"Киноюбилей" - в памет на Алексей Балабанов

Кинолектория и прожекция на филма "Жмичка"

◊ СЪБИТИЕТО

В рамките на рубриката "Киноюбилей", на 15 юни от 10.00, в отдел "Изкуство" при Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна, модулът "Съвременно руско кино" ще бъде посветен на режисьора Алексей Балабанов (25.02.1959 - 18.05.2013). Зрителите ще имат възможност да видят черната кинокомедия "Жмичка".

Алексей Балабанов предричаше своята смърт, макар че в едно интервю по повод на "Я тоже хочу" (последната му кинотворба от 2012), бе казал, че лекарите с възхищение посрещали неговия силен сибирски дух и упоритост. Ракът във всичките му състояния и форми не прощава, независимо от волята и ината. Балабанов чувстваше жизнения си финал, изсмя му се в киномонолог и умря. С достойнство. Никога няма да забравя онзи апел към колегите му: "Хайде, приятели, да снимаме талантливо!" Критиката и публиката никога пък не е оставала равнодушна след филм на Балабанов. Когато излезе "Товар 200" - 2007, филмът бе изтеглен от мрежата на някои киносалони, защото без особени ефекти, но пък по изключително брутален начин демонстрира своеобразната некрофилия и деградация на руското общество от края на 90-те. Филмовият му товар се свлече като бухалка върху съзнанието, последван от "Огнярът" през 2011 и се превърна в предсказание за днешния ден - лишен от смисъл, духовен ориентир и бъдеще. Единственото, което може да промени битието са извънземните или поне една камбанария в радиационна зона, така както се случи в наградения с отличието на журналистите от фестивала във Венеция "Я тоже хочу".

Балабанов щеше да снима проект с Емир Кустурица, посветен на младостта на Сталин. Представям си, че това щеше да бъде най-колоритната и наситена с аналитичен цинизъм филмова интерпретация, защото режисьорът притежаваше във висша степен изострено чувство за историчност и съвременност.

◊ ПОВЕЧЕ ЗА РЕЖИСЬОРА

Алексей Балабанов е роден на 25 февруари 1959 г. в Свердловск. Завършва първо Горкиевския педагогически институт и по образование е преводач. През 1990 завършва кинорежисура, става асистент-режисьор в Свердловската киностудия. Бил се е в Афганистан и призракът на Афганистан обитава лентите му. Киното на Балабанов не е за всеки, но и времето ни не е за мечти. Сред 20-те филмови заглавия са хитовете: "Брат" - 1997 и "Брат - 2" - 2000, където Сергей Бодров-младши с присъствието си обобщи разбитите идеали за традиция, род, приемственост и богатство на руската душа. Черният хумор от "Жмичка", дописа нечии определения, че Балабанов е руският Тарантино. Всъщност Балабанов е уникален заради умението да разкрие човешките инстинкти и уродливостта им в еротичната им зависимост от властта и фикс идеята за социално доминиране. Когато засне през 1998 "За изродите и хората", Балабанов разкри тайната на чувството да си свидетел в създаването на порнографията като изображение. Действието се развиваше в началото на миналия век, когато киното прохождаше и именно в първите стъпки на движещите се картинки Балабанов сякаш прозря кое ни подтиква към този тип визуална индустрия (порнографията). Напълно нормалните герои от филма назоваваха живи сиамски близнаци "изроди", докато изродите пееха и свиреха на акордеон за отбрана публика. "За изродите и хората" и присъствието му на международни форуми създаде медийния блясък на Балабанов като "скандален автор", от който Балабанов бягаше. Кан, Берлинале и Венеция са длъжници на Балабанов, филмите му, макар и селекционирани за престижните форуми, винаги са били встрани от вкуса на журито. В "Жмичка" 2005 и в мелодрамата "Мен не ме боли" 2006, Балабанов режисираше Никита Михалков. Михалков и неговите абсурдни персонажи на мутри "проговориха" максимално истински за интелектуалния капацитет на пост социалистическата мафия. Балабанов интерпретираше чрез киноезика си литературата на Кафка, Булгаков, изследваше отношенията в екстремни обстоятелства - якутска колония от прокажени в "Река". В киното на Балабанов направиха своите важни роли: Сергей Маковецкий, Дмитрий Дюжев, Рената Литвинова, Виктор Сухоруков, Дария Лесникова, Алексей Панин, Михаил Скрябин, Юрий Матвеев, музикантите Олег Гаркуша, Гарик Сукачов, Алексей Полуян, Агния Кузнецова, Инга Оболдина-Стрелкова и др.

В "Жмичка" насилието е фонът-условие за зрелищност. Насилието е превърнато в изразително средство, но чрез него се обяснява "мисловността" на организираната престъпност. В основата й стоят инстинктът за самосъхранение и удовлетворението на обичайните физиологични нужди. Всички представители на престъпността в "Жмичка" излъчват специфична лицева "изкривеност". Балабанов е подбрал популярни актьори и ги е режисирал така, че от тях да струи тотална тъпота. Получил се е точен анализ за появата на началните капитали през 90-те в Русия. Днес бившите мутри са депутати в "Държавната дума", ситуацията е досущ като в България, с единствената разлика, че кино от висотата на Балабанов едва ли ще видим по родните режисьорски експликации. Във филма участват: Никита Михалков, Дмитрий Дюжев, Гарик Сукачов, Сергей Маковецки, Виктор Сухоруков, Алексей Панин и др. "Жмичка" е носител на наградата за най-добра мъжка роля от фестивала "Кинотавър" 2005 (Сочи) за изпълнението на Дмитирий Дюжев.

"Киноюбилей" се осъществява с медийната подкрепа на Formalno. Модератор на събитието и водещ кинолекториите е Елица Матеева.

Автор:

РБ „Пенчо Славейков” Варна

Публикация:

11.06.2013 г. 13:24

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Съвременно руско кино Елица Матеева филми кино лекции Варна РБ Пенчо Славейков Киноюбилей

Жмичка

Алексей Балабанов

Посетено:

1677

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/6/news/17208-kinoyubiley-v-pamet-na-aleksey-balabanov