Научни форуми

Международна конференция в Русе: "Демокрацията като фасада? България 20 години след промяната"

Интелектуалци от България и Германия обсъждат демократичния дефект на прехода

◊ СЪБИТИЕТО

В събота и неделя, 24 и 25 октомври 2009, Международно дружество „Елиас Канети” е домакин на Международна конференция, под обединяващото мото “Демокрацията като фасада? България 20 години след промяната”.

Форумът е част от инициативите, посветени на 20-годишнината на прехода, и се открива в събота (24.10.), в 16 ч. в зала „Култура” на ул. ”Цариброд” 3.

За участие са поканени немски и български интелектуалци: Проф.Д-р. Щефан Апелиус, Александър Андреев (Дойче Веле), Харалд Грьолер (Дебрецен/Виена) и проф. д-р Улф Брунбауер. Поканена е и Меглена Плугчиева, депутат.

Фокусът на дискусиите ще е върху политически и икономически теми. Акцентът ще бъде върху въпроса как гражданите в България могат да бъдат подкрепени, за да бъде преодолян демократичният дефект на прехода.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ И ТЕМИТЕ

Проф. д-р Улф Брунбауер (Ulf Brunnbauer) е директор на Института за Югоизточна Европа в Регенсбург и преподавател в катедра „Югоизточна и Източна Европа” в университета в Регенсбург. През февруари 1999 г. той прави дисертация като доцент по философия към университета в Грац, а от юли 2006 г. е хабилитиран преподавател и към Свободния университет в Берлин по история на Източна и Югоизточна Европа и по-нова история.

„Социалистическия начин на живот. Идеология, общество, семейство и политика в България (1944-1989)” / "Die sozialistische Lebensweise": Ideologie, Gesellschaft, Familie und Politik in Bulgarien (1944-1989)


След като взеха властта през 1944 г., българските комунисти искаха да осъществят също и „социалистическия начин на живот”: всички аспекти на ежедневието трябваше да се реформират според идеологическите цели. При реализирането на този план обаче държавата и партията се сблъскаха с едно вироглаво население, което не искаше да живее според насоките на идеологията. Възникна една диалектична динамика от политическа интервенция и своенравни практики, която характеризира опита по време на реалния социализъм. На базата на централни „строителни площадки” на социалистическия начин на живот – социалистическия град Димитровград, политизирането на свободното време и семейната политика, проф. Брунбауер изследва комунистическата обществена политика, чиито резултати рядко отговаряха на нейните намерения, но все пак устойчиво променяха културата и обществото в България.


Момчил Методиев
(р. 1969 г.) е доктор и магистър по история в СУ „Св. Климент Охридски”. В момента е редактор на списание „Християнство и култура” и изследовател към Института за изследване на близкото минало. Работил е по архивите на БКП в рамките на Проекта за историята на Студената война на института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, в Централния държавен архив в София, както и в Министерството на външните работи. Автор на книгата Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” (изд. ИИБМ & Сиела, 2008 г.), а до края на годината предстои да бъде издадено изследването му върху историята на Българската православна църква през комунистическия период.

Държавна сигурност след Държавна сигурност.
Конспиративен ли беше преходът в България?


Тезата за конспиративния замисъл и реализация на прехода от комунизъм към демокрация в България продължава да бъде широко разпространена. Ако това твърдение е неоснователно, защо двадесет години след неговото начало обществото продължава да се вълнува от този въпрос? Спечели или загуби Държавна сигурност от падането на комунизма? Тези въпроси ще бъдат разгледани от гледна точка на мястото на Държавна сигурност в комунистическата държава и възможностите, които откри падането на комунизма пред бившите служители и сътрудници на тази институция.


Доц. д-р Харалд Грьолер е академичен експерт по немски като чужд език. В момента той е с преподавателска стипендия в катедрата по политика към университета в Дебрецен (Унгария) в рамките на стипендиантска програма на Австрийското изследователско дружество. Защитил е докторантура по философия в университета Карл-Францен в Грац, а през 2008 г. защитава дисертация по немска филология в университета в Дебрецен.

Анотация за представяне на Историческата работилница
"С историята искате нещо!" - Възпоменателни и мемориални обекти в Дебрецен"
(Харалд Г. Грьолер)


„С историята искате нещо!“ – с това изказване, свързано с литературния жанр на историческия роман Алфред Дьоблин характеризира един важен проблем на културата на спомените, който винаги е бил обект на оживени дискусии: употребата – или инструментализирането на исторически събития / хора от други (системи, политическите партии, политици и т.н.)

Пример за това инструментализиране е културата на спомените в общественото пространство - на кои места кога и какво, в каква форма ще бъде мислено/запомнено или немислено/незапомнено, тъй като паметниците както и „национално типичните” имена на улици и площади, които онагледяват (действителната или желаната) колективна идентичност на една определена висшестояща инстанция. В следствие на това се проявяват различни промени на тази култура на спомените, най-вече когато чрез разрушаване или промяна на политическата система се постига съответното преименуване на гореупоменатите места, която се изразява в отстраняването или поставянето/възстановяването на паметници, респективно паметни плочи както и в преименуването или възстановяването на имената на улици и площади…

Този проект, в рамките на който се прави конкретно проучване в Дебрецен на настоящите паметници, паметни плочи, имена на улици и площади, но и на „отстранените” спомени, респективно предходните наименования (или техния последващ живот в общественото съзнание), ще бъде представен по време на конференцията.


Александър Андреев е журналист, преводач и писател, завеждащ Българската редакция на Дойче веле в Бон.  Автор е на три книги, негови статии са публикувани в сборници в Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Великобритания. Превел е от немски над 20 книги, сред които романи от Гюнтер Грас
, Томас Бернхард,  Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат и други. Александър Андреев пише редовно за медии в България и Германия, изнася лекции в различни български висши училища и има ангажименти като международен политически консултант. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия) и на УС на Европейската академия за житейски изследвания, интеграция и гражданско общество в Кремс (Австрия).

„Образът на България в международните медии” (доклад с ПауърПойнт-презентация, 26 фолиа)

Образът на България в чужбина (и най-вече в страните от ЕС) е изключително важен, същевременно траен и болезнен въпрос за българите. На базата на едноименното предаване, което се излъчва вече 18 години по Дойче веле Александър Андреев ще направи обзор на клишетата и грешките, на заблудите и истините, от които „се сглобява” този образ.
Автор: Международно дружество "Елиас Канети"
23.10.2009 г. 14:02
Посетено: 1023
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/5/news/8703-mezhdunarodna-konferentsiya-v-ruse-demokratsiyata-kato-fasada-balgariya-20-godini-sled-promyanata