Проекти

Музей „Иван Т. Балабанов” ще бъде открит в неделя

Новата експозиция заема две халета от бившата книжно-мукавена фабрика в с. Бараково

Музей „Иван Т. Балабанов” ще бъде открит в неделя
Методи Панайотов

Музей „Иван Т. Балабанов” ще бъде открит в неделя в двора на бившата книжно-мукавена фабрика, известна като Балабановата фабрика, в кочериновското село Бараково. Фабриката е популярна в историята и като Кочериновата фабрика, в която е работил като огняр големият поет Никола Вапцаров. За откриването на музея са поканени посланици от 14 държави и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Ще присъства и дъщерята на последния собственик на фабриката Иван Балабанов – Бистра Балабанова.

Музеят заема 2 халета на фабриката, построени след пожара през 1943 г., каза Методи Панайотов, основен двигател на събитието. Идеята в халетата да бъде открит музей е на Бистра Балабанова и те са изцяло ремонтирани и преустроени за нуждите на музейната сбирка. Музеен кът, посветен на славната история на фабриката, открита в далечната 1903 г. вече имаше в Бараково. Той бе открит на 14 юни 2009 г. в дома на Методи Панайотов и на неговия брат и майка, които са работили навремето във фабриката. Сега многобройните предмети, вещи, снимки и архивни документи ще бъдат пренесени и изложени в новия, по-просторен музей, допълни г-н Панайотов.

Освен двете халета, ще бъде открит и кът на Рилската теснолинейка,която е била построена за нуждите на фабриката през 1920 г. Тя е били с дължина 40 км., тръгвала е от Рилския манастир и е стигала до Бараково, като отначало е превозвала дървен материал, а после и пътници. Закрита е през 1960 г. Теснолинейката се е движела с 10 км/ч и е имала представителен царски вагон.

Сега в къта на железницата ще бъде експонирана композиция от 8 вагона и 1 локомотив, наподобяващи някогашната Рилска железница. Вагоните и локомотива са дадени на съхранение от БДЖ на Методи Панайтов и той дълги години ги пазеше в собствения си имот. Идеята на създателя на музея е да възобнови част от атмосферата на известната в миналото Рилска железница. Това е стара мечта на Методи Панайотов, която той споделя и в документалния филм ”Сантиментална история" на режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов, чиято премиера мина на тазгодишния „София филм фест”. Във филма Методи Панайотов разказва за своите каузи - със собствени средства да създаде първия частен музей, посветен на книжната фабрика в Бараково. Да спаси землището на Бараково от превръщането му в огромно бунище; да спаси коритото на Рилска река от бетониране; да работи за възстановяването, поне на част, от легендарната Рилска железница; да пише краеведски книги... Повечето от тези каузи днес вече са изпълнени, но има и още, като най-голямата е спасяването на паметта.

Заедно с музея, в неделя ще бъде открит и паметник на фабриканта Иван Балабанов. Монументът се намира в едно от халетата и е висок 2,10 м, дело на скулптора Цветослав Христов. Освен това ще бъде сложена и паметна плоча, на която са изписани имената на 500 чужди граждани работили във фабриката. За чужденците, които са работили във фабриката, Методи Панайотов неотдавна издаде документална книга „Фабриката и чужденците”, богато илюстрирана със снимки и архивни документи, спасени при ликвидирането на фабриката. Това е втората книга на автора, посветена на фабриката. Първата се казваше „Ние, децата на Балабановата фабрика”.


История на Балабановата фабрика

Двамата братя Тодор и Коста Балабанови построяват в далечната 1902-1903 г. дъскорезна фабрика на брега на Рилската река до с. Бараково.

Те печелят търга за концесия на горите на Рилския манастир за период от 20 години. През 1894 г. българското правителство гласува закон за поощряване на индустриализацията в България и идеята е да не се закупува дървен материал от съседните страни Румъния и Сърбия.

На 1 януари 1929 г. се пуска в експлоатация мукавена фабрика за производство на мукава. Първите ръководители са Йохан Кох и Роберт Лехталер. По-късно, само след няколко години, на 6 май 1937 г., се открива книжна фабрика за производство на различни видове хартии и картони по немски образци: мителфайн, супериор, щрайхмус, натронова, вестникарска, канцеларска и други видове.

Собствениците построяват жилища за своите работници и служители, които са им били предоставени за живеене безплатно. Осветлението и отоплението също било безплатни, за сметка на фабриката. През 1928 г. се построява детска градина за децата на работниците от фабриката, която също е безплатна. Построява се още и болница с родилно отделение, със зъболекарски кабинет и всички тези услуги са също безплатни за работниците и техните семейства. За нуждите на работниците се обработват градини – зеленчукови и овощни, има работнически стол към фабриката срещу минимално заплащане, също така има фурна за хляб, която произвежда по 850 хляба на денонощие. Има краварник с 16 броя крави, птичарник с 650 птици, свинарник с 90 прасета. Всичко това се използва от работниците, като млякото за децата е безплатно.

След революцията в Русия от 1917 г. във фабриката пристигат руски емигранти, като техните имена и оригинални подписи са съхранени в счетоводните книги, които музеят притежава. Много от тези хора са с различни професии. Между тях има астроном, корабни инженери, летци, учители, счетоводители. Също така има много музиканти като Матей Калудов, който е завършил Петербургската консерватория и е първият диригент на симфоничния оркестър на фабриката, който наброява 30 души в самото начало. Инструментите са закупени от собственика Иван Балабанов. Началото си този оркестър води от 1921-1922 г. По-късно през 1928 г. се създава и духов оркестър като част от тези инструменти са съхранени в музея – 3 цигулки и 19 от духовите инструменти. Любопитно е, че по време на Втората световна война във фабриката са намерили работа евреи. Общо 500 чужденци от 14 националности са работили от 1927 до 1944 г. За тях Методи Панайотов разказва в книгата си „Фабриката и чужденците”. Общо във фабриката са били заети постоянно около 1000 души, а със сезонните работници те ставали около 2 хиляди.

По време на социализма във фабриката е работил още един известен поет - Биньо Иванов. Пак с помощта на радетеля за българщина Методи Панайотов и неговия брат, бяха събрани и издадени в отделна книга портрет за Биньо Иванов. В музея в техния дом също имаше кът, посветен на поета.

За съжаление в периода 2003-2006 г. фабриката е била ликвидирана. Семейство Панайотови спасяват от унищожение част от предметите и документите на фабриката и това дава идея на двамата братя Иван и Методи от Бараково да направят музей, който да посветят на фабриката и на индустриалеца Иван Балабанов (син на Тодор Балабанов), който я управлява от 1912 г. до 1946 г.

 

 

Автор: Мариана Първанова
23.06.2017 г. 11:12
Посетено: 2167
Етикети: музей, Бараково, Балабановата фабрика, Иван Т. Балабанов, Методи Панайотов
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/6/news/26000-muzey-ivan-t-balabanov-shte-bade-otkrit-v-nedelya