Проекти

Пешеходната зона на Варна – историческа традиция и модерна визия за европейската столица на културата 2019

Проект на екип с ръководител проф. арх. д.а.н. Иван Никифоров

Пешеходната зона на Варна – историческа традиция и модерна визия за европейската столица на културата 2019


В приключилия наскоро национален конкурс за реконструкция, модернизация и естетизация на главните пешеходни и обществени зони на Варна, обявен от Община Варна, особено се откроява разработеният от голям творчески екип на ВСУ „Черноризец Храбър” проект, под ръководството на проф. арх. Иван Никифоров д.а.н. Признат авторитет в областта на градоустройството, той е автор на многобройни научни изследвания по темата, както и на успешно реализираните пешеходни зони в Пазарджик, Видин, Лом, Силистра, Своге, Тетевен и други градове, ръководител е и на приетия окончателен ОУП Варна.

Основното достойнство в проекта за реконструкция, модернизация и естетизация на пешеходната зона на Варна, предлаган от екипа на проф. Никифоров, се състои в съчетанието между завидния професионален опит и мащабния размах на един утвърден автор с модерното мислене на различни поколения негови възпитаници - преподаватели и студенти. В екипа работят доц. д-р арх. Станчо Веков, арх. Ваня Караджова, арх. Христо Топчиев, ландшафт арх. Нина Ангелова, с консултанти проф. д-р арх. Росица Никифорова, доц. д-р арх. Красимира Вачева и художникът Тодор Игнатов.

Цялостното архитектурно-пространствено решение запазва традиционното развитие на главните градски пространства от Катедралата през пл. ”Независимост” и бул. „Княз Борис I” до Морската градина, а богатото културно историческо наследство на Варна става водеща тема на концепцията. Нейните по-важни акценти са:

1) Превръщане на линейната пешеходна зона в пространствена, посредством директни трасета до нейните исторически забележителности, Морската градина и морския бряг;

2) Използване на водата за пространствени вертикални ориентири, които подчертават морския дух на града  - фонтан “Нептун” на кръстовището между бул. „Княз Борис I” и ул. “Воден“, фонтан “Морски звуци“ на кръстовището между бул. „Княз Борис I” и бул. „Сливница” и други;

3) Съвременно интерпретиране на принципа на отводняване на дъждовните води по оста на уличните пространства, познат от възрожденската улица, като композиционен гръбнак на пешеходната зона;

4) Постигане на човешки мащаб чрез отразяване на сецесионовите архитектурни фасади на сградите върху декора на уличната настилка;

5) Използване на нескъпи, но трайни и съобразени с атмосферните и климатични особености на региона, естествени и изкуствени материали.

Комбинацията от сиви, награпени мраморни плочи (против хлъзгане), сиви сиенитни и червени павета от твърд пясъчник, заедно с бетоновите плочи и павета в натурална гама, правят настилките едновременно декоративни и практични. Колористичен акцент внася маркирането с различен цвят плочи на античните крепостни стени под бул. „Княз Борис I”.

Варна е град на сецесиона, а едни от най-характерните сгради в този стил, са разположени именно на бул. „Княз Борис I”. Ето защо в проекта се търси огледално отражение на архитектурните фасади върху новата колоритна улична настилка. Принципът е заложен при оформяне на пространството около църквата „Св. Николай” и при кръстовищата с напречните улици и декоративните фонтани.

Помислено е за комфорта на пешеходеца, постигнат с обзавеждане на зоната с удобен и оригинален градски дизайн - места и пейки за сядане, търговски павилиони, рекламни колони, кошчета за смет и др. Изкуственото (електрическо) осветление е другият фактор, който ще подчертае атрактивността на обновеното градско пространство. Специални светлинни решения - функционални, декоративни, рекламни и художествени, създават специфичния климат на зоната.

