Проекти
Поредица от дискусии за потопеното под язовирите наследство започва в ИЕФЕМ – БАН
Екип етнолози и фолклористи са изследвали 23 язовира в страната
Поредица от дискусии за потопеното под язовирите наследство започва в ИЕФЕМ – БАН
На 15 ноември 2022 г., вторник, в 15 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН ще стартира поредица срещи-дискусии, в които ще бъдат представени резултатите от изследванията по проект „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Република България.
Първата лекция е посветена на язовирите по течението на р. Арда: Студен кладенец, Кърджали и Ивайловград и намиращия се в близост яз. Боровица. Под водите им изчезват над 20 села и махали, а днес край бреговете могат да се видят църкви и гробища, останки от джамии, работнически градчета. Екипът ще разкаже историята на тези села и хидросъоръженията, заради които те изчезват и ще се опита да отговори на важни въпроси като: къде и как се пази познанието за тези села? кои са хората, които се изселени, и къде са те днес? какво е останало под водата и в паметта? какво се случва със свещените места и храмовете на залетите села? Ще бъде повдигната малко и завесата за подготвяните изложба и научнопопулярно издание.
През последните 4 години учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките проучиха 23 язовира, при чийто строеж са разрушени, заличени, залети или засегнати над 60 селища в цяла България. Мащабното изследване обхваща етнографско и фолклористично изучаване на потопените селища, издирване на хиляди архивни документи, срещи и разговори с изселени и техни потомци, документиране на срещи на изселените, наземно и въздушно фотографиране на останките от залетите селища и паметници на културата, запис на съхранени в паметта на изселените местни фолклорни песни, ритуали, разкази. Сред изследваните хидросъоръжения и последствията от тяхното строителство са едни от най-крупните проекти на българската индустриализация, електрификация и модернизация: Искър, Копринка, Йовковци, Кърджали, Студен кладенец, Ивайловград, Доспат, Жребчево, Ал. Стамболийски, Огоста, Пчелина, Студена, Тича и др.
За проекта
Проектът „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“ се реализира в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката. Изследването стартира в края на 2018 г., ръководено е от гл.ас. д-р Лина Гергова, а екипът включва фолклористи, антрополози, музиколози, изкуствовед и географ от различни институти на БАН и от СУ „Св. Климент Охридски“.
Проектът се основава на интердисциплинарно изследване на разнопосочни социални, културни, демографски и икономически процеси, свързани с изграждането на язовири в България. Акцент е културно-историческото наследство на селищата и други обекти, потопени в чашата на някои язовири, и нематериалното културно наследство, конструирано, пренесено, трансферирано от изселените общности и техните потомци. Целта е да бъде изследван всестранно социокултурният ефект от строежа на язовири и други хидроложки съоръжения на мястото и в землищата на селища през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на територията на България от гледна точка на миналото (документи, традиционна култура, архиви и пр.) и настоящето (литературно, фолклорно, родово наследство и материално наследство по места) в условията на характерен тип миграция, урбанизация и модернизация.
Повече за проекта, екипа и резултатите: