Малка хроника на литературен сериал

Хора. Неочаквано много хора, предимно млади. Център. Център за култура и дебат. Пърформанс. Литературен сериал. Опашка за билети. Подарък – книжка на Тома Марков. На касата книги на участниците, по 4 лв. Червен билет, за 2 лв. Пушещи на входа в 18:49. В залата е тъмно, всички места са заети, има и правостоящи.

19:10, най-малко – началото на Етнорок-пърформанса на група “Гологан”, пред което не знам защо все се натиска едно черен.

Първият епизод на “Литературен сериал” е това, казват ни. Ето главните герои.

Китари. Перкусии. Кавал. Усещане за говор. Примерно изключване на мобилни телефони – много хора го направиха, беше като интро. Започна плахо, нечии стомаси трепереха. Резултат от пушенето на цигари и репетиции цял ден.

Пронизващ глас.

Единствената възрастна двойка в залата стоеше до мен. “Разлиствам бедрата ти/ поемам с лице пеперудите” – и те нежно се хванаха за ръце.

Помните ли кой каза “отличниците да го духат”?! Смути ли се някой?! Бдин?!

Или пък среща с жената, която обича.

Мисля си дали наистина “паметта ми е мрежа”, дали бих могла да запомня думите на Анджела Родел или пък хайкуто на английски на Петър Чухов, който не знае английски?! “Спящата красавица” – не, не сме заспали, сърдя му се, не, и всички се усмихваме, изчерпвайки се с дишане. А той се поклащаше бутиково с усърдието на начинаещ йога и беше хубаво, но свършваше.

Подредени фестивално: Иван Христов, Родел, Емануил А. Видински, Петър Чухов, една тарамбука, две китари, кавал и глас.

Музика, думи и музика в думите им, понякога само говорене, но с усещане за докосване. Някои бяхме докоснати. Група “Гологан”. Нямаше черно. Червеното преобладаваше и в залата, и в музиката, и в стиховете. Имаше фолклорно червено, червено от страст, от стените на Червената зала в “Червената къща”.


А като си помислиш – един “Литературен сериал”, сапунена опера... опера от сапунени мехурчета, да си помечтаеш, да послушаш, да си поспомниш, да пообичаш.