В памет на Ивелин Димитров

Концерт, посветен на 80-годишнината от рождението на композитора

На 18 януари 2011 г. композиторът, диригентът, педагогът, творецът и приятелят Ивелин Димитров щеше да навърши 80 години. По този повод на 31 януари в Съюза на българските композитори изтъкнати наши музиканти изпълниха негови творби, които отключиха спомени и мисли за големия талант и финес на Ивелин Димитров.

Ивелин Димитров завършва теоретичния отдел на Държавната музикална академия през 1952 г., където учи и композиция при Марин Големинов. От 1952 г. до 1956 г. преподава солфеж, хармония и народна музика в Музикалното училище в София. През 1956 г. започва да преподава солфеж и музика на децата от детско-юношеската хорова школа „Бодра смяна”. Работата в хора съвместно с Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна Бочева, изключителните му способности да пленява децата и да ги приобщава към музиката и изкуството обуславя творческия път на композитора и диригента до края на живота му.

В музикалното си творчество Ивелин Димитров е преди всичко инструментален композитор, силно повлиян от своя учител Марин Големинов. Автор е на симфонична, инструментална солова и камерна музика, хорови цикли и песни. Особено предпочитание има към камерно-инструменталното и хоровото творчество. Тази негова страст бе разкрита в програмата на концерта, изпълнен по повод 80-тата годишнина от рождението му.

Концертът бе открит от Малка детска сюита за пиано (Allegro con brio, Andante cantabile, Allegretto, Allegro scherzando, Andantino за дясна ръка) в изпълнение на Ивелина Иванчева – една от най-верните му интерпретаторки, с която го свързва и дългогодишна съвместна дейност в хор „Полифония”. Последваха „Лирични миниатюри” за цигулка и пиано в изпълнение на цигуларката Йоана Стратева и Ивелина Иванчева, които ни потопиха в познатата, много близка и свидна естетика, присъща за богатия душевен свят на композитора. Ивелин Димитров винаги се е изявявал като изключително фин и вглъбен в работата си музикант. В музиката му откриваме ясни послания, изведени с пределна чистота и дълбока съдържателност, с индивидуални характеристики във всеки опус. Ярък пример са скръбните щрихи в неговия Струнен квартет № 2, в интерпретацията на Квартет „Хорс” (Анастасия Детистова-Абаджиева – цигулка, Мариана Връбчева – цигулка, Пепа Дженева – виола и Палмира Грибнева-Томанова – виолончело). В „Романтични монолози” за пиано, изпълнени от Стела Димитрова-Майсторова, изисканата композиторска графичност е пронизана от контрастна звукова експресия. В музикалния език на Ивелин Димитров оригинално се преплитат настроения, темпа, различни изразни средства от музиката на ХХ век, подчинени на търсената сложна образност.

Характерен е композиторският му почерк в хоровите произведения. Връзката между вокалното и инструменталното начало провокира оригинални творчески решения, формира интерпретаторски стил, който ръководената от него Камерна капела „Полифония” блестящо развива. Преди много години, на страниците на сп. „Художествена самодейност”, Донка Първанова, описвайки триумфа на певиците от „Полифония” на Международния хоров конкурс „Ч. Сегици” в Италия, възкликва: „…Златната полифония на българите…”. А всъщност „Полифония” беше на Ивелин Димитров и Ивелин Димитров беше на „Полифония”.

През 1968 г. диригентът създава „Полифония” с няколко момичета, приключили пеенето си в детския хор „Бодра смяна”, и остава с тях в продължение на 40 години. Певици и диригент са силно духовно свързани, както са обвързани най-близки хора в едно семейство. Искреното приятелство и изключителният професионализъм извеждат певиците от „Полифония” и техния диригент Ивелин Димитров до най-високите върхове на музикалното изкуство у нас и в чужбина. Няма по-голям и добър „съучастник” на композитора и диригента в дългия му творчески път от „Полифония”. Певиците са негов изразител, говорител, пазител на най-съкровените му мисли. В концерта „Полифония” се включи с „Невинна песничка”, по текст на дъщеря му Елка Димитрова, и „Песни пред олтара на времето”, по текст на Иван Данов, посветени на състава. Няма да сгрешим, че „Песните” са едни от най-вълнуващите страници в съвременната българска музика. В тях музикално е претворена сложната душевност на съвременния човек – богата, в същото време изострена от стълкновенията, от дисонанса на ежедневието. Пред „олтара на времето” духът се освобождава от ежедневието, влиза в нови светли звукови пространства.

Людмила Герова е изключителен съмишленик на Ивелин Димитров. След неговата смърт – изключителна загуба за състава, тя поема диригентския пост, активно репетира и работи нов репертоар. С мисълта за Ивелин Димитров, днес Камерната капела „Полифония” е в прекрасна форма, с освежена звучност, с нови солистки на отделните творби и истински нов заряд за успешна работа.

Автор:

Евелина Кръстева-Стоянова

Публикация:

10.02.2011 г. 18:36

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

памет

Посетено:

2813

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/11642-v-pamet-na-ivelin-dimitrov