Отзиви

За поезията и драматургията на Марин Сореску

Превод от румънски език - Огнян Стамболиев

За поезията и драматургията на Марин Сореску


Солиден том, красиво оформен (с метафизичен пейзаж на един от най-интересните български живописци Николай Караджов) на издателство „Авангард принт” от Русе ни среща с един голям световен писател от северната ни съседка.

Марин Сореску
(1936-1996) е вече познат на нашата културна публика главно от периодичния печат и преводите на Огнян Стамболиев. Сега изтъкнатият наш преводач и познавач на румънската литература ни предлага повече от 400 страници с поезията, драматургията и есеистиката на този безспорно оригинален автор. Появил се в литературата на северната ни съседка през 60-те години на ХХ век, заедно с известните и у нас: Никита Станеску, Ана Бландиана, Йоан Александру, той е сред поетите, обновили румънската поезия и достигнали до истински върхове. Те неслучайно получиха и световно признание, множество литературни награди, бяха преведени в цял свят.

Интересно е, че Марин Сореску започва кариерата си като преводач на Борис Пастернак и като поет- пародист. Първият му сборник „Единствен сред поетите” (1964) съдържа стихотворни пародии на негови събратя по перо, в които тънко и остроумно хиперболизира тяхната поезия. Със следващата си книга „Стихове” от 1966 той се представя като напълно оригинален творец, със завършен стил. В  една от книгите си той пише следното: „Следя литературното развитие в много страни на света. пътувам много, общувам с десетки поети от почти цялата планета. Струва ми се, че навсякъде забелязвам една обща тенденция, характерна за цялата световна съвременна поезия. Към метафората, не толкова към сравнението. Или по-точно към „стихотворението-метафора”. И както пише в задълбочения си предговор преводачът: „Сореску можеше да направи стихотворение от всичко и за всичко. От простия поетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което прави голямата и истинската литература”. В тази „делнична” поезия  той тръгва обикновено от нещо дребно, незначително, банално, за да потърси неочаквана гледна точка и да провокира читателя:

„Всеки пътник в този трамвай
прилича досущ
на пътника,
застанал плътно пред него.
Може би скоростта е твърде голяма,
а може би в трамвая е доста тясно.
На всеки вратът му е като изгризан -
от вестника, дето се чете зад него.
Ето: усещам и аз вестник зад врата си,
готов да го пререже с краищата си.
Вените да ми прекъсне!

(„Присъда”)

Не по-малко силна и оригинална е и драматургията на този „тотален писател”, без аналог в румънската и българската литератури. Интересното е, че част от пиесите му се раждат от стиховете му и те стават „драматургичния скелет”, както казва самият автор. (Подобен е и генезисът на повечето от забележителните театрални опуси на неговия по-млад сънародник Матей Вишниек, представен на български блестящо от Огнян Стамболиев). В сборника, който е  събрал всъщност два тома – „Стълба до Небето” (133 стихотворения) и „Жаждата на Солената планина” - са включени пет пиеси и пет есета за театъра. Сред тях са философската монодрама „Рибарят Йона” (играна с голям успех и в Ню Йорк), заглавната трагедия-поема „Лоно или Жаждата на Солената планина” (представяна на много чужди сцени и от Театъра на нациите), както и „Дракула или Третият кол” - един оригинален текст за легендарния герой. Това са пиеси-параболи за съдбата на съвременния човек, който търси своето място в света и живота. Без съмнение, Сореску е роден драматург, майстор на диалога, който умее да изгражда сценични характери и да води умело действието на сцената. Затова и пиесите му имат дълъг живот и се играят по света. Мисля, че ще бъдат интересни и за нашата публика, ако режисьорите ни преодолеят (поради неинформираността си!) предубежденията си към румънската драматургия.

Трябва да благодарим на преводача и критика Огнян Стамболиев за тази среща с този голям автор. Преводите му на Марин Сореску, както и тези на наскоро публикуваните Чоран, Елиаде, Йонеско и  Матей Вишниек, заслужават висока оценка и са достойни за автора.


______________________________
„Стълба до Небето”, поезия, „Жаждата на Солената планина”, пет пиеси, превод: Огнян Стамболиев, изд. „Авангард принт”, 2011.

Автор: Ерика Лазарова
05.05.2011 г. 16:38
Посетено: 1767
Етикети: поезията
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/12302-za-poeziyata-i-dramaturgiyata-na-marin-soresku