Балчик, пристрастно

Отзвук от архитектурната среща „Знаци на времето” - Балчик 2010

Архитектурната среща „Знаци на времето”, проведена в Каменната зала на Двореца в Балчик на 25 май, се оказа интересно и емоционално събитие за съмишленици, което доведе до конструктивни идеи за съхраняване на уникалната архитектурна среда в морския град. „Случилото се днес ме кара да бъда оптимист и да вярвам, че архитектурната общност, институциите и цялото ни гражданско общество ще обърнат тенденцията за заличаване следите от миналото и ще запазят облика на Балчик като град-метафора за знаците на времето, преплитането на религии, култури и стилове, натрупването на историческа и архитектурна памет в нашите земи от 6 в. пр.Хр. до днес”, обобщи арх. Владимир Попов, председател на Клуб Приятели на Балчик.

Клубът, основан през октомври 2009 г. от група архитекти, вече е получил подкрепа за своята кауза от КАБ и САБ Варна, Община Балчик, КК Албена и Архитектурен и парков комплекс „Двореца”. Засвидетелстваха го с участието и изявленията си кметът на Балчик Николай Ангелов, зам.-кметът по строителството Стилиян Железов, зам.-кметът по европейските проекти Каймет Тургут, председателите на КАБ и САБ Варна архитектите Георги Минчев и Димитър Стефанов, Ивелина Гроздева от ръководството на КК Албена.

Широката основа, на която стъпва в дейността си Клуб Приятели на Балчик проличава и в партньорството със Съюза на румънските архитекти, чийто президент арх. Петер Дерер изпрати специално приветствие до срещата. Интерес предизвика показаната за пръв път в България изложба за творчеството на арх. Хенриета Делавранча – Гибори, създала в периода 1930-1940 г. някои от емблематичните за облика на Балчик сгради. Експозицията по повод 25 години от кончината на известната румънска архитектка, представи арх. Милица Сион, посветила голяма част от изследователските си усилия на наследството, завещано от арх. Гибори. През следващия месец изложбата ще може да бъде видяна и в Дома на архитекта във Варна.

Съвременният архитектурен контекст бе представен от различни гледни точки, които откроиха историческите, етнически и културни пластове, както и последствията от недостатъчната грижа за паметниците на културата и опасностите от строителната експанзия. По време на срещата, в няколко панела с различни модератори, своите прочити направиха български и румънски архитекти. В експозето си главният архитект на Община Балчик Енчо Димов изтъкна проблемите, свързани с ОУП, и посочи пътищата за балансирано и устойчиво развитие, като обърна внимание върху необходимостта от синхрон между публични и частни интереси. Спирайки се върху нерешения вече трета година казус с уникалния храм на богинята-майка Кибела, както и върху рушащи се паметници на културата като Рибната борса, Темелковия хан, Вила Щорк и други, той призова за специален защитен статут на Балчик. ЗУТ в момента не позволява прилагането на специфични дисциплиниращи правила за града, но Община Балчик и Клуб Приятели на Балчик могат да инициират подобна законова промяна, аргументира се той.

Архитектите Александър Петрович и Димитър Кръстев от БУЛПЛАН, изготвили на базата на обемен анализ заданието за ОУП на Община Балчик, обясниха методите си на работа и защитиха идеята, че съхраняването на специфичната градска атмосфера изисква грижа не само за отделни обекти, ансамбли или паркова среда, а комплексно виждане за обществено-икономическото развитие на цялата територия. Те на свой ред призоваха в най-скоро време да се изработи урбанизационен регламент, който да прекъсне застрояването без мярка, за да не се случи така, че след време дори да разполагаме със специфични правила, да няма вече къде да ги прилагаме.

Проф. д-р арх. Тодор Булев представи своята изложба с рисунки от натура „Балчишки силуети”, в която две творби визират евентуалното обезличаване на Балчик, ако не бъде направено необходимото за неговото опазване. Ораторът говори за красивата стилова еклектика на града, наблегна върху важността от възраждане на романтичната вълна в румънската архитектура с нейната кулминация в Балчик, открои появата за пръв път именно тук на елементи, превърнали се впоследствие в архитектурна традиция за Средиземноморието, посочи присъствието и на българската възрожденска архитектура и разви тезата за ярката регионална архитектура на Балчик, свързваща драматично скалистите хълмове с морския бряг. Проф. Булев изведе сегашната връзка между Двореца и града като неравностойна и също пледира за защитен статут, който да гарантира съхраняването на характерния стъпаловиден контур на застрояването, панорамните възможности, съотношението на зелените и обитаеми пространства и т.н.

Мултимедийната презентация на арх. Владимир Попов „Вдъхновения и знаци” добави към професионалния поглед поетични нотки, емоционално близки до духа на магнетичния Балчик. Авторът проследи типологията от среда и сгради, която води към различни архитектурни образци – от най-древната каменна архитектура в света, през изконната българска архитектура и местния феномен – изцяло каменни сгради, напомнящи архитектурата на Егея, Адриатика и Средиземноморието, до сградите, строени между двете световни войни със заемки от континенталната архитектура, и румънския принос. В интерпретацията на сградите или на отделни техни елементи и скулптурни декорации, той разкодира влиянието на архитекти като Райт и Корбюзие и формулира стила на арх. Хенриета Делавранча-Гибори като поетичен рационализъм в индивидуален балчишки стил.

