Отзиви
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
За изложбата на Райнхилд Герум в галерия "София прес" през юни 2010 г.
Изложба "Позициониране"
Имам удоволствието и отговорността да ви представя художничката и скъпа моя приятелка Райнхилд Герум. Райнхилд, която през есента на 2009 сподели с мен своя мюнхенски дом, ателието си и най-важното – личните си творчески вълнения. Това се случи и продължава да се случва в рамките на програмата за творчески обмен между Съюза на българските художници и GEDOK – Мюнхен.
Какво е GEDOK – Мюнхен? Сдружение с идеална цел, обединяващо жени – професионални художници и жени – ценителки и меценати на изобразителното изкуство. GEDOK е основан през 1926 г. с творчески групи в цяла Германия. След края на Втората световна война възобновява дейността си, като в момента обединява над 4 000 художнички, а секцията му в град Мюнхен – 560.
Райнхилд Герум е родена в Мюнхен през 1955 г. От 1974 до 1977 следва “Философия и политически науки”. От 1977 до 1982 учи живопис в Художествената академия – Мюнхен. От 1982 до 1983 – професионална квалификация в областта “Архитектура и изкуство” отново в Академията за визуални изкуства – Мюнхен. Държа особено да отбележа работата й като арт-терапевт с пациенти с психически проблеми в Isar-Amper-Klinikum-München-Ost. От 2000 г. е поканена като хоноруван преподавател в Georg-Simon-Ohm Hochschule – Nürnberg. От 2002 г. преподава на хонорар във Висшето училище за приложни науки – Мюнхен.
Няколко думи за представените в изложбата два цикъла работи на художничката Райнхилд Герум. Считам за коректно да не ви ангажирам с лично мои тълкувания и преживявания на творчеството й. Затова ще споделя с вас единствено онова, което самата художничка ми разказа в дните на подготовка на изложбата й.
Първият цикъл от работи е със заглавие “Лично позициониране”. Работите са създадени в дните след атентата в Ню Йорк на 11 септември. Дни на масово объркване, страх, ужас. Същевременно на масова съпричастност и споделяне на болката. Тълпи от хора оставят цветя и запалват свещи на Marienplatz – в сърцето на Мюнхен, като същевременно се обсъжда необходимостта прословутият мюнхенски Oktoberfest да бъде отменен.
Тъгата, съпричастността, съпреживяването като масов социален ритуал. Ритуал, който поражда у художничката желание да се завърне обратно към себе си и потърси своята лична, дълбоко индивидуална, основополагаща енергия. Искрящото червено като неин израз, насложено, затлачено, угасено от цветовите наслагвания на агресивната реалност. Разкриването му чрез експресивни изстъргвания с острие на нож е визуално естетично, но същевременно представлява и болезнено оголване на дълбоката личностна същност. Цикълът “Лично позициониране” художничката определя като своеобразен емоционален автопортрет.
Вторият цикъл е наречен “Български тротоар”. Българските тротоари са един от най-силните визуални сигнали, които посрещат художничката по време на първото й посещение в София – 2006 г. За разлика от раздразнението, което те пораждат у спътничката й – сънародничка, в тях Райнхилд Герум съзира въплъщение на тема, занимаваща я вече над 20 години, и както самата тя я определя, тема, основополагаща за творчеството й.
Райнхилд е впечатлена от разнообразието на тротоарната пластика, многообразието на релефни фактури, и най-вече от едновременността и единството на структура и деструкция, на логос и хаос.
Българският тротоар като логос и хаос се превръща за художничката във визуална парадигма. Макар и силно артистични като въздействие, работите в този цикъл имат всъщност документален характер. Използваната техника на фротажа, в която Райнхилд Герум замества класическия графит с груба шкурка, на практика документира релефната фактура на тротоара, разкривайки в хартията ажурни пробиви. Обработените с не какво да е, а именно със салатен зехтин участъци, не само обогатяват композиционната фактура, но и най-вече репликират традиционното за класическата маслена живопис ленено масло.
Дали с право, или не, художничката възприема “Българският тротоар” като запазен знак на народопсихологията ни – изненадващо многообразие на поведението, липса на последователно и дългосрочно планиране, опърничав индивидуализъм, дори и в пътната настилка.
И накрая: слушайки споделеното от Райнхилд Герум, се запитах дали този цикъл представлява наистина лого на предполагаемата българска същност... или е по-скоро портрет на западноевропееца, вече дългосрочно и трайно структуриран, главно по абсциса и ордината, изумен пред невъзможността да впише “българското” в каквато и да било позната му координатна система.
