Паметник на Иван Милев (с потури или туника)

Музо яхни и възпей
ветроногите коне
от равната одриска шир...

С тези начални думи на 18 февруари скулпторът Спартак Дерменджиев посрещаше гостите на събитието „Паметник на Иван Милев“, организирано във фейсбук, както по повод 125-годишнината от рождението на големия български художник, така и по повод представянето на виртуалния му паметник пред публика.

Автор на проекта както се досещате е Спартак Дерменджиев, който от години се показва главно в онлайн прояви които нарича „виртуални паметници“. До сега с неговите виртуални проекти са свързани главно представители на българската интелигенция като Алеко Константинов, Яна Язова, Александър Балабанов, Райко Алексиев, Георги Марков, Кристо и Жан Клод, и сега Иван Милев, определен от критиката като основен представител на българският сецесион.

Още с встъпителните думи обаче авторът оспорва твърденията на официалната критика като заявява, че Иван Милев е представител не толкова на сецесиона колкото на символизма.

Ето думите, с които той защитава това твърдение: “Младият му неспокоен дух намира вдъхновение в легендите и митовете, в царството на фантазията, тъй характерно за символизма. Къде би го отвела фантазията и творческото му въображение може само да гадаем. И да съжаляваме, че неговият талант не е бил съвременник на последвалите през годините разкрития за древните тракийски държави, за славните владетели, техните градове, бит и култура, чийто потомък е самият Иван Милев. Мистичен, загадъчен и необясним.“

И авторът предлага „да отпуснем юздите на ветроногите тракийски коне“, за да ни отведе на безименен хълм, където да посрещнем изгрева заедно с младеж, облечен в туника и венец от дъбови клонки на главата, разтворил и протегнал ръце в пространството.

Явно авторът е изпитвал известни опасения как и дали във фигурата на този младеж ще разпознаем Иван Милев, защото пояснява: „Да, това е виртуалният паметник на Иван Милев и вероятно въпреки усилията ми да създам още с текста към събитието подходящия мизансцен за да го приемете като творческа щафета, предполагам повечето от вас ще са изненадани.“

Че сме изненадани е ясно, но има и открито неодобрение. Някои специалисти твърдят, че самият Иван Милев се е портретирал като гъдулар, овчар, орач, дори змей и задължително е във фолклорно облекло - потури и беневреци и наметнат с приказна мантия. От което следва, че за да бъде паметника правдив, и да бъде разпознат, най добре е да изобразява един от тези автопортретни персонажи.

Такива категорични автопортрети не бяха показани и колкото и убедителни да бяха твърденията, че самият Иван Милев се е асоциирал с персонажите, които е рисувал, ще трябва засега да приемем това твърдение на доверие.

Какъв ще бъде паметникът на Иван Милев дори и древните тракийски гадатели не биха могли да предскажат.

Ние не знаем дали наистина самият Иван Милев се е „асоциирал с фолклорно облекло“. Но знаем в какъв образ бихме го разпознали и бихме искали да го видим. А може би и това не знаем?

С потури или с туника?! Това е въпросът...