Среща с писателя Мирча Елиаде и неговата фантастична проза

"Младост без младост" - том с фантастични новели

Българската публика, вече достатъчно добре запозната с културфилософа Мирча Елиаде и неговото задълбочено навлизане в света на митологията, митологичното време и митологичното мислене, най-сетне има възможността да се докосне и до творчеството на писателя Елиаде. Неговият том с фантастична проза “Младост без младост”, издание на "Авангард принт" (Русе, 2008) е безспорно естетическо предизвикателство за всички, които не подозират, че мислителят и ученият още от ученическите си години е изкушен от писателското поприще и дори когато през 1922 г. издава своя дебютен роман, има претенцията да създаде “образцов документ за юношеството”.

В своята мемоарна книга “Дневник” (1978), с ирония през дистанцията на годините ще напише: “Тогава бях твърдо убеден, че съм първият юноша в света (!), който пише книга за своята възраст.” И не може да не направи впечатление, че петнадесетгодишното момче в бурите на пубертета и политическия хаос на епохата, има цялостна стратегия за професионална реализация, свързана именно с културата. Доказвайки, че европейското понятие за “литерат” или “литератор” се отнася не само и не единствено до писателското поприще като художествено-творческата, но и до научно-изследователската дейност.

Трайното свързване на познавателния интерес към Изтока, и специално към индийската култура и философия, с проблема за историята на религиите, му дава възможност, след специализация в Индия и защитен докторат на тема "Йога или опит върху произхода на индийската мистика" в Париж през 1936 г., да се реализира като световноизвестен учен, за когото световете на сакралното и профанното са неразривно свързани. Те стават познаваеми чрез откритата от него “техника за задълбочено изучаване на човешката психика”, базираща се на способността на духовната археология да реконструира различните форми на човешкото съзнание в единния процес на културната еволюция.

Изучавайки цикличността на времето в митологичното мислене, Мирча Елиаде пренася този модел и в белетристичните си творби. Следвайки плодотворната традиция на пътуване във времепространството от Новалис и Теофил Готие до Михай Еминеску, силно повлиян от абсурдисткото мислене на Кафка, Йонеско и донякъде Емил Чоран, като писател той често прибягва до скокове във времето, какъвто е случаят с новелите “Младост без младост”, “Мост” или “Нощи в Серампур“. Обича обаче и драмите на абсурда, каквито откриваме в “Инкогнито в Бухенвалд” или “Даян”. И наистина не зная дали това не е адекватната художествена форма при преосмисляне проблемите за нравствената отговорност и безотговорност в епохи на тотално умопомрачение на ниво обществено съзнание, когато надежда и безнадеждност са фатално преплетени.

Интригуващи със сплавта от криминална и/или екзистенциална и окултна загадка са произведения като популярната новела “Тайната на доктор Хонигбергер” или “Генералските униформи”. Мирча Елиаде постига онова, което българският преводач и съставител на тома Огнян Стамболиев нарича в задълбочения си предговор “магически реализъм, езотерична фантастика, интуитивна магика”, определяйки като негови учители в белетристиката още Уошингтън Ървинг, Булгаков, Музил и Варгас Льоса. Резултатът е една необикновена и многопластова философска проза, която звучи на богат и точен български език.

Автор:

Ерика Лазарова

Публикация:

13.07.2010 г. 19:42

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

проза

Посетено:

2659

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/10452-sreshta-s-pisatelya-mircha-eliade-i-negovata-fantastichna-proza