Проекти
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Къщите или опитът на един проект
Съхраняването на архитектурното наследство като социална комуникация и артистична практика в един тригодишен проект
Паметта на тялото, Виолета Тончева
Дигитален принт върху винил
◊ ПРОЕКТЪТ
Проектът Изчезващите къщи / Хубавите къщи, в подкрепа на Национална кампания на САБ Наследство в риск, артикулира за трета поредна година обществените нагласи и очаквания за съхраняване на архитектурната памет. Интердисциплинарният екип на куратора, архитект Станчо Веков, търси съвременната българска визия в контекста на традицията и приемствеността, съотнесени към актуалните архитектурни тенденции, концепции и технологии. Обединяването в този общ фокус на гражданската и творческа енергия на личности от различни сфери предизвика медиен и обществен отзвук, даде повод за подобни изложби, освен във Варна, в София и други градове, събра на уъркшоп във Варна архитекти от София, Варна и Добрич, възстанови (2007) прекъсналото за години участие на САБ във Фестивала на изкуствата Аполония, обедини в обща експозиция творби от столичната и варненската изложба за Аполония 2008.
В трите издания на отворения проект (2007, 2008, 2009) участваха общо 95 творци от цялата страна: архитекти, преподаватели и студенти по архитектура, журналисти, фотографи, художници, дизайнери, изкуствоведи, филателисти и тази неформална общност събра интересен опит като социална комуникация и като артистична практика.
Със средствата на различни изкуства и жанрове: архитектура, фотография, видео, рисунка, графика, акварел, живопис, филателия и текст, авторите създадоха произведения, чиято стойност се измерва, освен с естествените белези на авторовия стил, и със силата на посланието. То градира от преобладаващо негативните сюжети в първите две експозиции до позитивните примери в сегашната, трета експозиция. Тя съдържа предимно архитектурно творчество на утвърдени в България и чужбина личности, чиито проекти и реализации показват съществуващите днес у нас практики за съхраняване на архитектурното наследство: консервация, реставрация, реновация, реконструкция, адаптация, възстановка, интерпретация. Изложбата има представителен характер, доколкото проследява отношението към типовете регионални къщи в България: черноморска, пловдивска, родопска и др.
◊ УЧАСТНИЦИ И ОБЕКТИ
Заслужава внимание участието на архитект Румяна Пройкова, едно от имената в областта на съхраняването на българското архитектурно наследство. Професионализма си на изследовател, реставратор и творец тя демонстрира и при консервацията и реставрацията на ансамбъла от Бакаловата и Баятовата къща в Пловдив. С вещина и любов, с отношение към най-дребния детайл, тя запазва изяществото и естетиката на богатата двуетажна пловдивска къща, с нейните живописни еркери и пищна вътрешна украса от резбовани, полихромни дървени тавани и стенописи.
С подчертан респект към наследството се отнася архитект Долорес Попова, която в своята реконструкция, реставрация и адаптация за съвременно обитаване на Дом Гюрови в Созопол, съблюдава особеностите на черноморската къща, с типичната обшивка от цепени дъски върху каменните зидове на приземния етаж.
Архитект Атанас Каджебов, с реставрация на две жилищни сгради в Чокманово и Широка лъка, дава силни примери в същата посока. Той запазва динамичния силует на родопската къща, с два ката от едната и три ката от другата страна, чрез които не само се преодолява стръмния терен, но се дава израз и на българската представа за красота и разбирането за дома като хармонична част от природния контекст.
Това проличава и в реконструкцията на архитект Мария Чапкънова-Люнчева, която надстроява и разширява училището в Райково, Смолян, като следва мащаба и интерпретира архитектурата в духа на традицията. Обрамчените с дървени лайсни ъгли на двата етажа са само един от елементите, които вписват в автентичния родопски пейзаж обекта, социализиран като Център за обучение на кадри.
