази изключителна книга, която може да се приеме не само като документ за една епоха, но като неговото духовно завещание…

Автор:

Огнян Стамболиев

Публикация:

17.09.2011 г. 12:34

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

мемоари румънска литература Авангардпринт Спомени

Мирча Елиаде

Посетено:

3197

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/13158-memoarite-na-mircha-eliade-na-balgarski