Истинска модерна поезия

Стихове и пиеса от Матей Вишниек на български

След сборника с пиеси на Матей Вишниек „Мансарда в Париж с изглед към смъртта”, който представи в пълнота този световноизвестен драматург, преводачът Огнян Стамболиев допълва портрета му с нов сборник от стихове и една пиеса – „Град с един-единствен жител. Стихотворения" и „Ричард Трети” няма да се играе или сцени от живота на Майерхолд. Пиеса”. Така творчеството на писателя се представя в пълнота и българският читател има възможност да обозре творбите на един световноизвестен драматург и поет - факт, от който допреди няколко години се чувстваше остра необходимост.

Матей Вишниек е роден през 1956 г. в Румъния, но от 1987 г. живее във Франция. С житейската си и творческа биография той повтаря пътя на прочутите си и превеждани и у нас сънародници Йожен Йонеско, Емил Чоран и Мирча Елиаде.

Поетичният свят на Матей Вишниек е свят на истински модерен поет от края на ХХ и началото на ХХІ век. В стиховете му е представен нашият „разглобен век” с присъствието на самотата, отчуждеността, безверието и липсата на хуманистични жестове. Поезията на Вишниек затова е и философски-метафорична до жестокост, до болка, до отчаяние, до остра болезненост. Чрез стиха поетът буквално вие от болка за видяното, за случващото се с човека, със света. Липсата на лиризъм, на красиви рими или сантиментални въздишки издава един автор, който има усет за острите проблеми на съвремието и познава критичните ситуации от световен характер. Затова той пише поезия без украшателства или елегантна музикалност. Поезията му се родее с атмосферата на поетите от началото на ХХ век – символисти, сюрреалисти, дадаисти. Но вече написана в края на века, тя е с метафоричната и стилова изразителност на сегашното поетично писане. Какво е това? Какво е това? -/ викат инженерите,/ бръкнали до лакти/ в моето бездънно тяло./ Издигам полека глава/ и поглеждам през прозореца:/ няма нищо -/ още един кон се е спрял/ пред кланицата/ и рита с копито/ по желязната порта. (”За моето тяло”)

Песимистичното чувство, чувството за апокалиптичен край, чувството за сизифовски живот – са основните тонове в поезията на френския писател с румънско потекло. Имам чувството, че той ражда поезията си сред безмълвната атмосфера в картините на де Кирико. И все пак тази мрачина се „стопля” от ироничния подтекст, който влага Вишниек във всяка ситуация, от чувството за фарсовост и гротеска. Присъствието на такова чувство внася някакво успокоение у читателя, че поетът съвсем не е загубил вярата си, че този свят може да се промени. В този ден пеперудите долитат/ и кацат върху моята цигара./ Удивен,/ гледам как се превръщат в пепел/ и започвам да се досещам,/ че това е самоубийство по политически причини./ Но все пак/ не мога да разбера/ защо избраха/ тъкмо моята цигара./ (”Още за самоубийствата”)

Да се чете поетът Матей Вишниек, това значи да изпитваш удоволствието от разгадаването на един интелектуално-философски поетичен ребус, да разчиташ метафори, които водят до значими обобщения за съвременния ни свят, да откриваш поезията в непоетичната прозаична атмосфера, най-после да търсиш хармония в един антихармоничен днешен човек, изтъкан от противоречия, лутания и болезнени страсти. В това отношение Матей Вишниек създава един превъзходен модерен поетичен свят.

Пиесата „Ричард Трети” няма да се играе или сцени от живота на Майерхолд” е допълнение на атмосферата в поетичния свят на автора. Това е атмосферата от живота на свободния дух на една творческа личност – режисьорът Всеволод Майерхолд, чийто свободен дух е принизен и разрушен от властта на авторитарния режим на тоталитарната власт на Русия по времето на вожда Сталин. Включването на тази пиеса към големия цикъл от стихотворения на Вишниек всъщност навежда на мисълта за една от причините за апокалиптичната атмосфера от края на ХХ век – тоталитарния режим на единовластието, краха на комунизма, зачертаването на думата „свободен дух” в много държави по света.

Преводачът Огнян Стамболиев продължава да бъде най-пристрастният и талантлив гид в представянето на най-интересните и значими имена от съвременната румънска литература. С издаването на сборника с поезия на Матей Вишниек на издателство „Авангард принт” той обогатява литературната ни атмосфера с едно творчество, което има не само европейска, но и световна известност и значимост.


______________________
Матей Вишниек. Град с един-единствен жител. Стихотворения. "Ричард Трети" няма да се играе. Пиеса. Превод Огнян Стамболиев. Авангардпринт. 2010. Корица Николай Караджов

Автор:

Крум Гергицов

Публикация:

09.06.2010 г. 17:42

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

поезия

Посетено:

3015

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/10209-istinska-moderna-poeziya