Оригинално илюстрират конверсия на наследството двата обекта на архитект Иван Тончев: Платинум бизнес център, София (публикация в престижното холандско списание за архитектура „А 10”) и МОЛ, Благоевград. Доказан автор с авангардни решения в областта на адаптирането на паметници на културата за съвременни функции, архитект Тончев превръща някогашните тютюневи складове в Благоевград в имплицитна част от архитектурната визия на един модерен МОЛ. Той запазва структурата на сградата, като вкарва съществуващия екстериор в новия интериор и използва реставрираните оригинални етажни дървени конструкции като атрактивни галерии към вътрешното атриумно пространство. Тази радикална смяна на ракурса към миналото придава на застиналия в своето време артефакт нов смисъл – не на експонат, а на пълнокръвен сегмент от съвременния начин на живеене. Драматургичният подход безспорно провокира зрителя към един нов прочит на архитектурната памет и нейните възможни употреби, в прагматичен и философски аспект.
Познатият с оригиналното си архитектурно мислене Иво Петров, автор на реконструкциите на Драматичния театър и Историческия музей в Плевен, един от авторите на Плевенската панорама, отново предлага интересен проект за реконструкция и разширение на едноетажна жилищна сграда, открояваща се с характерните за неостиловете, зидана рустика и корнизи. Архитектът запазва оригиналната фасада и я извежда по оригинален начин в новото разширение на обемите за офисна и търговска сграда, като степенува елегантно внушенията и не нарушава мащаба на цялото, постигайки атрактивно съвременно решение.
Варненските топоси в изложбата са офисната сграда Лендмарк на архитектите Инга Данчева и Даниел Вълканов, които възстановяват със съвременни материали фасадата на бившия френски колеж „Сен Андре” и Опера Билдинг, реконструкцията на някогашния хотел „Ню Йорк” на арх. Людмила Атанасова, представена чрез фотографията на Светлан Стефанов. „Варненски знаци” откриваме още в едноименните рисунки с молив на художника от Нови Искър Никола Митов–Кумарицата.
По-нататък фотографският колаж на Теодора Мечкарова документира реконструкция на дома на Иларион Драгостинов в Арбанаси. Жизнерадостните като шарена българска черга „Етно къщи” на Светлин Ненов пресъздават атмосферата на възрожденските архитектурни ансамбли и заедно с „Планински къщи” на Николай Русев, „Спомени от Гръцката махала” на Пламен Монев и „Приказно” на Ангел Иванов добавят свои живописни знаци към архитектурния прочит на миналото.
Специален акцент в третото издание на „Къщите” е поставен върху сакралната архитектура чрез проекта за реставрация на Българския метох в Истанбул, реновацията на православния храм „Св. Вмч. Димитрий” в Мъглиж, реконструкция на ранния православен храм „Св. Троица” в Кривня и храма „Свети Николай” в живописната творба „Емблематично” на Марина Русева.
Архитект Милен Маринов има творческия шанс да съхрани наследството, оставено от забележителния български майстор, Никола Фичев, реновирайки акуратно неговата църква „Св. Вмч. Димитрий” в Мъглиж.
При реконструкцията на православния храм „Св. Троица” в с. Кривня, архитект Огнян Каменов прилага метална покривна конструкция и възстановява оригиналните фасади, както и цялостния облик на силно разрушената сграда. Църквата, датирана като ранен възрожденски еднокорабен храм, е изградена изцяло от камък, с характерни кобилични дъги на фронтона, върху западната и източната фасада.
Участието на архитект Каменов е важно за проекта Къщите и заради поколенческото отношение в неговия род към съхраняване на архитектурното наследство. Той е автор на реконструкцията на Мъжката гимназия във Варна, която като Градска художествена галерия отдавна е една от важните културни територии на Варна, а реконструкцията на Дома на архитекта, възрожденска къща от 1850 г., както и редица други обекти са дело на неговия баща, известния от близкото минало, архитект Камен Горанов.