Своето проучване върху пропорционалното отношение между града и камъка „Мащаб, материя, цвят”, младите архитекти и френски възпитаници Чавдара Николова и Константин Димов смятат да развият в специална изложба за камъка на Балчик, която ще покаже колко нерестриктивен може да бъде един и същ строителен материал.

Арх. Миломир Богданов структурира презентацията си около темата за тесните връзки между европейската и българската архитектура, разширявайки сравнението от Балчик и към други селища в България; арх. Велин Нейчев алармира за неотложността от „Нов живот за Старата мелница”; арх. Станчо Веков представи дългосрочния проект в подкрепа на националната кампания „Наследство в риск” „Изчезващите къщи/Хубавите къщи”. Арх. Виктор Попов се спря подробно върху конфликтите, които сблъскват обществения и частния интерес и пречат за съхраняването на Храма на Кибела. Революционно прозвуча идеята храмът да бъде преместен в центъра на града, с което, според арх. Попов, ще бъдат преодолени не само конфликтът на интереси, но и маргинализирането на храма в неатрактивното място, където се намира в момента и което всъщност не е автентично заради свлачищните процеси.

От румънска страна проф. Емил Ретеган представи студентски проекти за Културен център около Вила Щорк в Балчик, построена от артистичното семейство Чечилия и Фредерик Щорк. Младият архитект Давид Александру също разви своята визия за адаптация на архитектурния паметник, чийто покрив впрочем неотдавна е бил укрепен с усилията на Клуб Приятели на Балчик.

Силен отзвук предизвика арх. Тодор Даскалов със своя притчов „Project Infinity” (от англ. безкрайност), който провокира сравнение между лунния кратер „Платон”, картина на Уилям Ети и съвременността. Както философът Платон се съмнявал, че смъртният човек може да бъде морален, без да се страхува от последствията или както овчарят Гик, станал с вълшебен пръстен невидим, убил и изместил във властта и леглото царя на древна Лидия, така и днес, в условията на липса на норми и правила, съществува възможността да се унищожава културното наследство. А дали след време погледът от Луната към Земята, не би разкрил гледка, подобна на кратерния лунен пейзаж, остава риторичен въпрос.

С добре намерения философски подтекст докладите приключиха, за да отворят място за дискусии. Проектът за апартаментен хотел на самия бряг в Балчик, представен от своя автор, арх. Владимир Рачев, предизвика оживен спор, който възпроизведе съвсем конкретно засегнатите в архитектурната среща проблемни аспекти. Отношението си изразиха архитектите Иван Аврамов, Миломир Богданов, Димитър Стефанов, Тодор Булев и други. „Знаци на времето” завърши с консенсусно становище за необходимостта от допълване на устройствената практика в Балчик и прилежащите зони със специфични правила за прилагане на устройствените планове.

Тези специфични правила, съгласно декларацията „За бъдещето на Балчик” включват:
• "Допълване на списъка на сградите – паметници на културата, като в него се включат сгради и ансамбли, свързани с Възраждането, градската архитектура между войните и паметници на индустриалното развитие;
• Ограничения във височината на сградите, свързани със съхранение на неповторимия силует на града;
• Регламент за оформяне на сградите – материали, покриви, връзка с терена, видимост;
• Правила за улично и ландшафтно оформяне, свързани с устойчивостта на терените;
• Правила за разполагане на реклами, знаци и осветления;
• Специални правила за допълващо застрояване, свързани с характерни теренни особености;
• Защита на природни форми и растителни формации.

Нека още веднъж се огледаме около нас и се опитаме да открием онези материални и духовни знаци, съхранили във времето архитектурни и човешки стойности. Тези знаци са много важни, тъй като по тях можем да ориентираме нашите днешни и утрешни начинания. В подкрепа на това Клуб Приятели на Балчик има няколко следващи инициативи:

• Изработване на макет на Балчик;
• Изготвяне на силуетни проучвания за Балчик и околностите, идеи за поправка на допуснати грешки;
• Обсъждания на цялостни виждания за развитие на крайбрежната алея, пространствата около Мелницата и Пристанищата, опазването характера на ансамбли с историческа и ландшафтна стойност.
• Проучване на тема: Балчик – градът на стълбите – за достъпна среда.

Организация на срещи и изложби:
• Архитекти рисуват в Балчик;
• Архитектурна фотография – Балчик;
• Балчик и неговите паметници;
• Подпомагане организацията на пленери и конкурси, свързани с Балчик.

В миналото градовете са се развивали, следвайки обичайното право и божиите заповеди. Липсата на специални закони и планове се е компенсирала от правилата на разума и добросъседството. Парадоксът е, че прилагането на устройствените закони автоматично не води до постигане на обществено полезен резултат. Нещо повече – законът сам по себе си не може да попречи на загрозяването на един град. И тук е мястото на специфичните правила, които биха хармонизирали градското изграждане. Създаването и спазването на такива правила за Балчик са наша обща гражданска и професионална кауза. Нека я изпълним с чест."

Автор:

Виолета Тончева

Публикация:

27.05.2010 г. 23:15

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Балчик

Посетено:

3122

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/64/news/10086-balchik-pristrastno