Увлекателни разкази за великото в литературата

Харесвам работите на Емил Басат, чета го с интерес. Но новата му книга - “Преводът - лица и маски” – направо ме очарова. Това е вторият му том с портрети на български преводачи и в него по удивителен начин са съчетани погледът на критика с почерка на артиста.

Чел са много литературните анкети с писатели и мога честно да кажа, че в разговорите, които Басат е предал със своите събеседници (Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков и Теодора Джебарова), много точно е извлечен както техният професионален опит и литературните им съждения, така и техните специфични житейски възгледи.

Без да се натрапва със стряскащи ефектни въпроси, авторът умело води интервютата около характерното за избора и почерка на всеки от героите си. Беседите се леят леко, увлекателни са и заслугата за това определено не е само на обиграното перо на интервюиращия, но преди всичко на голямата му литературна вещина, безусловно отличното познаване на хората, за които пише, и на тяхната работа през годините. Благодарение на това е избягната сякаш уж неизбежната разточителност на “анкетите” и резултатът е обсебващо умно четиво, което обдарява читателя с много полезно познание за особеностите в големите творби на знаменитите писатели и за спецификата на “побългаряването” им от техните достойни преводачи.