Колко голям е потенциалът на архитектурното наследство проличава по любопитен начин и в работата на архитект Георги Апостолов, който превръща западнала и неособено изявена като архитектура къща в Илинденци, в съвременен дом, носещ традициите на мястото. Дом за дъщерята. Още една история за архитектурата като дълбоко лично преживяване…
Приемственост съществува разбира се и в екипа на архитект Васил Китов, най-признатият български експерт в областта на реставрацията, удостоен наскоро с най-високите награди на САБ и на Министерството на културата за изключително професионалното възстановяване на българските светини в Одрин - православните храмове „Св. Георги” и „Св. св. Константин и Елена”. Тук архитект Китов, заедно с дъщеря си, архитект Боряна Китова, предлага проект за реконструкция на още едно свято място за православието - Българския метох в Истанбул, разположен в ансамбъл с известната Желязна църква. След задълбочени изследователски проучвания за състоянието на паметника, авторите развиват концепцията си за ревитализация – един истински образец за отношение към сакралната архитектура и духовната памет.
В заключение, екипът на Къщите се надява, че неговите тригодишни усилия за социално ангажиране на различни обществени слоеве в подкрепа на националната кампания на САБ Наследство в риск, си струваха. Защото само критическата позиция не е достатъчна. И опазването на архитектурното богатство не е занимание само за архитекти. Във всеки случай е знак за културата и самочувствието на нацията.
Оттук и надеждата, че символичното зачертаване с кръст на Изчезващите къщи в плаката на изложбата има своето реално основание в тенденцията към все по-внимателно вглеждане в архитектурното наследство през последните години в България. Ако това се окаже не епизодично явление, а константна величина на развитието, хубавите къщи наистина ще бъдат съхранени.
Визуалната емблема на изложбата, за която е използвана творбата на Виолета Тончева „Паметта на тялото”, синтезира това послание във фотографската перспектива от стария към новия Созопол, композирания в силуета на къщата градеж от извечните (също архитектурни) елементи - камъка и дървото и в поетичното завръщане към себе си на Борис Христов: „…ако не го намираш в своя дух,/ търси го в паметта на тялото”.
Дигитален принт върху винил
◊ ПРОЕКТЪТ
Проектът Изчезващите къщи / Хубавите къщи, в подкрепа на Национална кампания на САБ Наследство в риск, артикулира за трета поредна година обществените нагласи и очаквания за съхраняване на архитектурната памет. Интердисциплинарният екип на куратора, архитект Станчо Веков, търси съвременната българска визия в контекста на традицията и приемствеността, съотнесени към актуалните архитектурни тенденции, концепции и технологии. Обединяването в този общ фокус на гражданската и творческа енергия на личности от различни сфери предизвика медиен и обществен отзвук, даде повод за подобни изложби, освен във Варна, в София и други градове, събра на уъркшоп във Варна архитекти от София, Варна и Добрич, възстанови (2007) прекъсналото за години участие на САБ във Фестивала на изкуствата Аполония, обедини в обща експозиция творби от столичната и варненската изложба за Аполония 2008.
В трите издания на отворения проект (2007, 2008, 2009) участваха общо 95 творци от цялата страна: архитекти, преподаватели и студенти по архитектура, журналисти, фотографи, художници, дизайнери, изкуствоведи, филателисти и тази неформална общност събра интересен опит като социална комуникация и като артистична практика.
Със средствата на различни изкуства и жанрове: архитектура, фотография, видео, рисунка, графика, акварел, живопис, филателия и текст, авторите създадоха произведения, чиято стойност се измерва, освен с естествените белези на авторовия стил, и със силата на посланието. То градира от преобладаващо негативните сюжети в първите две експозиции до позитивните примери в сегашната, трета експозиция. Тя съдържа предимно архитектурно творчество на утвърдени в България и чужбина личности, чиито проекти и реализации показват съществуващите днес у нас практики за съхраняване на архитектурното наследство: консервация, реставрация, реновация, реконструкция, адаптация, възстановка, интерпретация. Изложбата има представителен характер, доколкото проследява отношението към типовете регионални къщи в България: черноморска, пловдивска, родопска и др.