Запазват се дървесните видове и се реконструират съществуващите зелени площи и градини, тематично обособени в „Музикална градина” - Music Garden (кръстовището между бул. „Княз Борис I” и  бул. „Сливница”), „Скулптурна градина” – Sculpture Garden (кръстовището между бул. „Княз Борис I” и ул. „Шипка”). „Археологическа градина” - Archeological Garden ще се нарича откритият лапидариум за експониране на антични останки от древния Одесос, разкрити в незастроената до днес територия около подлеза „Шипка”, придобила печална известност като Дупката.

Идеята е този очевиден дефект да се превърне в ефект. От една страна се подхожда рационално, като се използват изградените основи по предишния проект за търговска сграда, от друга страна се обособява една съвсем нова, привлекателна, отразяваща спецификата на Варна територия за социална комуникация и култура. Проектът предвижда създаване на открит обществен форум - многофункционално градско пространство с амфитеатър за различни артистични прояви, шоу спектакли и други културни и публични събития. Възможностите за рекреация и развлечение в един съвременен екстериор с вписани в дизайна на средата археологически артефакти, част от които могат да се възприемат от нивото на булеварда през остъклени люкове, наличието на голям мултимедиен екран, както и на ескалатори и остъклени асансьори между двете нива на форума, със сигурност ще създадат онзи атрактивен притегателен фокус, от който центърът на Варна отдавна се нуждае.

Реставрираните и консервирани антични останки в тази „Археологическа градина” ще бъдат защитени с изключително оригинално покритие - сложна пластична повърхнина, изградена на принципа на супермодерния параметричен дизайн. Покритието, въздействащо като оригинална скулптурна конфигурация, се възприема от всички посоки на пешеходната зона. В иновативната архитектура - освен модерната визия, са интегрирани фотоволтаични батерии, осигуряващи необходимата за комплекса, електрическа енергия.

Помислено е, разбира се, за пешеходни рампи и достъп за хора с двигателни проблеми. Улеснен е и достъпът на автомобили, за които са предвидени два големи подземни паркинга - единият в пространството между пешеходните подлези при Катедралата, а другият в отсечката на булевард „ Княз Борис I“, между ул. „27 юли” и бул. „Сливница”. Достъпната среда е застъпена както с доразвиване на съществуващата велосипедна алейна мрежа, така също и в някои иновативни решения. Това са автоматични подземни гаражи, които пестят време и ценна градска територия. Актуалната практика за създаване на обществени зони от типа „споделено пространство” (Shared Space), приложена с безспорен успех в редица градове на Холандия, Великобритания, Германия и други страни, премахва сегрегацията спрямо хората с увреждания и стимулира взаимната социална отговорност за безопасността на всички ползватели.

Проектът за реконструкция, модернизация и естетизация на главните пешеходни пространства на Варна, разработен от екипа на проф. Никифоров, е обвързан с тематични културни маршрути, като “Древногръцки и древноримски Одесос”, “Средновековно наследство”, “Възраждане” и други, откроявайки по възможно най-добрия начин огромния културен потенциал на града. Представянето на Варна със съвременните средства на архитектурата и дизайна като привлекателна дестинация с богато историческо наследство, като космополитен туристически и фестивален център, несъмнено ще повиши самочувствието на варненци и ще увеличи позициите на града в състезанието за Европейска столица на културата през 2019 година.

Не без значение е фактът, че единствен от всички участвали в конкурса, проектът на екипа на проф. Никифоров е разработен в детайли. Нивото на проектната му готовност отговаря напълно на изискванията за финансиране по европейски проекти и би увеличило шансовете на Община Варна, да реализира една съвременна визия за пешеходната зона на града, съгласно Европейската програма за интегрирано развитие на регионите.

 

Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
27.10.2012 г. 14:34
Етикети:
арх. Станчо ВековпроектархитектураВарна
Тодор Игнатов
арх. Красимира Вачева
арх. Росица Никифорова
арх. Нина Ангелова
арх. Христо Топчиев
арх. Ваня Караджова
проф. арх. Иван Никифоров
градоустройство
пешеходна зона
Посетено:
2113
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/6/news/15640-peshehodnata-zona-na-varna-istoricheska-traditsiya-i-moderna-viziya-za-evropeyskata-stolitsa-na-kulturata-2019