Отзиви

София Патетики*

За Стефан Иванов


Той е като елф, лек, почти безплътен, светъл, почти прозрачен, ефирен и деликатен, все едно почти го няма. Той не се натрапва, не крещи, не му обръщаш внимание. Минава покрай теб, изчезва, стопява се... в парка. В не кой да е парк. В Борисовата градина, която е неговата Обетована земя, където е себе си.
 
Той е Стефан Иванов. Той е поет. Той е тазгодишният победител на фестивала за поезия София Поетики. Въпреки все по-тежката конкуренция, която и на главата си ще застане, за да впечатли гласуващите, въпреки опитите за манипулация на вота (невероятно е, но е факт, че и поетите са хора и човешките грехове са им присъщи). Въпреки своята наивност, но и искреност, заради чистотата си, честността и таланта си Стефан е новият бард на парковото поколение. Поемата, с която участва на феста, неслучайно се казва „Борисовата градина 2” - тя е вдъхновена, посветена, и може би дори написана там.
 
...Виновна ли си че си по-добра от всеки магазин/ защото той досажда с наглост/ с гробове по своята витрина...
 
И още:
 
... смесваш спомен с желание и реалност/ от мизерията раждаш подслон и подкрепа...
 
Звучи патетично. Но тази патетика е сладка, като захарен памук в Луна парк от нашето детство. Да четеш поезията на това момче е все едно да се качиш отново на виенското колело, да ожулиш коляно, да се спънеш и станеш, но да се усмихнеш след това. Поетичната патетика на новото поколение поети е полезна. Повярвайте ми! И ги четете!
 


*Изразът е на Иванка Могилска, също поетеса, публикувано на стената й във Фейсбук

Автор: Кремена Димитрова
01.09.2011 г. 10:47
Посетено: 1248
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/13047-sofiya-patetiki