◊ УЧАСТНИЦИ И ОБЕКТИ
Заслужава внимание участието на архитект Румяна Пройкова, едно от имената в областта на съхраняването на българското архитектурно наследство. Професионализма си на изследовател, реставратор и творец тя демонстрира и при консервацията и реставрацията на ансамбъла от Бакаловата и Баятовата къща в Пловдив. С вещина и любов, с отношение към най-дребния детайл, тя запазва изяществото и естетиката на богатата двуетажна пловдивска къща, с нейните живописни еркери и пищна вътрешна украса от резбовани, полихромни дървени тавани и стенописи.
С подчертан респект към наследството се отнася архитект Долорес Попова, която в своята реконструкция, реставрация и адаптация за съвременно обитаване на Дом Гюрови в Созопол, съблюдава особеностите на черноморската къща, с типичната обшивка от цепени дъски върху каменните зидове на приземния етаж.
Архитект Атанас Каджебов, с реставрация на две жилищни сгради в Чокманово и Широка лъка, дава силни примери в същата посока. Той запазва динамичния силует на родопската къща, с два ката от едната и три ката от другата страна, чрез които не само се преодолява стръмния терен, но се дава израз и на българската представа за красота и разбирането за дома като хармонична част от природния контекст.
Това проличава и в реконструкцията на архитект Мария Чапкънова-Люнчева, която надстроява и разширява училището в Райково, Смолян, като следва мащаба и интерпретира архитектурата в духа на традицията. Обрамчените с дървени лайсни ъгли на двата етажа са само един от елементите, които вписват в автентичния родопски пейзаж обекта, социализиран като Център за обучение на кадри.
Оригинално илюстрират конверсия на наследството двата обекта на архитект Иван Тончев: Платинум бизнес център, София (публикация в престижното холандско списание за архитектура „А 10”) и МОЛ, Благоевград. Доказан автор с авангардни решения в областта на адаптирането на паметници на културата за съвременни функции, архитект Тончев превръща някогашните тютюневи складове в Благоевград в имплицитна част от архитектурната визия на един модерен МОЛ. Той запазва структурата на сградата, като вкарва съществуващия екстериор в новия интериор и използва реставрираните оригинални етажни дървени конструкции като атрактивни галерии към вътрешното атриумно пространство. Тази радикална смяна на ракурса към миналото придава на застиналия в своето време артефакт нов смисъл – не на експонат, а на пълнокръвен сегмент от съвременния начин на живеене. Драматургичният подход безспорно провокира зрителя към един нов прочит на архитектурната памет и нейните възможни употреби, в прагматичен и философски аспект.
Познатият с оригиналното си архитектурно мислене Иво Петров, автор на реконструкциите на Драматичния театър и Историческия музей в Плевен, един от авторите на Плевенската панорама, отново предлага интересен проект за реконструкция и разширение на едноетажна жилищна сграда, открояваща се с характерните за неостиловете, зидана рустика и корнизи. Архитектът запазва оригиналната фасада и я извежда по оригинален начин в новото разширение на обемите за офисна и търговска сграда, като степенува елегантно внушенията и не нарушава мащаба на цялото, постигайки атрактивно съвременно решение.
Варненските топоси в изложбата са офисната сграда Лендмарк на архитектите Инга Данчева и Даниел Вълканов, които възстановяват със съвременни материали фасадата на бившия френски колеж „Сен Андре” и Опера Билдинг, реконструкцията на някогашния хотел „Ню Йорк” на арх. Людмила Атанасова, представена чрез фотографията на Светлан Стефанов. „Варненски знаци” откриваме още в едноименните рисунки с молив на художника от Нови Искър Никола Митов–Кумарицата.
