Отзиви

Читателски отзив за новата книга на Илеана Стоянова "Десет хиляди мига"

Когато “Децата на ягодовите поляни” се събудиха

Читателски отзив за новата книга на Илеана Стоянова "Десет хиляди мига"


Ако ви притиска битието и нямате време да дочетете световната класика, ако се трепете за насъщния и ви е най-малко до развоя на литературата след постмодернизма, ако сте се отчаяли да търсите метафора за живота или изобщо сте се отказали да се връщате към ученическите уроци по поезия, ако търсите дръзка рецепта за щастие, ако подозирате, че сте творец, който още не е проговорил, ако обичате музика, която не можете да си поръчате в дискотеката, а още по-малко в кръчмата, ако имате деца, които са пуснали корен на чужд за вас континент, ако телевизията доминира в дома ви, без да ви облагородява, ако сте "деца на ягодовите поляни", отгледани в забавачницата на Джон Ленън, Мик Джагър и Джим Морисън, или пък сте прекалено млади, за да ви се случи всичко това – имате шанс да прочетете Илеана Стоянова в книгата “Десет хиляди мига”, която видя бял свят в издателство "Пламък" тези дни.

Книга със стихотворения. Но това не е стихосбирка. Това е свръхдоза роман. Точно толкова поезия и точно толкова роман, колкото може да ни спаси от времето. Само десет хиляди мига – нито повече, нито по-малко. Чудех се отде такава математическа точност в заглавие на поетична книга? Разбрах за себе си, но не бих могла да помогна на друг в индивидуалното решение на задачата. По-малко от 50 стихотворения дават отговори на безчет въпроси. Но ако сте човек, който винаги има “едно на ум”, ще сте облекчени след прочита, защото ще извадите от “едното наум” всички съмнения за позьорство, компромис, недомислие и ще прибавите изкуство и любов.

След предходната книга на Илеана Стоянов "Любовна песен" си мислех, че повече няма накъде в разковаността на изказа, когато провикваш пред целия свят душата, мисълта и позицията си на жена, гражданин и интелектуалец. Днес се убеждавам, че границите са били предполагаеми само от мен – читателят. Органичната поезия, истинската, винаги предполага и се осъществява с безпощадна искреност, но Илеана в това отношение е последователна до непоносимост.

Когато говоря за искреност, нямам предвид само простото човешко споделяне на опит, чувства, случки, възходи и провали. Имам предвид широкия допуск, който поетът дава на читателя до своя интелектуален свят. Илеана е ерудиран, школуван автор, но това не я е “повредило”, не я е подвело да бъде лицемерна, пригодена и нагаждаща се към литературната конюнктура на едно или друго време. Тя е себе си. И в нейния случай не вървят сравнения с плеядата имена на жени-поети, които отдавна са очертали жалоните на “женската” лирическа словесност в нашата литература. Този път се налага да разбираме един творец без “патериците” на трафаретните литературоведски съпоставки.

Но да се върнем към десетте хиляди мига, които ви предстоят да преживеете с новата книга на Илеана Стоянова. Без преувеличение казах, че това е свръхдоза роман. Структурата на книгата, преливането на стихотворенията едно от друго следват естествения биографичен ход. Въведени сме в концепцията
на автора за щастие, чиито темели и прагове са отдаването на обич, самопознанието като не по-малко сложен и важен акт, отколкото изучаването на битието. Благодарение на директния, но завладяващ изказ, приемаме предизвикателството да се запознаем с главните хора в живота на “разказвача”. А това са обичащите се докрай родители, приятелите от поколението на “Децата на ягодовите поляни” – четящи, влюбени в книгите и музикалните парчета дори на онези, които с творческата си енергия вибрираха отвъд “желязната завеса” на времето; учители, писатели, композитори, художници, стари Божества и нови несретници, проникновени или окаяни жени, завладяващи и/или опустошителни мъже; спътници в авиополети и излети до планински върхове: шарен и неповторим свят от индивидиуми, след които “не е нужно да си Айнщайн/ за да пресметнеш съществата/ във времепространството/ които гравитират към твоя свят”, че “любовниците винаги те предават,/ приятелите понякога те предават,/ родителите те обичат до края,/ децата си обичаш докрай.../ всички останали са само хора с очи, ръце и крака, материя и енергия” и “само енергията на стиховете е чистата енергия”...

Илеана Стоянова е автор с характер, жена в перманентна готовност да посрещне деня, независимо с какво иде той – с вой или с любов. Готова е да преброди и чужд път, и чужд текст, да изживее всеки звук от “гета панелни, във които хората се мразят” или от ума на Гершуин; да е у дома си в Централ парк, да е гид в собствения си апартамент; да диша задуха в осаждената от пожарите Москва, да съпреживява бедствия на мястото на събитието, загрижена не как ще се измъкне тя, а как ще преживеят хората.

И всички тези страсти и тревоги – без фасон, без надпревара с благоприличието. Напротив. Илеана е жестоко трезва в себепреценката си и в споделянето на въпроси и изводи. Да, тя не прави изповеди, прави изводи, разсъждава с ума и сърцето си, обръща всички карти от тестето с боята нагоре и ни поставя не пред пасианс, а пред равносметка: това е обич – това не; това е ценно – това не; с това съм богата – ей това ме ограбва; в това вярвам – а ей това не може повече да ме излъже…

Ала има ли човек, който поне веднъж в живота си да не е разкривал всичките си карти на масата? Няма. Или е такъв голям "артист", че ние с вас не го познаваме. Няма такъв човек.

Както казваше моята духовита учителка по химия: “И при пчелите, деца, е така; и в балета, деца е така”. Да, така е и при Флобер, Стендал, Мопасан, Толстой, Байрон, Бодлер, Хемингуей, Цветаева, Емили Дикинсън, Яворов, Бетовен, Шопен и... Буковски. Пак ви подсказах някои от лирическите герои на Илеана Стоянова. Като споменах Буковски...

Много се мъчат постмодернистите да го наподобяват. От издигането му в култ той си завъди маса народ епигони. Но насила хубост не бива: не можеш да си модерен, нито класик, ако си повлечен от суетата на деня и трепериш да се впишеш на сцената като дефилираща икона. Осмелявам се да кажа, че Илеана Стоянова е изтерзано модерна, модерна до самоирония, но не и на всяка цена.

Всъщност, читателят сам ще даде цената. От мен за вас - толкова. Четете, давайте нататък!


NB. Ако сте жена и пишете стихотворения, прочетете внимателно последното стихотворение “Как да станеш добра поетеса?”

Автор: Илиана Илиева
25.05.2011 г. 10:24
Посетено: 2683
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/12539-chitatelski-otziv-za-novata-kniga-na-ileana-stoyanova-deset-hilyadi-miga