Три творби от проектите на големия български скулптор Павел Койчев вече са част от колекцията на галерия УниАрт на НБУ

Три творби от арт проектите на големия български скулптор и художник Павел Койчев - торс на мъж, торс на жена и магарето от „Приносителят“, стават част от колекцията „Българска скулптора“ на галерия UniArt на Нов български университет.

Авторът на произведенията лично присъства при инсталирането на „Приносителят“. Творбата е изработена от месинг, а стъклената композиция, която се намира на гърба на магарето, е изработена по проект на автора от студентката на НБУ - Маргарита Маркова, която е завършила магистърска програма „Изкуството от стъкло в дизайна и архитектурата“ в класа на проф. д-р Константин Вълчев.

Скулптурата е първата творба от три нови попълнения в Колекция “Българска скулптура” на галерия УниАрт, закупени от ръководството на Нов български университет. Сред останалите автори, чиито произведения са част от колекциите на галерията, са Иван Кирков, Иван Ненов, Генко Генков, Димитър Казаков-Нерон, Валентин Старчев, Стефан Лютаков, Емил Попов.

Магарето на Павел Койчев символизира Христòвото магаре, с което Божият син влиза в Ерусалим и е вдъхновено както от Библията, така и от книгата на проф. Валери Стефанов „Изгубените магарета“. Макар че магарето, често пъти се свързва с негативни характеристики, то има дълга интелектуална и духовна история. В античността Платон свързва образа на магарето с доказателството, че боговете наистина съществуват, Херодот разказва чудна история как ревът на магаретата помогнал на персите да победят скитите. Ролан Барт свързва образа на магарето с честността и противопоставянето на цензурата, с любовното говорене, в което нещата, които искаме да кажем, могат да изглеждат глупави, но са верни. Образът на магарето е част от логото на Бременския университет, свързан с известната немска приказка за бременските музиканти.

От далечното минало до днес в световната история намират място много магарета – сред които магарето на Санчо Панса, магарето на Настрадин Ходжа, но и магарето на Шрек, и най-вече магарето Йори. Магарето оставя следа в редица притчи и поговорки като „Не оставяй магарето си в калта“ и прословутия магарешки инат, който обаче се обяснява с това, че магарето може умно да преценява ситуацията. Магарето е мислещо животно, според Ницше то носи на гърба си товара на ценностите и затова е и философското животно.

И в Нов български университет магарето има своя предистория – в изследванията на проф. Мони Алмалех „Библейските магарета“ и на доц. Ясен Захариев „Магарето на Минерва“, които сега се превръщат в прорицания спрямо новопристигналото произведение на Павел Койчев. Според двамата преподаватели магарето е равносилен символ на совата и на функционирането на идеята за светлината.

От галерия UniArt информират и за старо поверие, свързано с магарето на Нов български университет – „който потърка ухото на магаренцето, ще си вземе успешно изпита.“, без да уточняват кое от двете уши на животното. Инсталираната фигура на „Приносителят“ създава интересни асоциации – че на гърба може да се носи товар (ако се погледне в анфас), но могат да се носят и криле (ако се погледне в профил).