Димитър Атанасов и табун диви коне

В своята родина България Димитър Атанасов е добре познат автор. Като романист и драматург той става известен още в началото на 90-те години на миналия век и печели много награди. След няколко разказа и новели в немски списания и антологии сега бе публикуван и неговият първи роман на немски език.

Централната фигура в романа "Die unerträgliche Freiheit" (Тарпани) е табун диви коне. Ала не е необходимо да си приятел на животните, за да ти хареса романът. Табунът въплъщава същевременно един човешки микрокосмос. И това е микрокосмосът на едно примитивно матриархално общество, непокварено и стремящо се да преодолява всички трудности, които природата, наред с цялата си красота, предлага. За да се доберат дотам, животните е трябвало да се освободят първо от хората. А в този роман те наистина се проявяват като жестоки, алчни или в най-добрия случай - неразумни.

В романа е отбелязано, че авторът е живял един месец в близост до подивелите коне в Централна Стара планина. Описанието на конете, на техните навици и ритуали, например когато два млади жребеца влизат в двубой за Белочелата, се открояват с абсолютна яснота и пластичност. „Допреди малко те се дебнеха с гордо вдигнати глави и изпънати шии, риеха с предни копита и обикаляха в кръг настръхнали и наежени“. Но като че ли не се вписват съвсем пасажите, в които се разглежда абстрактното. По тривиален начин все отново и отново се налага понятието „свобода“. Когато водачът на стадото Сребристата си спомня за предишния си живот, вързана на синджир и нарочно държана гладна от стопанина си, за да я опитоми, се казва: „Живот за някого - без свобода, за който тя не би сменила и един ден от сегашния.“ В друг случай при гледката на самолет: „Сребристата беше виждала и друг път тези птици и ги приемаше като едно от нещата, с които хората правеха така, че никъде да няма свобода...“.

Очевидно е, става дума за критика на цивилизацията - с примера за този табун коне, който се освобождава от оковите, няма потребност да общува с хората и за който е важно само да се прехранва, да се размножава и да устоява на природните стихии. Мнозина разбират може би, че авторът след десетилетия преживяна зависимост - романът е издаден в България през 1992 г. - представя едно първично общество като романтична утопия. Това, че конфликти от действителността по този начин не могат да бъдат разрешени, самият автор вероятно знае.

Съдбата на свободно живеещите коне е незавидна, както читателят разбира от самото начало на романа. Прокудени от хората на снежния връх на планината, останалите оцелели измират. Картината обаче, която представляват, когато наобикалят най-беззащитния си член от стадото, за да го стоплят с дъха си, докато загиват, е вечен паметник за съпричастие, достойнство и солидарност.