Проекти

"Киноюбилей" с един от шедьоврите на Вим Вендерс

20 години от създаването на "Толкова близо, толкова далеч"

"Киноюбилей" с един от шедьоврите на Вим Вендерс


◊ СЪБИТИЕТО

"Киноюбилей" с един от шедьоврите на Вим Вендерс

20 години от създаването на "Толкова близо, толкова далеч" на режисьора Вим Вендерс е поводът за среща с почитателите на авторското кино в поредната кинолектория на изданието "Киноюбилей".

Събитието отново ще се състои в гостоприемното пространство на отдел "Изкуство" - Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна, на 18 май, този път в различен час от обичайния, а именно в 14.00 ч. "Киноюбилей" е рубрика, стартирала по инициатива на театралния критик
Елица Матеева и сайта за култура и изкуство Formalno.
 

◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФИЛМА И РЕЖИСЬОРА
 
"Толкова близо, толкова далеч" (1993) проследява живота на познатите персонажи от първия филм на Вендерс, посветен на ангелите и хората "Криле на желанието" (1987). Тук, освен познатите герои, актьорът Питър Фолк, ангелите Дамиел (вече в тялото на човек) и Касиел, също преобразил се като човек, публиката ще се запознае с нови ангели и ангели-хора: Рафаела (Настася Кински), Уилям Дефо, рок-легендата Лу Рийд и още много чудаци, населяващи обединен Берлин. Между Изтока и Запада вместо желязна стена се вдигат други стени, разделящи хората. Коя е причината хората да се отчуждават от Бог, да не разпознават ангелския шепот и любовта, може би част от отговорите ни подсказва и заглавието на филма.

"Героите на моя разказ са ангели. Да, ангели. И защо не? Хората са свикнали да гледат в киното толкова много чудовища. Така че защо да не им покажем обратното - същества, които вършат добро - пише за "Криле на желанието" немският режисьор Вим Вендерс. Той е роден в Дюселдорф през 1945 г. Активната работа на Вим Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и автор на текстове го превръща във водеща фигура на независимото кино. След гимназията първо записва медицина, а след това - философия. През 1965 г. напуска университета и решава да стане художник. Първоначално работи като критик. Пише за ежедневника "Зюддойче цайтунг" и за списания, вкл. за "Шпигел".

Вендерс дебютира в игралното кино през 1972 г. със "Страхът на вратаря от дузпата", заснет по едноименната книга на Петер Хандке - един от най-популярните немски драматурзи и сценаристи. През 1971 г., заедно с още 14 германски режисьори, създава продуцентското и дистрибуторско сдружение "Filmverlag der Autoren". Тази компания става ядро на новото немско кино и продуцира първите филми на Вендерс, сред които са "Алената буква" и "Алис в градовете".

През 1977 г. той завършва "Американският приятел" (прожектиран в България като "Правило без изключение") - филм, получил международно признание и забелязан от Франсис Форд Копола. Той го кани в САЩ и през 1978 г. Вендерс заминава зад Океана, за да заснеме "Хамет".

В кратките прекъсвания между снимките режисьорът успява да създаде "Филмът на Ник - Светлина над водата" (заедно със своя приятел, режисьорът Никълъс Рей) и "Състоянието на нещата", който му донася "Златен лъв" от фестивала във Венеция през 1982 - първата от множество престижни международни награди. През същата година Вендерс работи по сценарий със Сам Шепард и така през 1983 г. е създаден филмът "Париж, щата Тексас", който прави световна сензация, печели "Златна палма" на фестивала в Кан, а режисьорът му се превръща в едно от култовите имена на киното от 80-те.

Следва един от най-забележителните филми в историята на киното - "Криле на желанието", донесъл му наградата за най-добър режисьор в Кан през 1987 г. Сценарият отново е дело на познатия тандем Вендерс-Хандке. Следващи заглавия на Вендерс са фантастичният "До края на света", "Токио Га" - за любимия му японски режисьор Ясуджиро Одзу, и още един документален филм ("Записки за градове и дрехи"), също за японец - модния дизайнер Йоджи Ямамото.

През 1993-та създава продължение на "Криле на желанието" - "Толкова далеч, толкова близо" ('Faraway, So Close'), а през 1995 г. - "Отвъд облаците", който заснема съвместно с Микеланджело Антониони. Следват "Краят на насилието", отличеният с много награди документален "Буена Виста Сошъл Клуб" и "Хотел за един милион долара", награден през 2000-та в Берлин със "Сребърна мечка". Вендерс вдъхновява и участва в проекта "С десет минути по-стар" (Ten Minutes Older) съвместно с режисьорите Джим Джармуш, Спайк Лий, Чен Кайге, Вернер Херцог, Аки Каурисмаки, Бернардо Бертолучи, Майк Фигис, Иржи Менцел, Жан-Люк Годар, Ищван Сабо и др. "Не ме търси" събира отново Вим Вендерс и Сам Шепърд. 20 години след култовия "Париж, щата Тексас" златният тандем напомня отново печелившата си формула - силна драматургия, талантлива режисура и безкомпромисна актьорска игра. Следващите филмови проекти на Вендерс са "Снимки в Палермо" от 2007 и "Пина" от 2011.

 
"Изборът ми върху "Толкова близо, толкова далеч" не е случаен, струва ми се, че след Възкресението и последните парламентарни избори е време за вътрешна хармония. И като че ли съвсем на място за ситуацията е мисълта на един от епизодиците във филма, Михаил Горбачов (историческа фигура за периода преди прехода), който казва в началото на филма, че хората са забравили за единението, независимо от тяхната професия, етнос, политически пристрастия и т.н. Познавачите на творчеството на Вим Вендерс може би ще отчетат, че за разлика от "Криле на желанието", където ставаше дума за падането на стената, "Толкова близо, толкова далеч" не е така философски настроен в посланията си. Имат право. Но изборът ми е повлиян от екшъна и иронията, в тази история. За някои това ще бъде едно приключение с елементи на кримка, за други фентъзи, а за трети опит да се съберат парчетата живот. Харесва ми това, че Вендерс е верен на себе си, на прецизната си работа, на преливането на цветовете. Освен любимите ми актьори Питър Фолк, Бруно Ганц, Солвейг Домартен от "Криле на желанието" ще видим и нови изпълнители. Има и гангстери, тогавашните представители на съвременната пост-социалистическа мафия, което прави филмът още по-актуален и предчувстващ времената, в които живеем. Защо Касиел от ангел се превръща в човек, какво се случва с неговия приятел Дамиел (вече човек със семейство и наследници)? Кой е Тони Бейкър и каква е неговата фамилна тайна? Заслужава си да се види този филм, заради Берлин, поетичната камера, атмосферата, естетиката и наградите: Кан ’93 – Голямата награда на журито, Баварска филмова награда ’93 за режисура, Германска филмова награда ’94 за операторско майсторство." - казва модераторът на събитието Елица Матеева.

"Толкова е изтощително да обичаш хора, които бягат далеч от нас - ангелите."
(из "Толкова близо, толкова далеч").



Автор: РБ „Пенчо Славейков” Варна
13.05.2013 г. 15:52
Посетено: 1101
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/6/news/16990-kinoyubiley-s-edin-ot-shedyovrite-na-vim-venders