Регина Далкалъчева
15 юни 2010
________________________
Изложба "Позициониране" на Райнхилд Герум в галерия-книжарница "София Прес", 16.-30.06.2010
Какво е GEDOK – Мюнхен? Сдружение с идеална цел, обединяващо жени – професионални художници и жени – ценителки и меценати на изобразителното изкуство. GEDOK е основан през 1926 г. с творчески групи в цяла Германия. След края на Втората световна война възобновява дейността си, като в момента обединява над 4 000 художнички, а секцията му в град Мюнхен – 560.
Райнхилд Герум е родена в Мюнхен през 1955 г. От 1974 до 1977 следва “Философия и политически науки”. От 1977 до 1982 учи живопис в Художествената академия – Мюнхен. От 1982 до 1983 – професионална квалификация в областта “Архитектура и изкуство” отново в Академията за визуални изкуства – Мюнхен. Държа особено да отбележа работата й като арт-терапевт с пациенти с психически проблеми в Isar-Amper-Klinikum-München-Ost. От 2000 г. е поканена като хоноруван преподавател в Georg-Simon-Ohm Hochschule – Nürnberg. От 2002 г. преподава на хонорар във Висшето училище за приложни науки – Мюнхен.
Няколко думи за представените в изложбата два цикъла работи на художничката Райнхилд Герум. Считам за коректно да не ви ангажирам с лично мои тълкувания и преживявания на творчеството й. Затова ще споделя с вас единствено онова, което самата художничка ми разказа в дните на подготовка на изложбата й.
Първият цикъл от работи е със заглавие “Лично позициониране”. Работите са създадени в дните след атентата в Ню Йорк на 11 септември. Дни на масово объркване, страх, ужас. Същевременно на масова съпричастност и споделяне на болката. Тълпи от хора оставят цветя и запалват свещи на Marienplatz – в сърцето на Мюнхен, като същевременно се обсъжда необходимостта прословутият мюнхенски Oktoberfest да бъде отменен.
Тъгата, съпричастността, съпреживяването като масов социален ритуал. Ритуал, който поражда у художничката желание да се завърне обратно към себе си и потърси своята лична, дълбоко индивидуална, основополагаща енергия. Искрящото червено като неин израз, насложено, затлачено, угасено от цветовите наслагвания на агресивната реалност. Разкриването му чрез експресивни изстъргвания с острие на нож е визуално естетично, но същевременно представлява и болезнено оголване на дълбоката личностна същност. Цикълът “Лично позициониране” художничката определя като своеобразен емоционален автопортрет.
Вторият цикъл е наречен “Български тротоар”. Българските тротоари са един от най-силните визуални сигнали, които посрещат художничката по време на първото й посещение в София – 2006 г. За разлика от раздразнението, което те пораждат у спътничката й – сънародничка, в тях Райнхилд Герум съзира въплъщение на тема, занимаваща я вече над 20 години, и както самата тя я определя, тема, основополагаща за творчеството й.
Райнхилд е впечатлена от разнообразието на тротоарната пластика, многообразието на релефни фактури, и най-вече от едновременността и единството на структура и деструкция, на логос и хаос.
Българският тротоар като логос и хаос се превръща за художничката във визуална парадигма. Макар и силно артистични като въздействие, работите в този цикъл имат всъщност документален характер. Използваната техника на фротажа, в която Райнхилд Герум замества класическия графит с груба шкурка, на практика документира релефната фактура на тротоара, разкривайки в хартията ажурни пробиви. Обработените с не какво да е, а именно със салатен зехтин участъци, не само обогатяват композиционната фактура, но и най-вече репликират традиционното за класическата маслена живопис ленено масло.
Дали с право, или не, художничката възприема “Българският тротоар” като запазен знак на народопсихологията ни – изненадващо многообразие на поведението, липса на последователно и дългосрочно планиране, опърничав индивидуализъм, дори и в пътната настилка.
И накрая: слушайки споделеното от Райнхилд Герум, се запитах дали този цикъл представлява наистина лого на предполагаемата българска същност... или е по-скоро портрет на западноевропееца, вече дългосрочно и трайно структуриран, главно по абсциса и ордината, изумен пред невъзможността да впише “българското” в каквато и да било позната му координатна система.
Регина Далкалъчева
15 юни 2010
________________________
Изложба "Позициониране" на Райнхилд Герум в галерия-книжарница "София Прес", 16.-30.06.2010
Автор:
Регина Далкалъчева
Публикация:
24.06.2010 г. 23:32
Посетено:
1616
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/10353-za-izlozhbata-na-raynhild-gerum-v-galeriya-sofiya-pres-prez-yuni-2010-g