Белият Ангел – паметник на Елеонора Българска

Преди години, очаквайки настъпването на новото столетие-хилядолетие, бяхме така ентусиазирани, с такова нетърпение брояхме дните, а оптимизма го дишахме направо с въздуха и едва ли някой си е представял, че с новия век, със старите неразрешими конфликти ще дойдат и нови. Природни, социални, национални, здравни, военни, икономически, религиозни...

Заобиколен от този апокалипсис и за зла участ не рядко и участващ в него, обикновеният човек все по често се чувства безпомощен, сам, изоставен на волята на съдбата и капризите на случайността.

Може би затова отдавна отхвърлените, осмени и забравени идеи за съпричастност, за взаимопомощ, за обикновена човечност, за саможертва в името на другите получават нов живот. 

Може би крачка в тази посока е новият проект на Спартак Дерменджиев „Белият Ангел“. На 12 септември във Фейсбук по време на едноименното събитие той представи виртуалния паметник на Царица Елеонора Българска.

Но коя е Царица Елеонора Българска? Ето думите, с които Дерменджиев представя не толкова своя проект, а личността на принцеса Елеонора фон Ройс превърнала се в коронования ангел на България и наричана „Белият ангел с червения кръст“: 

“Немска принцеса, родена в Полша, първа братовчедка на великата руска княгиня, образована в Швейцария под егидата на Червения кръст, участвала като доброволец - милосърдна сестра в редица военни конфликти, награждавана от императори за храброст и безкористност, през 1907 г принцеса Елеонора фон Ройс се омъжва за цар Фердинанд и става Елеонора Българска.

И като българска царица остава вярна на себе си. Отказва се от собствено лично щастие и посвещава живота си на популярните като контратежест в онези години идеали за запазване на човешкото достойнство, за защита живота и здравето на хората, за облекчаване и предотвратяване на страданията, без разлика на националност, раса, пол, религия, класа или политически възгледи.

- Създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна
- Спасява от събаряне Боянската църква, като осигурява терен за строеж на нова църква.
- По време на войните организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра
- Провежда здравни курсове за обучение на самарянки и милосърдни сестри, които се грижат за болните и ранените на бойното поле и зад военната линия.
- Основен дарител на създадения през1885 г. Български Червен кръст.
- Основателка на подпомагащото Червения кръст женско дружеството „Самарянка“.
- Единствената жена носител на Орден за храброст връчен ѝ след настоятелното искане на фронтоваците и техните командири. Въпреки нежеланието си, цар Фердинанд награждава царица Елеонора с Военен кръст „За храброст“ – ІV ст., Орденът е връчен пред войнишки строй, пред тези, за които тя се жертва и пред тези които я боготворят.
„Белият ангел с червения кръст“ така е наричана от фронтоваците, от обикновените хората, от българският народ.

Отдадена безрезервно на мисията да помага на хората, лишена от личен живот и човешко щастие, изцяло отрекла се от себе си в името на другите, следвайки девиза си „Вярност и постоянство“ Царица Елеонора се разболява тежко и след продължително боледуване на 12 септември 1917 г „Белият ангел“ угасва завинаги.

Душите на ранените, болните, страдащите, чието упование и последна надежда е била Царица Елеонора, сякаш продължават да мълвят „Белият ангел, Белият ангел“ ...

И днес, в това обезумяло време, подвластно на егоизма, алчността и омразата, довело до неизброими страдания, имаме нужда от „Белият ангел“.

Спартак Дерменджиев 12.09.2022 г

На адреса на събитието във Фейсбук имате възможност да се запознаете с идеята и проекта на Дерменджиев за паметник на тази изключителна жена Елеонора Българска. Царицата е изобразена като обикновена милосърдна сестра с характерната униформа на Червения кръст, но с царска корона на главата.

Милосърдната сестра – Царицата!

Бих искал и аз да завърша с думите на големия български поет Иван Вазов:

„Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“
Иван Вазов