В търсене на Родината

За романа "Крепостта на Ковачите" от Тодор Ковачев

Наскоро издателска къща „Труд” публикува първата част от трилогията „Крепостта на Ковачите” на Тодор Ковачев. Романът е литературен дебют на 75-годишния автор, който в продължение на 30 години проучва историята на своя род, пречупвайки я през националната съдба.

Ако художествената творба е дом, в който можем да проникнем по много и различни начини, епиграфът е ключът, оставен на видно място от стопанина на тази къща.

„Всеки човек има само една Майка и една Родина”.

Един рано отишъл си от света философ - Янко Янев, пише през първата половина на XX век, когато Гео Милев зададе своя въпрос: ”Прекрасно, но що е отечество?”, следното: ”Родината е пространство, преживяно като съдба. Това пространство е напоено с кръвта на предците. То е космически сраснато с природата, самостойно и самовластно, със своя участ и вътрешен живот. Родината живее във времето, но е и извън него. Тя е едно съзнание, от което всичко изхожда и всичко се връща.” (сб. ”Защо сме такива?”, 1994).

Романът „Крепостта на Ковачите” е роман за Родината. Търсенето на Родината, на онова, от което „всичко изхожда и към което всичко се връща” е преживяно чрез съдбата на три поколения българи от Ковачевия род. Такава е темата на романа, който е само част от мащабна по замисъл трилогия, обхващаща времето от края на XVIII до края на XX век. Сагата за този род е сага за Дома, построен на пътя на Историята (Иван Станков) и по замисъл напомня тетралогията на Димитър Талев. И тук трите поколения от Ковачевия род все по-ясно чувстват върху себе си нарастващата центробежна сила на историята, която трасира пътя на нацията. Наследник на бежанци от Македония, един от героите на романа споделя съдбата на хъшовете, за да се озове при донските казаци, а оттам пък попада в редиците на опълченците, за да се завърне отново у дома...

Търсенето на Родината всъщност е търсене на нашата собствена неповторима идентичност. И дори когато чрез романа се обговарят общоизвестни факти, като например подвига на опълченците и пр., това отново е опит да се утвърждава тази идентичност, защото всяко национално сътресение (а през изминалите десетилетия преживяхме не едно) я поставя под съмнение. В този смисъл романът „Крепостта на Ковачите” е жест на себеутвърждаване, написан с уважение към масовия читател, който се чувства уютно и удобно в литературната традиция, поддържана в българското училище.

Автор:

Милена Исаева

Публикация:

30.10.2010 г. 14:42

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1847

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/11032-v-tarsene-na-rodinata