По-нататък фотографският колаж на Теодора Мечкарова документира реконструкция на дома на Иларион Драгостинов в Арбанаси. Жизнерадостните като шарена българска черга „Етно къщи” на Светлин Ненов пресъздават атмосферата на възрожденските архитектурни ансамбли и заедно с „Планински къщи” на Николай Русев, „Спомени от Гръцката махала” на Пламен Монев и „Приказно” на Ангел Иванов добавят свои живописни знаци към архитектурния прочит на миналото.
Специален акцент в третото издание на „Къщите” е поставен върху сакралната архитектура чрез проекта за реставрация на Българския метох в Истанбул, реновацията на православния храм „Св. Вмч. Димитрий” в Мъглиж, реконструкция на ранния православен храм „Св. Троица” в Кривня и храма „Свети Николай” в живописната творба „Емблематично” на Марина Русева.
Архитект Милен Маринов има творческия шанс да съхрани наследството, оставено от забележителния български майстор, Никола Фичев, реновирайки акуратно неговата църква „Св. Вмч. Димитрий” в Мъглиж.
При реконструкцията на православния храм „Св. Троица” в с. Кривня, архитект Огнян Каменов прилага метална покривна конструкция и възстановява оригиналните фасади, както и цялостния облик на силно разрушената сграда. Църквата, датирана като ранен възрожденски еднокорабен храм, е изградена изцяло от камък, с характерни кобилични дъги на фронтона, върху западната и източната фасада.
Участието на архитект Каменов е важно за проекта Къщите и заради поколенческото отношение в неговия род към съхраняване на архитектурното наследство. Той е автор на реконструкцията на Мъжката гимназия във Варна, която като Градска художествена галерия отдавна е една от важните културни територии на Варна, а реконструкцията на Дома на архитекта, възрожденска къща от 1850 г., както и редица други обекти са дело на неговия баща, известния от близкото минало, архитект Камен Горанов.
Колко голям е потенциалът на архитектурното наследство проличава по любопитен начин и в работата на архитект Георги Апостолов, който превръща западнала и неособено изявена като архитектура къща в Илинденци, в съвременен дом, носещ традициите на мястото. Дом за дъщерята. Още една история за архитектурата като дълбоко лично преживяване…
Приемственост съществува разбира се и в екипа на архитект Васил Китов, най-признатият български експерт в областта на реставрацията, удостоен наскоро с най-високите награди на САБ и на Министерството на културата за изключително професионалното възстановяване на българските светини в Одрин - православните храмове „Св. Георги” и „Св. св. Константин и Елена”. Тук архитект Китов, заедно с дъщеря си, архитект Боряна Китова, предлага проект за реконструкция на още едно свято място за православието - Българския метох в Истанбул, разположен в ансамбъл с известната Желязна църква. След задълбочени изследователски проучвания за състоянието на паметника, авторите развиват концепцията си за ревитализация – един истински образец за отношение към сакралната архитектура и духовната памет.
В заключение, екипът на Къщите се надява, че неговите тригодишни усилия за социално ангажиране на различни обществени слоеве в подкрепа на националната кампания на САБ Наследство в риск, си струваха. Защото само критическата позиция не е достатъчна. И опазването на архитектурното богатство не е занимание само за архитекти. Във всеки случай е знак за културата и самочувствието на нацията.
Оттук и надеждата, че символичното зачертаване с кръст на Изчезващите къщи в плаката на изложбата има своето реално основание в тенденцията към все по-внимателно вглеждане в архитектурното наследство през последните години в България. Ако това се окаже не епизодично явление, а константна величина на развитието, хубавите къщи наистина ще бъдат съхранени.
Визуалната емблема на изложбата, за която е използвана творбата на Виолета Тончева „Паметта на тялото”, синтезира това послание във фотографската перспектива от стария към новия Созопол, композирания в силуета на къщата градеж от извечните (също архитектурни) елементи - камъка и дървото и в поетичното завръщане към себе си на Борис Христов: „…ако не го намираш в своя дух,/ търси го в паметта на тялото”.
Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
07.10.2009 г. 10:35
Етикети:
Посетено:
1814
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/6/news/8567-kashtite-ili-opitat-na-edin-proekt