Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
По ръба на бръснача
За „Паякът” - драматично-режисьорския съвместен проект на Йордан Славейков и Димитър Димитров
Сиамски близнаци празнуват рождения си ден преди операцията по разделянето им. Вечерта на откровенията. Откровения по ръба на бръснача, където минало, настояще и бъдеще се срещат. Това е светът на „Паякът”, вселената в драматично-режисьорския съвместен проект на Йордан Славейков и Димитър Димитров. Сцената на "Сфумато" е приютила нестандартен текст и провокативен спектакъл. Визуализират го актьорите Анастасия Лютова и Пенко Господинов, както и сценографията на Искра Петкова. Този екип, сред музиката на Александър Каланов и Йордан Борисов, потапят публиката в дълбините на човешката психика, нарушавайки норми и табута.
„Животът не е игра”, казва единият от героите. Но играта-живот е съществен елемент от структурата на „Паякът”. Тя е в опозицията любов-омраза, зависимост-свобода, копнеж по щастие – невъзможност, обреченост, която обгръща персонажите. Тя е и в залога за промяна, и в нелепата детска песничка, която предсказва финала… Марта и Мартин, впримчени в паяжината на грешка в генетичната система, са оживялото проявление на Съдбата. Съдбата, чийто повелител – Паякът, символ на освободената от тялото душа, тъче действителността. Проектирано в и чрез съзнанието на брата и сестрата, битието им се превръща в стряскащ символ на нарцисизма, на интровертността, на същества, погълнати от собствения си център. Драматизмът се ражда именно от разрушаването на статуквото, от опита едновременно да бъдат сами и отдадени на някого, от дързостта да съперничат на Бога. Мъжът и жената, красивото и грозното, страстта и чистата обич, илюзията и истината се срещат в един обречен двубой. Смъртта се превръща в последен изход за човека, осмелил се да се бори със собствените си първични инстинкти, с демоните в душата си. Прелюдията към грях убива невинността.
Кодовете, които задава спектакълът „Паякът”, освен в текста са заложени и в ситуирането на действието във ваната. Водата като първична материя препраща към смъртта (обредно пречистване) и живота (връщане към извора на нова сила). Водата създава и унищожава, заличава историята (ново начало), но и активира неосъзнатите енергии, отключва безформените сили на душата, разголва тайните на скритите подбуди. Така тя се превръща в символна проекция на случващото се, където няма Виновни и Невинни.
„Животът не е игра”, казва единият от героите. Но играта-живот е съществен елемент от структурата на „Паякът”. Тя е в опозицията любов-омраза, зависимост-свобода, копнеж по щастие – невъзможност, обреченост, която обгръща персонажите. Тя е и в залога за промяна, и в нелепата детска песничка, която предсказва финала… Марта и Мартин, впримчени в паяжината на грешка в генетичната система, са оживялото проявление на Съдбата. Съдбата, чийто повелител – Паякът, символ на освободената от тялото душа, тъче действителността. Проектирано в и чрез съзнанието на брата и сестрата, битието им се превръща в стряскащ символ на нарцисизма, на интровертността, на същества, погълнати от собствения си център. Драматизмът се ражда именно от разрушаването на статуквото, от опита едновременно да бъдат сами и отдадени на някого, от дързостта да съперничат на Бога. Мъжът и жената, красивото и грозното, страстта и чистата обич, илюзията и истината се срещат в един обречен двубой. Смъртта се превръща в последен изход за човека, осмелил се да се бори със собствените си първични инстинкти, с демоните в душата си. Прелюдията към грях убива невинността.
Кодовете, които задава спектакълът „Паякът”, освен в текста са заложени и в ситуирането на действието във ваната. Водата като първична материя препраща към смъртта (обредно пречистване) и живота (връщане към извора на нова сила). Водата създава и унищожава, заличава историята (ново начало), но и активира неосъзнатите енергии, отключва безформените сили на душата, разголва тайните на скритите подбуди. Така тя се превръща в символна проекция на случващото се, където няма Виновни и Невинни.
Автор:
Ориета Антова – Работилница за творческо писане за театър
Публикация:
09.03.2011 г. 14:25
Посетено:
1948
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/11840-po-raba-na-brasnacha