Отзиви

През септември Букурещ стана музикалната столица на Европа

Невероятно, но факт: 115 концерта за 25 дни!

 През септември Букурещ стана музикалната столица на Европа
С „Лоенгрин” на Вагнер и „Едип” на Енеску се представя на фестивала Букурещката национална опера


Отдавна следя този изключителен фестивал и неведнъж съм писал за него. През т.г. седнах пред компютъра с известно колебание – пак се налага да повторя някои нелицеприятни паралели между него и нашите големи международни музикални форуми. Но тазгодишното издание на Фестивала, посветено на 130-годишнината от рождението на великия румънски и световен музикант Джордже Енеску (през т.г. и с конкурс за цигулари, пианисти, челисти и композитори), надмина и бездруго големите ми очаквания. В  програмата му, за 25 дни през септември са включени 115 (!), да, сто и петнадесет концерти и спектакли, в столицата и на филиалните сцени в големите градове на страната: Клуж, Яш, Брашов, Сибиу, Търгу Муреш, Темишоара, при това на световни оркестри – камерни и симфонични, балетни и оперни трупи, хорове, солисти, диригенти от Европа, а също и от Америка, Чили, Китай, Корея.

В няколко големи зали – Залата на Двореца с 4500 места, на Операта с 1200, на Атенеума с 800. И всичко, без изключение всичко!, се предава на живо от двете национални радиопрограми – Радио Романиа Културал (аналог на нашата „Христо Ботев”) и Радио Романиа Музикал (каквато нямаме, макар че днес в света има близо 500 подобни радиа, дори в Перу и Турция!). По пет концерта дневно – от 10, 11, 17, 19.30 и 22.30 ч. При достъпни цени на билетите за румънския стандарт – от 15 до 35 лева. А нашите централни държавни медии, начело с БНТ, не искат да предадат дори откриването на фестивалите ни!... Така освен концертите в Букурещ, успях да проследя по радиото почти всички събития. Да, всяка от програмите е събитие. От премиерата на единствената опера на гениалния Джордже Енеску „Едип”, Националната опера на Румъния, до закриването с Националния оркестър на Франция... Разбира се, в една кратка статия е невъзможно дори да се изброят концертите и спектаклите, диригентите, солистите, авторите. Може да се каже, че тазгодишното издание превърна за един месец столицата на северната ни съседка, която някои наши журналисти по инерция са свикнали да подценяват, в световна музикална столица. Защото подобно струпване на големи състави и имена не може да се види дори във фестивалите на Берлин, Мюнхен, Париж, Залцбург. Защото румънската държава, макар и в криза като нашата, не е допуснала страната да се превърне в „царство на чалгата”, както е у нас. Там няма явления като Азис, Слави, Глория или Ивана. Има сериозна държавна и медийна подкрепа за сериозното изкуство и в частност за художествената музика, неправилно наричана у нас „класическа”. За голямата музика, която всъщност, за наш срам, сега е просто забравена в днешна България, в т.ч. и от медиите.

Фестивалът е под патронажа на президента, организиран с помощта на цялото правителство, с подкрепата на парламента, със спонсорството на големите банки, на държавните компании за петрол и газ, на Румънския културен институт (аналог на „Гьоте институт” и Британския съвет, какъвто нямаме!), с директор – доскорошния генерален директор на Виенската Щатс опера Йоан Холендер, наследил великия Менухин на този пост...

Не мога да степенувам участващите. Близо 20 големи оркестрови състави (нашите Софийски седмица през т.г. бяха с 2, от София и Пловдив!) и още няколко десетки камерни, и впечатляващ брой елитни солисти и диригенти. Поканени са филхармониите на Виена, Израел, Петербург, Прага, Будапеща, Кишинев, Хага, Долна Австрия, Ливърпул, прочутите оркестри Гулбенкян, академията Сент Мартин от Лондон, Щатскапеле Дрезден, Амстердам Барок, Камерата Залцбург, Санта Чечилия... Сред диригентите и солистите блестят имената на звезди от световна величина: Генадий Рождественски, Даниел Баренбойм, Марта Аргерич, Николай Знайдер, Лорънс Форстър, Зубин Мета, Сър Невил Маринър, Антонио Папано, Кристиан Закариас, Тревър Пинок, Марио Брунело, Анжелика Киршлагер, Йефим Бронфман, Гидон Кремер...

От румънска страна са включени най-добрите състави, диригенти и солисти, начело с филхармонията „Джордже Енеску”, следвана от великолепните оркестри на Яш и Клуж (с невероятните си струнни и духови), хоровете на Радиото и Консерваторията, прочутият „Мадригал” от Букурещ, водещите румънски майстори на палката: Кристиян Бадя, Кристиян Мандял и Хоря Андрееску, познатите и у нас големи инструменталисти-виртуози: Дан Григоре и Валентин Георгиу (пиано), Михаела Мартин и Александру Томеску (цигулка).

Искам да обърна внимание и върху два паралелни цикъла, които вървяха от началото до края на този едномесечен маратон – „Енеску и неговите съвременници”, поредица от камерни концерти с музика от модерните класици от времето на патрона на фестивала: Форе, Пуленк, Равел, Сати, Барток, Бритън, Стравински, и на поредицата „Румънска музика на ХХ век”, която представи най-доброто в камерния жанр от тази национална школа. Наред с редица опуси на модерните класици Паул Константинеску, Михаил Жора, Анатол Виеру, Паскал Бентою, прозвучаха и съвсем нови, неизпълнявани досега опуси на млади румънски автори.

Организаторите на фестивала се бяха погрижили сериозно за всичко: рекламата (масирана, много силна, месеци напред), организацията – безупречна!, представянето по медиите (за разлика от нашите, които не искат да пуснат и два реда за концерт с Моцарт или Брамс, но за това пък губят всякаква мярка, когато стане дума за Лили, Азис или Мадона!) и най-вече за популяризирането на Енеску. Всеки чужд оркестър – симфоничен и камерен, хор, ансамбъл, квартет, диригент беше поканен да изпълни по една творба от великото наследство на този автор. Впрочем подобна традиция се поддържаше години наред от нашия водещ фестивал „Мартенски дни”, като чуждите изпълнители се представяха и с български творби, но след преврата от 1989 г. тя прекъсна. И днес дори нашите класици: Владигеров, Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Пипков, Парашкев Хаджиев не се изпълняват достатъчно дори от българските оркестри и диригенти.

Автор: Огнян Стамболиев
10.09.2011 г. 13:49
Посетено: 1695
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/13096-prez-septemvri-bukuresht-stana-muzikalnata-stolitsa-na-evropa