Аудитория на Нов български университет вече носи името на проф. Милчо Левиев

В знак на почит към големия български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист Милчо Левиев университетът наименова аудитория на негово име. Зала „Проф. Милчо Левиев“ е мястото, където ще се развива творчеството и възпитанието на бъдещите музиканти, носейки със себе си великолепното наследство на Маестрото. Аудиторията беше открита на официална церемония в присъствието на ръководството на НБУ, съпругата на проф. Милчо Левев – Вики Алмазиду, зам.–министърът на културата Амелия Гешева, музиканти и приятели на известния пианист.

„Според мен човек трябва да върши това, което мисли за най-добро. Тук започва и тук свършва моята философия. Истинското изкуство стига дори до необразования. Необразованият усеща, долавя чувството, без да има познания. Той казва: „Това ми харесва.“ Без да може да обясни защо. Не бих могъл да кажа какво е изкуство. Все едно да направя дефиниция на живота.“. С тези думи от интервю на Милчо Левиев ръководителят на департамент „Музика“ на НБУ проф. д-р Милена Шушулова откри церемонията.

„Днес е един специален празник за НБУ, защото по естествен път стигаме до нещо, с което увековечаваме приноса на Милчо Левиев в създаването на музика и обучението по музика при нас.“, отбеляза ректорът проф. Пламен Дойнов, д.н., и допълни: „Нека роялът на Милчо Левиев да бъде своеобразен ориентитр за всички нас как се създават и разширяват пространствата на свободата. Когато свободата като че ли ти е отказана и сякаш ти е отказана завинаги, ти имаш много малко варианти. Може би единственият ти вариант, за да запазиш достойнството си е да започнеш да създаваш такива малки острови на свобода. Това е големият пример на Милчо Левиев. Дори когато сме обградени от насилие, когато сме заплашени от посегателство върху свободата, непрекъснато да работим за нея, кой както може. А музикантите са благословени хора и затова го правят с музика. И ние ще бъдем с тях, ще го слушаме, и понякога ше си тананикаме“.

В аудитория „Проф. Милчо Левиев“ посетителите могат да видят едни от най-ценните книги, плочи и нотни записи на Маестрото, а студентите на НБУ вече имат възможността да свирят на любимия му роял.

"Наличието на това пиано е вътре в сърцето и душата на НБУ. А когато в сърцето и душата на един университет е Милчо Левиев, това означава, че университетът има по-големи шансове за движението си напред.“ сподели председателят на Настоятелсвото на НБУ проф. Веселин Методиев. „Университетите дават на хората, но и взимат от тях. Въпросът е дали и кой дава на университета, и когато дават Райна Кабаиванска и Милчо Левиев, университетът става друг.“

Спомени за Милчо Левиев сподели заместник-министърът на културата Амелия Гешева, която благодари на университета, че става пазител на паметта: „Това беше един човек със свое собствено мнение по всички въпроси. Човек, който не си позволяваше да живее по клише. Тя и музиката му е такава. Той казваше, че важна е импровизацията. Свободата може би е правото да си позволиш да импровизираш в моменти, в които обществото не позволява това. Благодаря за научените уроци, Вики Алмазиду. Благодаря на НБУ и на хората, ангажирани с каузата, роялът и архивът му да бъдат тук. Нашите корени са в нашата памет и в паметта за хората, които ни правят по-различни като нация и дух.“

Темата за свободата в различните ѝ форми продължи проф. Георги Фотев, Сенатор на НБУ.

 „Има връзка между неговата музика и свободата. Всеки може да бъде повлиян, защото няма как докато слушаш Милчо Левиев да не се освобождаваш. Това е невъзможно. Но това, което може да изрази музиката за свободата по никакъв друг начин не може да се направи.“

Съпругата на Милчо Левиев Вики Алмзиду благодари на университета за грижите, които се полагат за съхраняване на архива му.

„Той чувстваше НБУ като свой дом и неслучайно част от архива си донесе тук. Аз довърших това - всичко ценно е тук. Партитурите му, писани на ръка са тук, вече се дигатилизират. По света архивите на известните личности са в университети, защото и аз и Милчо варвяме, че това е паметта. Дори това: "Отивам в зала Милчо Левиев" е достатъчно, за да живее името на един творец. Много творци се забравят и това е тъжно. Паметта за хората на изкуството се запазва най-добре и най-правилно в университетската среда. тук аз мисля, че растат младите майстори, които идва след нас. Или както бях кръстила последния майсторски клас "Майстори след майсторите".

Експонираните в новата аудитория обекти са малка част от архива на Маестрото, дарен лично от него на Нов български университет през 2012 г. за фонд „Проф. Милчо Левиев“. В него могат да се открият огромен обем от документи, свързани с творческата дейност на проф. Левиев – ръкописи, чернови и принтирани копия на нотни записи, партитури и щимове на някои от авторските му композиции, портретни снимки след пристигането му в САЩ, множество печатни материали за Милчо Левиев, близо 900 грамофонни плочи, 400 аудиокасети с негови изпълнения, 80 компактдиска с негови албуми и записи и над 60 различни видове магнетофонни летни със студийни записи. Заедно с рояла на Милчо Левиев в новата аудитория са изложени едни от най-големите му награди, между които златната плоча за отличения с награда Grammy албум на Al Jerreau за аранжимента на пиесата “Blue Rondo a la Turk”, орден „Стара Планина“ и най-високото държавно отличие – наградата „Св.св. Кирил и Методий“ – I степен и други.

В знак на почита към Маестрото студентите от департамент „Музика“ Сияна Калоянова (певица), Илия Лазаров (пиано), Даниеле Феббо (контарабас) и курсистите от майсторския клас на Вики Алмазиду в НБУ Илина Стоянова и Елия Тодорова изпълниха произведения на Милчо Левиев.

"Не се страхувайте! Изкуството не е за страхливци, а за хора с позиция. За хора, които дръзват и умеят на сцената да разрушат правилата, да излязат от удобната си зона на комфорт и да свирят не това, което знаят, а да експериментират с това, което не знаят." Милчо Левиев

Събитието беше организирано от департамент „Музика“ на НБУ.