Паметник на Божествения Ден

Вече е традиция наближат ли Коледните празници скулпторът Спартак Дерменджиев да открива паметник. В края на 2019 г. присъствахме на откриването на „Паметникът на Дъгата“. А тази Коледа в края на 2020 г. скулпторът ни изненада с поредица от проекти, обединени под заглавието „Паметник на Божествения Ден“. Но какво е за Спартак Дерменджиев „Божествен ден“? Ето думите с които презентира своето събитие:

 „Божественият Ден“ може да е всеки един ден, на всяко едно място.

Съзнаваш, че времето лети и пропускаш да се наслаждаваш на мига.

Искаш времето да спре. И се питаш: „Къде бях до сега…“

Душата се отваря за красотата. Сърцето прелива от Любов.

Денят, в който спираш, поглеждаш небето и казваш: „Боже, какъв ден. Какъв Божествен ден.“

Живей го! Живей Божествения Ден!“

А какво представлява самият паметник? Две женски ръце оформящи силуета на сърце и издигащи се високо над различни места в България. Така авторът си представя Божествения ден. Видяхме паметника близо до София в Лозенската планина и по-далече в Рила и Стара планина, отразен в огледалната повърхност на планински езера,  дори и на Географския център на България (високопланинската поляна Узана)

Дали авторът е религиозен и това сърце илюстрира думите, че „Бог е Любов“ или просто е влюбен - това не разбрахме от думите, които съпътстваха представянето на паметника:

„Исках този паметник да бъде свързан с природата, да бъде част от природата, сякаш създаден от природата, тъй както и ние сме, дори и  да го забравяме.“

„Дори и да забравяме, че сме деца на природата и да я рушим, но учудващо все още има безброй прекрасни места в България, които биха били достойно място за „Паметникът на Божествения Ден“.

„Търсейки подходящо - „гостоприемно“ място за паметника успях лично да посетя някои прекрасни места в Стара планина, в Рила, Лозенската планина и др. И съм затруднен в избора на не кое е най-подходящото място за този паметник, а има ли въобще място в България, където този паметник не би стоял добре?“

„Приемам това събитие за начало. Няма да предложа завършен, окончателен проект с точно посочено място, окончателно композиционно решение, размери, спецификация, екологична оценка, техническа експертиза и т.н., но в замяна на това ще може да посетите известни места и да ги видите по нов начин, на фона на паметника на Божествения Ден…“

Едва ли годината, която отмина, 2020-та - Ковид годината с многото притеснения и неизвестни е най-подходящото време за откриване на Паметник на Божествения Ден. Това е преобладаващото, но премълчаното отношение към този неочакван и сякаш ненавременен проект. А може би е такъв самият Спартак Дерменджиев, неочакван и ненавременен!

Или това е ролята на твореца? Защото имаше и хора които го съпреживяха. Ето част от отзивите:

Паметникът ще придаде сакралност на мястото... Удивително е!

Величествено прекрасен! Въодушевява ме!

Големите сърца на любящите хора!

Прекрасно ситуиран!

Прекрасна идея! Дано види бял свят!

Изумително!

Изгревът на новия ден!

Страхотна идея от теб, както винаги…, все едно човекът излиза от хълма… Даваш си сърцето на Господа…

Тези ръце сякаш са в конфликт, воюват една срещу друга и същевременно изграждат любов.

Протегнати ръце, на Майката Земя....!

Божиите ръце!

Дали тази идея, тези две ръце, оформящи силуета на сърце, са бъдещият паметник на Божествения ден? Едва ли, но бъдещето ще покаже.

Засега е ясно едно и ни го показа Спартак Дерменджиев: Изкуството от Ковид не се влияе! Изкуството от Ковид не се бои…